Две красиви имена черпят днес! Честваме празника на Покрова на Пресвета Богородица

Празникът на Покрова на Пресвета Богородица. Хайде на крилете на въображението да се пренесем за малко в миналото. Да отидем в Константинопол. През онези дни вярата на християните е била много силна. Тяхна радост са били молитвите, постът, бдението. Докато днес, в светското ни общество, с настъпването на нощта хората в големите градове бързат за нощните клубове, от които не им дава сърце да си тръгнат. Всяка вечер развлекателните заведения са пълни… А службата на Господа? Ако днес на свечеряване някой се качи в камбанарията и удари камбаната, за да повика хората на нощно бдение, тогава мнозина ще се мръщят и ще протестират!

На противоположната страна са хората от тази отминала епоха. Тези, които са живели в Крепостта, са били вярващ народ. Както вече казах, те са обичали, постили, молили са се, правили са нощни бдения. Тяхната радост е била Църквата. Часове наред са прекарвали в храмовете, участвали са в богослуженията, с песнопенията си са възхвалявали Господа. Носели са в себе си Божията любов!

Една вечер в една прекрасна църква във Влахерна по онова време е имало бдение. Там се събирал много народ. Часовете се изнизвали, но никой не си тръгвал. Бдението прехвърляло полунощ и продължавало до сутринта. „Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди. Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата… зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати… момци и девойки, старци и деца, всяко дихание да хвали Господа…”, пеят всички заедно. Сълзи капели от очите на християните. Това били горещи сълзи. И в едно такова християнско събрание как да не стане чудо? И чудото се случило.

Между християните, които в онази нощ били на бдението в църквата във Влахерна, бил и свети Андрей Юродиви, когото мнозина считали за луд, смахнат, защото хората не можели да разберат необикновеното му поведение в прослава на Господа. И така, в църквата бил и свети Андрей, заедно със своя верен ученик Епифаний. В един момент св. Андрей имал видение, обгърнато в светлина. Видял Пресвета Богородица да се рее във въздуха, да блести като слънце и да се моли.

– Виждаш ли? – попитал св. Андрей ученика си Епифаний.

– Да, виждам и се дивя – отговорил той.

След това Божията майка слязла на земята и разпростряла своя покров над молещия се народ. В този момент покровът започнал да блести с прекрасна светлина. Имал отблясъци сякаш бил от кехлибар. След това Пресвета Богородица започнала да се издига към небето. И колкото по-високо се издигала, толкова по-малко се виждала блестящата й светлина.

Това било видение, което се случило, за да укрепи вярващите в Константинопол в борбата им срещу нашествието на сарацините. Тогава вярващият народ получил небесна помощ, но и за в бъдеще ще получава помощта и закрилата на Пресвета Богородица.

На този ден имен ден празнуват: Анани, Анания