Българска майка разтърси страната с това, което написа: Адът е тук - в България!

Млада майка се е свързала с "Петел" с молба, да бъде публикувана нейната история.

Здравейте, казвам се Линда Николова и искам да оправя призив към всички управляващи като разкажа моята история. Казват,че перото е по-силно от меча и аз искрено вярвам в това. Адът е тук, на земята. По-точно в България. Ако сте идеалисти и вярвате в светлото бъдеще, останете. Но шанса да се разочаровате и да се измъчите е 99 процента. Ако искате достоен и нормален живот-бягайте някъде далеч! Тук отдавна е джунгла, но кой реално оцелява е отделен въпрос”. Оправям призив към всички политици и държавни институции:вземете се в ръце и започнете да мислите И за народа!

До кога представителите на собствената ви нация ще бъдат третирани като хора второ качество? До кога българските майки, пенсионери и тежко болни хора ще сана заден план и ще живеят в тотална мизерия и мъка? До кога ще си затваряте очите за несправедливостите и ще ги подкрепяте? До кога ще продължавате да сте такива чудовища? Нима вие нямате близки и деца? Нима не ви би било болно,ако това се случва с тях? Но нали вие сте от “друго” тесто, от “висшата” класа…земните тревоги явно не ви засягат. А ние, неизвестните българи плащаме вашите заплати, финансираме некъдърниците, които работят в държавните институции и за какво? За да ни правят на маймуни. Дано някой ден всеки един от вас изпита страданието и недоимъка на обикновените хора! Тогава може би ще запеете друга песен!

Преди година и три месеца станах майка. Бях най-щастливата жена на света и целият ми живот придоби по-голям смисъл. Казвам се Линда Николова, на 25 година съм, от София. И въпреки,че и аз мъжа ми сме сравнително млади и мнозина биха ни укорили,че решихме да станем родители сега, никога не сме съжалявали за това. Двамата сме все още студенти,но имаме собствена малка фирма, която се занимава с реклама. Младо семейство,с мечти,амбиции и прекрасно бебе. Приказната картина обаче е само до тук. Благодарение на “обичаните” от всички нас държавни служители и институции, аз и мъжа ми преживяхме истински кошмар, който продължава все още. Именно за това реших да напиша отворено писмо и да се опитам да накарам “висшестоящите” поне малко да се замислят.

Ако могат, разбира се. (защото както се знае, мисленето не е за всеки.) Тъй като нямах нужния трудов стаж и бях работила само на граждански договори и неща от типа на “свободна практика”, една година трябваше да взимам само социални майчински в размер на 100 лева (вярно, не е много но пак е нещо.) Няколко месеца преди да родя, мъжа ми ми направи договор към нашата фирма, за да мога след година да имам 12 месечния стаж. Подадохме нужните документи до бюрото по Социално подпомагане в район “Лозенец” и проблемите започнаха. Първо, изведнъж се оказа, че документите уж не са всички и имало грешки в някои подадени. Мъжа ми ги провери и реши да ги даде наново като този път излязоха с кухото обяснение, че съм нямала осигурителна книжка.

Такива книжки вече не са в сила. За няколкото пъти разкарване до там, получихме злобно и грубо отношение от страна на служителката, която беше на смяна. Изглежда факта, че именно ние й плащаме незаслужената заплата, не я караше да се държи уважително. На всичкото отгоре еднократната помощ, която ми се полагаше веднага след раждането, дойде чак след 4 месеца. Върха на наглостта дойде, когато за стотен път отидохме и се оказа, че майчинските са ни отказани защото не сме дали бележки от личния лекар с направените ваксини до този момент. Оправдаха се,че са ми пратили на адреса му лична карта обяснително писмо. А в подадените документи бяхме посочили настоящия си адрес и е някак логично да ми бъдат изпращани на него писма…буквално се направиха на ударени за пореден път. Започнахме да вадим бележка по бележка и мъжа ми да ги носи в бюрото. Излъгаха ни,че уж ще се оправят нещата и ни платят всичко до момента. Дори служителката ни обеща до края на април всичко да е точно. Не се случи нищо и писах няколко имейла в които питам защо майчинските ми пак се бавят. Отговор получих чак на 5-ти май чрез прикачен документ. В него отново обвиняваха нас,че имало грешка в документите и старата песен на нов глас започна.

Мъжа ми пак ходи до бюрото с новите бележки от новите ваксини. Казаха му пак,че вече всичко е наред. Дойде 20-ти май, но майчинските не. Писах пак имейл този път крайно ядосана и звъннах в бюрото. Излъгаха ме,че са ми пращали обяснителен документ на 17-ти май. Прегледах няколко пъти пощата си. Нямаше такъв. Отново се подиграха с нас, макар,че не бяхме сгрешили ние. Писах им още няколко имейла и им казах,че ще подам жалба, но отговор нямаше. В средата на юни детето ми стана на 1 годинка и бюрото вече ми дължеше 1000 лева.

Никога не съм си представяла,че толкова коварно и грозно ще се отнесат с мен. Съпругът ми ходи още няколко пъти за да иска обяснение за ситуацията,но те директно му казали да пише жалба до който иска и повече не са му обърнали внимание. Изглежда,че дори Министерството на труда и социалната политика не е на наша страна,защото преди месец получих и техния отговор. Преди време им бях пращала имейл,в който обяснявам подробно случилото се. Според тях кривите сме ние и уж била направена обстойна проверка на нашия случай.

От бюрото най-нагло излъгаха,че документите ни били с грешки и въз основа на тях ни е отказана помощ и дори стигнаха до там,че ми звънели три пъти по телефона,но аз не съм пожелала да говоря (долна лъжа, разбира се.) И в крайна сметка те са тези с “доказателствата” и властта…а ние с празните ръце. Поредните пари,които ще бъдат дадени на някоя 15 годишна ромка с три деца, която няма да работи и един ден и надали ще завърши и гимназия… Докато българските майки са толкова унижавани и ощетявани, раждаемостта ще става все по-ниска и бягствата в чужбина все по-чести. Какво ли ще остане тук след 20 години?

Иска ми се да вярвам,че България ще се възроди и всеки ще може да води нормален живот без да е на ръба на лудостта и отчаянието…но е трудно. Може би се питате защо и аз не съм в чужбина и търпя всичко това? Защото съм от онези идеалисти (наивници),които виждат дори в най-големия Ад някаква надежда. Но за да вървим напред и наистина нещо да се промени, всички държавници и политици трябва да осъзнаят,че не може да ограбват собствения си народ вечно! Ще дойде момент, в който на всеки обикновен гражданин ще му писне…и тогава няма само да се пишат отворени писма!