9 септември – преврат с революционни последици
На този ден всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България
08 Септември 2017, Събота, 01:04 ч.
От този ден нататък България няма да е същата
На 5 септември Съветският съюз обявява война на България. На 7 септември от съветски самолети е разпространено обръщение на командира на III-и Украински фронт армейски генерал Фьодор Толбухин до Българския народ и армия. Заявено е „Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като счита българския народ за братски народ“, пише socbg.com.На 8 септември 1944 година съветските войски (Трети Украински фронт и Черноморския флот) навлизат в България през северната и морската граница, без да им бъде оказвана съпротива от българската войска. Това става по заповед на министъра на войната генерал-майор Иван Маринов.
Навлизат от 30 до 65 километра, завземат Русе, Силистра, Добрич. Морска пехота извършва десант във Варна. Правителството на Муравиев обявява война на Германия, оповестено с указ на регентите княз Кирил и ген. Михов. Регентът проф. Филов подава оставка.
В дома на Кимон Георгиев, където от няколко дни пребивава о.з. полк. Дамян Велчев, се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт. От некомунистическите партии в ОФ присъстват Никола Петков и Григор Чешмеджиев. Определен е съставът на правителството след преврата. Спор за вътрешното министерство – Дамян Велчев е подкрепен от Никола Петков за вътрешен министър, но е определен комунистът Антон Югов.
Вземането на властта в София е извършено посредством мобилизиране на влиянието на Политически кръг „Звено“ сред армията. Силни военни части застават на страната на ОФ. Решаваща е подкрепата на танковата бригада в Горна Баня.
През нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация, офицери лоялни към политическия кръг „Звено“ превземат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други. Рано сутринта новият министър-председател Кимон Георгиев по радиото уведомява народа за извършения преврат. На 9 септември съветските войски не са в София, а все още настъпват в Северо- и Югоизточна България.
В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани. По-късно са заловени и началниците на полицията, жандармерията и някои войскови части. На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия НОВА Добри Терпешев, всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България.
От този ден нататък България няма да е същата…..
В категории:
Ретро Флагман
Изтеглиха Вариант 15 на матурата по български език
17/05/2024, Петък 07:22
0
5 неща, които мъжете силно искат
4 черти на поведение издават ниско самочувствие
16/05/2024, Четвъртък 21:40
2
Неземно щастие очаква тези 3 зодии до дни
16/05/2024, Четвъртък 21:20
1
Рецепта за пълнен патладжан с кайма
16/05/2024, Четвъртък 21:00
1
Бременна ли е тази фолк певица
Никога не пръскайте парфюм върху косата си
Пробвали ли сте монашеска баница с ябълков пълнеж, нещо уникално е!
16/05/2024, Четвъртък 20:00
0
Нойзи не се яви на делото за конфискация на автомобила му, съдът го глоби
16/05/2024, Четвъртък 19:40
2
Диетолог шокира! Яжте това от Макдоналдс за отслабване
16/05/2024, Четвъртък 19:20
0
МВР: Отстранени са проблемите при част от процедурите за издаване и замяна на шофьорски книжки
16/05/2024, Четвъртък 19:00
4
Чеснови дунапренки – откакто ги правя, никой не поглежда хляба!
Това са хора с манталитет на престъпници, и неслучайно българското народно събрание ги обяви за такива със специален ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН обн. ДВ. Бр. 37 от 5 май 2000 г. виж тук: http://lex.bg/laws/ldoc/2134920192
Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Не трябва да си особено интелигентен, за да си отговориш на въпроса, какви всъщност са хората членували в престъпна организация и с ДЕЙНОСТТА СИ СА СЪДЕЙСТВАЛИ на установения от нея по незаконен път, с помощта на чужда сила престъпен режим?
Е, как какви? Престъпници, разбира се! Престъпници, съдействали на престъпната организация със своето действие и бездействие!
Толкова!
Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.
Иван Вазов
Бедят ни другоземци,
че с отомани, с немци
дружим в полята бойни.
Кога пък в Букурещ ни
разпъваха, нас грешни,
те гледаха спокойни.
Корят ни, че със нихни
врази съюз сторихме -
да счупим братско иго;
ала кога душмани
разкъсваха меса ни,
те викаха: "Разпни го!"
Кълнат ни за измена
славянска непростена,
кат свойта браним стреха.
Ала когато нази
ужасно зло нагази -
славяните де беха?
Ругаят ни, че с чужди
на наший дух и нужди
народи сме събрани -
но тези, що любехме,
или боготворихме,
що правяха в скръбта ни?
