Днес се навършват 39 години от покушението срещу Георги Марков - жертва на Държавна сигурност

Точно преди 39 години, в Лондон, срещу българския писател-дисидент Георги Марков е извършено покушение. 4 дни по-късно той умира. Следите водят към ДС и КГБ.

Дир.бг. припомня трагичната история на един от най-известните българи и въпросите около убийството му.

На 7 септември 1978 г. социалистическа България празнува рождения ден на държавния ръководител Тодор Живков. В същия ден, в далечна Великобритания, Георги Марков излиза спокойно от дома си. Пресича моста Ватерло над река Темза и се отправя към автобусната спирка, за да стигне BBC, където работи в българската редакция. 

Изведнъж усеща необичайна жилеща болка в крака, както сам я описва в дните оставащ му живот. Спомня си, че обръщайки се назад, вижда мъж, който вдига от земята чадър. 

Марков отива на работа и там забелязва, че на мястото на убождането има странна пъпка. Няколко часа по-късно получава силна треска и е приет спешно в болница. Започват три мъчителни дни, в които лекарите не успяват да направят нищо, за да го спасят. На 11 септември Марков издъхва.

Дъщеричката му Александра-Райна е едва на 2 годинки. Заради необичайните обстоятелства около смъртта му, британската полиция разпорежда щателно разследване. При аутопсията в десния прасец на писателя е открита метална сачма. Криминалистите установяват, че по малкото топче има дупчици, в които има остатъци от захарна субстанция. Тя се разтапя, когато температурата около нея достигне 37 градуса - каквато е на човешкото тяло.

Най-важната находка в сачмата обаче е силната отрова рицин, срещу която няма противодействие. При разтапянето токсичното вещество навлиза в кръвта на писателя и става причина за неизбежната му смърт. 

Случаят веднага предизвиква огромен интерес на Запад. Медиите го наричат Убийството с българския чадър и скоро говорят за оръжието на Държавна сигурност (ДС). 

Като потвърждение, през същата година друг българин – журналистът Владимир Костов, също става жертва на подобно оръжие. Той е атакуван в метрото в Париж, също с рицин. Този път обаче покритието не се разтапя и като по чудо той остава жив. 

Постепенно разследването за смъртта на Георги Марков стига до извода, че пряк извършител на покушението е италианец, вербуван от ДС. Той се казва Франческо Гулино, познат като агент "Пикадили“. 

През 1971 г., едва 25-годишен, той е вербуван от българските тайни служби, след като два пъти е арестуван по обвинения за наркотрафик. След като подписва декларация за сътрудничество, чужденецът получава помощ да започне бизнес като търговец на антикварни предмети и картини в Копенхаген. 

Според архивите, през 1977 г. Гулино посещава четири пъти Англия. По-късно Скотланд Ярд установява, че всеки път той е отсядал в непосредствена близост до жилището на Марков и съпругата му Анабел Дилк - млада британска писателка от аристократичен произход.

След убийството, "Пикадили" напуска Великобритания и никога повече не се връща там. Едва след промените през 1989 г., българските власти започват да разследват тази следа. През 1993 г. Гулино е издирен и арестуван в Копенхаген.

Проведен е деветчасов разпит от британски и български следователи в присъствието на датските власти. След това обаче българските прокуратура и следствие отказват да предоставят официално исканите от Дания документи от досието му и така се налага той да бъде освободен.

Седмици след това Гулино напуска Копенхаген и изчезва безследно.  Става ясно, че досието му е ревниво пазено от ДС.

След 9-годишна съдебна битка с управляващите, едва през 2008 г., журналистът Христо Христов успява да получи архива на Първо главно управление (ПГУ) на ДС, свързан с покушението над "Скитник" - така е наречено още преди смъртта му оперативното дело на спецслужбите срещу Марков.

Години по-късно известният следовател Богдан Карайотов, разследвал делото за убийството през 1990-1999 г., пък заявява:  "Предадоха ни материалите на този агент, може да се каже, в насипно състояние, което показваше, че от него е дърпано, вадено, скривано и кой знае още какво са правили с него". 

