Пред костницата в Българово, очаквайки войната срещу Русия

Автор: Божидар БОЖКОВ

Защото и уроците ни по история звучат по същия начин*



В неделя бях на кръщене на племенницата ми в църквата на близкия до Бургас гр. Българово. Нейният отец Захарий ми разказа как, докато копали с багер в двора ѝ, за да прокарат тръбопровод за чешма, се натъкнали на стотици кости, заровени там. Събрали ги, почистили ги и направили костница.

А историята им датира от 1878 година, когато гнусните имперски окупационни войски на ген.

Александър Лермонтов настъпват към Бургас, за да го завземат. Пътьом минават и през Българово, което тогава е било село и се е наричало Уруменикьой.

Живеещите по това време в селото близо 400 българи и гърци, узнавайки, че на 4 февруари агресорите всеки момент ще нахлуят и ще сложат край на атмосферата на дружба и сътрудничество, в която от пет века те си живеят забавно и развлекателно с присъстващите османлии, решават да се скрият.

Барикадират се в гръцката църква, която е масивна и доста по-добре укрепена от българската.

Техните приятели османлии в това време пък обмислят каква добрина да им направят, като за последно, и как да им помогнат в този така труден за братята им момент. С филантропски порив решават да ги освободят от предстоящата руска гнет, като им направят утешителен масаж с ножове и ятагани.

Известно време през малкото прозорче на църквата текат преговори как точно да протече масажът. Гърците, като по-богати, дори прехвърлят през прозорчето няколко кесии с жълтици с надежда османлиите да побързат. След като навън всичко утихнало, силно притеснени, барикадиралите се открехват портата на църквата, за да видят какво се случва. И тогава притихналите им братя нахлуват изневиделица вътре. Останалото е ясно.

В лапите на руския поробител попада само едно хлапе, чиято майка закрила с тялото си, та добрите турци пропуснали да го освободят.

Когато пристигат в Уруменикьой и виждат какво се е случило в църквата, окупаторите са силно разочаровани, че в цялото село не е останал пукнат човек за окупиране. Те заравят телата в двора и така се образува този масов гроб. А благодарение на разказа на оцелялото хлапе хората в Българово са наясно с нещата и с нетърпение чакат евентуалната война срещу Русия, за да се включат с радост и разбиране на страната на НАТО.

*Заглавието е на редакцията

Историята, каквато е

Потресаващата история за зверски избитите българи в църквата „Св. Атанасий” започва в последните дни на Руско-турската война. Хрониките разказват, че около 1 февруари 1878 г. тълпи черкези и татари бягат в пълно безредие и паника от настъпващите руски войски към пристанището в Бургас, за да отпътуват за Цариград. Отстъпвайки, те палят и рушат по пътя си селищата, през които преминават. Башибозуците атакуват и прочутото със своите богати жители село Уруменикьой (днешно Българово). В него живеят в мир и разбирателство българи и гърци, които обработват плодородното землище на селището и продават земеделската си продукция на тържищата в цялата Османска империя.

Уплашени от издевателствата над християнското население, около 400 души се укриват в църквата „Св. Атанасий”, където започват неравна борба с насилниците. Две денонощия обсадените прекарват в храма, а на третия ден гърците плащат голям откуп, за да бъдат освободени всички. Когато отварят вратите и християните излизат, разярените черкези започват масово клане и избиват всички.

Между труповете оцелява само едно момче, което по-късно разказва за разигралата се трагедия. Подробностите за нея се предават от уста на уста между жителите на Българово. Покъртителното злочестие, сполетяло някогашните им предци, остава известно в историята като „второто Баташко клане”.



На 4 февруари „летящият отряд” на полковник Александър Лермонтов освобождава градчето в близост до Бургас. Руските воини намират в двора на храма в Българово около 280 трупа, сред които и много невръстни деца. Потресен от зверствата, военачалникът се разпорежда военни свещеници да отслужат заупокойна молитва, след което загиналите от турския ятаган са погребани в общ гроб.

Месец по-късно Санстефанският мирен договор слага край на войната и носи освобождението на България, но християните от Българово не го дочакват. През 1997 г. при строителни работи около храма работниците се натъкват на зловеща находка. Целият двор на църквата се оказва застлан с тленните останки на избитите християни. По-късно е построена костница в двора на храма, в която са събрани костите на мъченически загиналите българи.



Самата църква „Св. Атанасий” е построена в средата на 1854 г. от гръцкото население на селището, като е украсена с великолепни дърворезби и икони от тревненски майстори. Повечето от тях сега се съхраняват в Църковно-историческия музей и криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София.

През комунистическия период храмът „Св. Атанасий” запустява и е осквернен. Местни жители режат дърворезби от иконостаса, за да си правят рамки за огледала. Не липсват и иманяри, които ровят дори пред олтара, за да търсят несъществуващото имане на жертвите на башибозуците.

Източник: в. Десант

В категории: Животът