Стояха оглушали,
безчувствени, едва ли
не зрители злоради
пред наште мъки тежки,
пред воплите ни жежки -
и кой ни се обади?
Във Петроград мълчаха,
а от Париж ревяха:
"Убийте тоз звяр диви!"
И на защо, кат смеем
и ние да живеем,
станахме лоши, криви!
Декември 1915 г.
Иван Вазов с проф.Иван Шишманов
СЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ ПРЕЗ 1944-47г.
Съветската окупация от 8 септември 1944г. и подтикнатия от нея “Отечественофронтовски” преврат на 9-ти септември станаха, след като в Москва стана ясно, че по друг начин властта не може да бъде заграбена. Планът за поробване на България започна да се осъществява. Той включваше три елемента:
1. Изтребване на българския елит.
2. Стопанско поробване на държавата.
ОБЕЗГЛАВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ е било планирано отдавна. След като през 1887г. българският елит начело със Стефан Стамболов успешно се противопостави на проруския преврат и до 1994г. успешно парираше руските попълзновения, в Москва са разбрали, че само с премахване на монарха (както направиха с княз Батемберг) България няма да бъде завоювана. Необходимо е било монархическата институция да се изкорени, а за това първо трябваше да се изтреби обществено-политическия елит.
Това не можа да стане с атентата в църквата през 1925г., но се проведе успешно през 1944-1948г. Паролата “Авгиевите обори да бъдат пометени с желязна метла” беше дадена от Георги Димитров от Москва. Получавайки я, комунистите започнаха убийства без съд и присъда. До края на 1944г. бяха избити над 30 000 кметове, учители, свещеници, полицаи, низши военни, дребни търговци и изобщо по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка” те изчезнаха в незнайни безкръстни гробове.
В “Държавен вестник” от онзи период са публикували съобщения за 30 000 безследно изчезнали, но не всички засегнати семейства са имали смелостта за такава публикация. Впоследствие за да се “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно бяха “съдени” (безпрецедентен случай в правото) и осъдени на смърт.
Вторият етап на чистката беше позорният безпрецедентен в световната история противо”Народен съд” от декември 1944 до април 1945г. В него 135 съдилища в цялата страна съдиха 11 122 души от които 2793 на смърт. (По-други данни над 3000 души) Там “съдеха” хора от елита, които не можеха току-така да “изчезнат безследно”- регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жесток удар бяха унищожени Регентството, пет правителствени кабинета, цялото ХХV Обикновено Народно Събрание, цели министерства, Генералния щаб, изобщо цялата висша държавна администрация, стопанския и интелектуален елит на страната. На някои особено важни “подсъдими”, като регентите разпитите се водеха в Москва от съветски следователи. Всред убитите бяха регентите принц Кирил, генерал Михов, проф. Филов, премиерите Добри Божилов, и Иван Багрянов, министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов … царските съветници Лулчев и Севов и хиляди други. Може да се каже, че с този удар бе унищожена българската държавност. Обезкръвяването на българския народ приключи с разгрома на последната опозиция на земеделци и социалдемократи през 1947г.
Общо през 12 затвора и 56-те концлагера в периода 9-ти септември 1944 – 9 ноември 1989г. минаха над 200 000 души. Чудовищно изобретение от 1946г насетне беше изпращането на синовете на опозиционери и други “неблагонадеждни” или просто по-интелигентни младежи да отбиват тригодишна военна служба като миньори в урановите рудници. 52 000 от тях останаха вечно млади, а от останалите към 1990г. живи 3000 всички до един бяха болни от лъчева болест или левкемия. А уранът заминаваше за СССР и с него беше направена първата руска ядрена бомба… Случайно оцелелите близки на избитите бяха “въдворени” да живеят в провинцията, имотите им бяха отнети, а на децата се забраняваше да учат. След като е изтребен в голяма степен българският елит от Москва е изпратен да оглави правителството Георги Димитров. И като министър-председател на България той си остана съветски поданик и е говореше български с руски акцент. Въпреки това обаче руските му господари не му вярваха и КГБ вербува шуреят и телохранителят му Вълко Червенков да го шпионира. Когато си свърши работата да присъедини България към СССР, Димитров вече беше безполезен и господарите му го отровиха в санаториума Барвиха край Москва през 1949г. След това поставиха на мястото му агента си Вълко Червенков.