Оказва се, че през 1987 г. са унищожени над 700 страници от досието. Мотивът е, че съдържат стари материали. Предложението е утвърдено от тогавашния началник на ПГУ ген. Владимир Тодоров. Унищожаването обаче е незаконно, тъй като срокът за съхранение на личните дела на агентурата е до навършване на 75-годишна възраст на лицето, а на работни дела на агентурата - до 15 години след предаването им в архив. 

През 1992 г. ген. Тодоров е признат за виновен и осъден ефективно на 11 месеца затвор за унищожаване на досието на Георги Марков, но Военната прокуратура не го разследва за унищожаването на материалите от досието на агент "Пикадили".  Междувременно, през 90-те години, агенти на МИ-6 идват в София и влизат в архивите на ДС.

Според британското разузнаване физическият убиец е именно Франческо Гулино. А според архивите на ДС той получава 30 000 долара, безплатни почивки и други облаги, включително държавен медал. След 1989 г. и двама висши офицери от КГБ - Олег Калугин и Олег Гордиевски, заявяват публично, че убийството на Марков е подготвено от КГБ по поръчка на българската ДС.  

Повече от 30 години след покушението срещу Марков, Гулино е открит от германския режисьор Клаус Дексел в австрийския град Велс.

Интервюто с агент "Пикадили“ става част от документален филм, който излиза през 2013 г. Очаквано, пред камерата италианецът отрича да има нещо общо с убийството. На младини той е подписал декларация пред ДС, че няма да споделя с никого за "поетия ангажимент".

Авторът обаче стига до други свидетелства, според които покушението е извършено от екип от поне петима души, в който е участвал и "Пикадили". Лансира се и версията, появила се във времето - че всъщност убийството не е извършено с чадър, а с малък предмет, с който при допира с крака на Марков отровата е инжектирана.

Във филма за първи път подробно е засегната и хипотезата, че британските тайни служби са предпочели да бездействат, въпреки че са имали достатъчно информация за предстоящото покушение.  Джери и партията Георги Иванов Марков, наричан от приятели и колеги Джери, е роден на 1 март 1929 г. в София. Завършва Държавната политехника, където през 1953 г. се дипломира като инженер–химик. 

Още като студент обаче Марков заболява от тежка форма на белодробна туберкулоза, наследена от баща му - фелдфебел в Княжество България, а по-късно, вече болен - продавач на вестници.  Младият мъж прекарва много време в болници и санаториуми и именно там започва да пише. "От нямане какво да правя - прописах", шегува се той, цитиран след години от своя приятел Стефан Цанев.  Талантът на Марков е забелязан от висшестоящите в комунистическата партия и той е допуснат да стане един от сценаристите на първите епизоди на сериала "На всеки километър“. 

Започват да го канят и на различни събития, на някои от които присъства самият Тодор Живков. Тогава Джери вижда от близо как живее върхушката. И решава, че не иска да е част от нея. През 1969 г. напуска страната, след като една от театралните му постановки е забранена. Заминава при брат си в Италия, където остава 2 г. След това се мести в Лондон. Започва да работи за BBC, сътрудничи и на „Дойче веле“ и радио „Свободна Европа“. 

Българските служби не пропускат това, завеждат дело срещу него като невъзвращенец и през 1972 г. той е осъден задочно на 6 години и половина затвор. Творбите му са конфискувани от библиотеките, а името му е изтрито от надписите на "На всеки километър" и забранено чак до 1989 г.  Марков обаче не се страхува. Между 1975 и 1978 г. завършва един от най-мащабните си трудове, за който се смята, че става основна причина да бъде убит.

В „Задочни репортажи за България“, които се излъчват всяка седмица по "Свободна Европа", той критикува остро и разказва за Живков и неговия режим.  „И така, Партията е България. И, разбира се, България е Партията. Всеки е българин дотолкова, доколкото е в крак с Партията. Иначе не е никакъв българин – колкото и да обича родната земя, колкото и да се гордее с историята, колкото и добре да знае български език“, пише в книгата Джери. Много години по-късно, в броя си от 18 февруари 2010 г., американското списание "TIME" поставя покушението срещу Георги Марков на пето място в класацията на десетте най-прочути заговора.

Преди него се нареждат атентатът срещу Адолф Хитлер, убийството на Лев Троцки, разстрелът на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, довел до Първата световна война, и убийството на военния командир на Хамас Махмуд ал Мабхух през 2010-та в Дубай.