С голямо старание окупаторите и техните комунистически лакеи изкореняваха националното самосъзнание на българския народ. Веднага след окупацията бяха върнати в СССР (разбирай в Сибир) Таврийските и Бесарабски българи, които бяха намерили убежище в България по време на войната. Изфабрикуваната в Коминтерна “македонска нация” започна насилствено да се налага във Вардарска Македония върната на Югославия и в Пиринска останала в пределите на България. Българите в Пиринско бяха насилвани да се обявят за “македонци”. В земите ни свободно върлуваха сръбски емисари – “учители”, “книжари” и други, които да “обучават” населението на “родния му македонски език”. Беше направена така наречената “правописна реформа” замислена в Москва и прокарвана първоначално през 40-десетте години от БКП в партийните им документи, а след като заграбват властта и официално. С изхвърлянето на букви от азбуката и въвеждането на нови правописни правила, комунистите се опитаха да скъсат писмовното единство на западните и източните български говори, за ад отделят окончателно Македония от България. Окупаторите се опитаха да унищожат националната култура, обявена за “фашистка” и “буржоазна”, като организираха публични палежи на български книги, или ги изпратиха за претопяване. Случайно оцелелите се скриха в секретните и спецфондове на библиотеките.
Забранени бяха за издаване и четене дори автори като Иван Вазов и Елин Пелин. Унищожени бяха или откарани в Москва безценни исторически ръкописи и богослужебни книги от средните векове. На Скопие беше предаден дори саркофага с костите на Гоце Делчев. Самата българска история беше фалшифицирана по съветски калъп. Градове и села бяха преименувани на комунистически и съветски дейци. Даже улиците в градовете носещи имена на български владетели бяха сменени с имена без титли. Така ул. “Цар Иван Асен ІІ” стана “Иван Асен”, улица “Цар Симеон Велики” – “Симеон” и други подобни кощунства. Държавния герб бе сменен с жалко копие на съветския като датите “681-1944г.” точно очертаха рождението и смъртта на независимата ни държава.
Химнът беше преправян на три пъти. Особено брутално беше посегателството над църквата, тя беше подчинена на БКП, но независимо от това хората бяха насилвани да се венчават, кръщават децата си и да бъдат оплаквани в държавни “ритуални домове”. Даже след смъртта на човека над гроба му задължително се поставяше дървена червена пирамидка с петолъчка, като последна гавра с мъртвите.
С поредица от такива мерки българският народ остана без елит и 45 години остана безропотно стадо, което не направи нито един антикомунистически бунт или протест подобни на унгарския от 1956, чехословашкия от 1968г. или полските от 1956, 1968, 1970, 1976 и 1980г. Вината за това обаче не е наша. Просто окупаторите си свършиха добре работата…
СТОПАНСКОТО ЗАРОБВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА започна още през 1944г. На 16 октомври 1944г. съветските окупационни войски откараха в Москва златния резерв на Националната банка. След това от бюджета на ограбената вече държава изтръгнаха 40 милиарда и 213 милиона лева за издръжка на войските си на българска територия. Нови 540 милиарда и 92 милиона лева струваше на България безмаслената “Отечествена война” в която угаснаха нови 32 000 млади живота.
Разорената държава трябваше да има бедни поданици за да са послушни. В началото започнаха конфискациите и реквизициите на по-богатите под форма на борба със “спекулата”. Особено отвратителна беше практиката на “изселване на враговете на народната власт” в провинцията при което верни “партийни другари” се настаняваха в жилищата им и заграбваха дори личните вещи на хората. Така например Цола Драгойчева безсрамно се разхождаше с прочутото кожено палто на г-жа Филова.
Последва пладнешкият грабеж от 1947г. наречен “национализация” с който богатите българи бяха превърнати в бедни. След това ударът срещу заможните и трудолюбиви български селяни с “кооперирането” проведено до 1958г. С “Народните заеми на свободата”, безчислените съдебни и не съдебни конфискации, Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост” и други подобни закони, беше ликвидирана даже и средната класа. Българите се пролетаризираха. Пъкленото дело беше довършено с така наречената “Индустриализация” при която от СССР бяха прехвърлени в България тежки индустрии, обслужващи главно военно-промишления комплекс на СССР, за които България нямаше нито суровини, нито енергия да ги поддържа, нито й бяха необходими. Те замърсяваха природата и вредяха на здравето на хората, а за поддържането им България се принуди да внася огромни количества суровини и енергия от СССР на високи цени. Готовата продукция се връщаше в СССР на ниски цени. Така страната беше заробена с огромни инвестиции, които още повече изтощаваха държавния бюджет, разликата в цените в полза на СССР поддържаше ниски заплати на работещите, (тоест изсмукваше жизнените сили на българите превърнати в роби) и природата ни унищожена. При това в България бяха докарани допотопни и вредни технологии изхвърлени от употреба дори в СССР. Още помня примера със Стъкларския завод “Дружба” в Пловдив, където работеха американски машини произведени през 1924г., продадени на СССР в 1934г. и препродадени на България през шестдесетте. До 1989г. машините си работеха. Това е комплимент за американската техника, но потвърждава горните редове.
На всичко отгоре индустрията ни беше така създадена, че да не е със затворен цикъл и което и да е производство да е зависимо от съветски до окомплектовки или доработки, резервни части, суровини, енергия, технологии, пазари, или от всичко взето заедно. Енергийната система допълнително беше обвързана със СССР – електрическата в паралел със съветската чак до средата на деветдесетте години, газопроводната изцяло зависима от съветската досега. В същото време прекрасните български храни заминаваха на безценица към “необятните съветски пазари”, а в замяна ни продаваха прескъпи и долнокачествени съветски боклуци.
Така се превърнахме в заден двор на съветската империя, в колония осигуряваща главно евтин робски труд. И всичко това под маската на “братската помощ на СССР”. Лишени от собственост, българите работеха цял живот за да купят панелен апартамент или пластмасов “Трабант”. Не е пресилено да се каже, че страната 45 години беше огромен концлагер, пред който робския труд на лагеристите и хитлеристките зверства в “Освиенцим” и “Бухенвалд” бледнеят. Резултатът от всичко това стана ясен в периода 1989-1999г., когато руския пазар рухна и се затвори за България, която изпадна в невероятна икономическа криза поради описаните по-горе структурни дефекти на колониалното й стопанство. Последиците тегнат до днес…
============================================
Русия ( Россия ) – враг №1 на българщината. Как руският цар върна „освободената” България обратно в рамките на Османската империя
Как руският цар върна „освободената” България обратно в рамките на Османската империя
Божиею милостью мы, Николай Первый, император и самодержец всероссийский, Объявляем чрез сие, кому о том ведать надлежит, что 2-го числа сентября месяца 1829 г., между нашим императорским величеством и е.в. императором оттоманским султаном Магмуд-ханом постановлен и заключен договор вечного мира между обеими империями.
Е.в. император и падишах всероссийский, желая удостоверить е.в. императора и падишаха оттоманского в искренности своего дружественного расположения, возвращает Блистательной Порте Булгарию и землю Добрудже от Дуная до моря и купно с тем Силистрию, Гирсово, Мачин, Исакчу, Тульчу, Бабадаг, Базарджик, Варну, Праводы и другие города, местечки и селения, в той земле состоящие, все пространство хребта Балканского от Емине-Бурну до Казана, и все земли от Балкана до моря, а также Селимно, Ямболи, Айдос, Карнабат, Мисимврию, Анхиали, Бургас, Сизополь, Кирклисси, город Адрианополь, Люле-Бургас, наконец все города, местечки и селения и вообще все места, занятые в Румелии российскими войсками.
===============================================================
Русия ( Россия ) – враг №1 на българщината. Как се създаде “македонската нация” – спомените на проф. Михайл Дикхан
… По искане на българскиятъ посланникъ Димитъръ Жулевъ въ Москва му изпратихъ историята на Македония. Тъй като следя научната литература по този въпросъ отъ дълги години, съмъ възмутенъ отъ позицията на Съветския Съюзъ по тъй наречения “Македонски въпросъ.” Ако царска Русия искаше да превърне България въ своя губерния, то Съветския Съюзъ превърна България въ своя колония и така диктуваше външната политика на България и другите така наречени социалистически държави. По македонския въпросъ Москва заемаше антибългарски позиции. Другояче не можеше и да б?де, щомъ по нейно разпореждане е създадена нова “Македонска нация” следъ Втората световна война. Ето защо е отворена катедра по македонски езикъ и литература, и се подготвятъ специалисти за Македония.
Турцит? взимаха отъ българит? “кръвенъ данъкъ.” И отъ тези българчета възпитаваха еничари. Т? еничарит?, се отличаваха съ най-жестоката разправа, най-кръвнит? кланета надъ своя народъ, който мразеха като “неверници”, като гяури. Обаче това бяха хиляди, десетки хиляди българи бандити. Москва, Белградъ и София на чело съ комунистит? и Георги Димитровъ, направиха така, че въ името на световната социалистическа революция и Балканска федерация създадоха искуствена нация и република Македония. Като разпокъсаха Македония на три парчета и почти цялата я дадоха на Тито. Българската комунистическа партия начело съ Георги Димитровъ отъ 1945 до 1949 година задължаваха българит? отъ Македония да се записватъ “македонци”. Въ Пиринския край бяха отворени училища, бяха издадени учебници и народа се “прекръстваше” отъ български на македонски.
Макаръ че се разпадна комунистическата империя, макаръ, че няма вече Югославия, гръцко-сръбския антибългарски съюзъ продължава своята коварна дейност срещу България и Македонското Национално-Освободително движение.
Единъ отъ лидерит? на това движение Коста Църношановъ отбеляза, че най-фаталното къмъ каузата на българщината въ Македония е било предателството на БКП: “То е надминало всички национални катастрофи на българския народъ, защото никога българската държава дотогава не е отбългарявала българи съ своя собствена територия. (Иматъ се изпредвитъ македонскит? ексцеси, въ Пиринския край презъ 1945-1949 година).
Известно е, че на 500-те хиляди българи въ СССР Тодоръ Живковъ имъ казваше при срещата си съ тяхъ: “Вие не сте българи, вие сте съветски граждани.” Хора безъ народностъ.
… По време на една отъ мойт? визити въ България академикъ Веселинъ Хаджиниколовъ и професоръ Добринъ Мичевъ ми разказаха, какъ т?, 80-учени-философи, историци, етнографи отъ Българската академия на наукит? заминали презъ 70-т? години, за да запознаятъ съветскит? колеги съ македонския въпросъ, като докарали томове съ документи и публикаций по проблема. И какво станало, 6 дни стопанит разхождали българската делегация по музей, галерий, забележителности изъ Москва, и на 7-я денъ имъ казали: “Нямаме време да изслушаме ваашит? научни доклади и да разглеждаме документит?.” Гузни и обидени се върнали българскит? учени. Обаче Москва изхождаше отъ политическата ситуация, а не отъ истината и трагедията на други народи. Няма правда на б?лия святъ, но и по-високо отъ нея нищо няма. А изскуствената нация, изскуствена и сега суверенна държава Македония има.
Професоръ Михайлъ Дикханъ
18, 11, 1996 г
Дължат ни 6 милиарда долара репарации
1. Съсипахте и окрадахте всичко, което беше изградено от народа.
2. Докарахте анти-българските бандитски организации на С$ОРОС.
3. Продадохте народната БГА Балкан на евреинът Гад Зееви, барбар със самолетите и имотите за смешните 150 000 $.
4. Изгонихте 2 млн. зад граница.
5. След вас няма безплатно здравеопазване и образование.
6. Доведохте западните колонизатори.
ТОВА ОТНОВО НАПРАВИХА
БОЯДИСАНИТЕ КУМОНИСТИ<<<<
1. Съсипахте и окрадахте всичко, което беше изградено от народа.
2. Докарахте анти-българските бандитски организации на С$ОРОС.
3. Продадохте народната БГА Балкан на евреинът Гад Зееви, барбар със самолетите и имотите за смешните 150 000 $.
4. Изгонихте 2 млн. зад граница.
5. След вас няма безплатно здравеопазване и образование.
6. Доведохте западните колонизатори.
ТОВА ОТНОВО НАПРАВИХА БОЯДИСАНИТЕ КУМОНИСТИ<<<<
Така си беше. При лошия бай Тошо имаше ред, работа и истинска циганска интеграция.
Шорошите да го духат сополив.
1. Избихме враговете на народа, а хулиганите пращахме в Белене.
2. Построихме пътища, тунели, мостове, училища, пристанища.
3. Направихме образованието и здравеопазването безплатни за всички граждани на Народна Република България.
4. Селското стопанство процъфтяваше - плодове и зеленчуци без ГМО.
5. Сложихме български имена на нашите турци.
6. Имаше ред, дисциплина, добре обучена армия и охранявани граници.
Какво направихте вие "репресираните" и псевдо лъжливите комунисти и продажници след 1989 година:
1. Съсипахте и окрадахте всичко, което беше изградено от народа.
2. Докарахте анти-българските бандитски организации на С$ОРОС.
3. Продадохте народната БГА Балкан на евреинът Гад Зееви, барбар със самолетите и имотите за смешните 150 000 $.
4. Изгонихте 2 млн. зад граница.
5. След вас няма безплатно здравеопазване и образование.
6. Доведохте западните колонизатори.
Нов Народен съд и бесило за вас!