Неизвестна история: Людмила Живкова и Ванга са живели в един манастир

На 26 юли се навършиха 75 години от рождението на Людмила Живкова. На 11 август 1996 г.  пък от този свят си отиде Вангелия Гущерова-Ванга. За това какво свързваше тези две жени и до днес  се знае малко.  Единици са били на срещите им,  които Тато гледал с много лошо око. И пророчицата, и принцесата си имаха и врагове, и почитатели. Видни представители на Българската православна църква и до днес наричат баба Ванга вещица. Подскачат като опарени на всяко предложение, тя да бъде  призната  за  светица. След смъртта й  новоизлюпените демократи побързаха  да сатанизират Людмила. Някои отидоха и по-далеч: поискаха да съборят сградата на Националния дворец на културата,  тъй като бил идея и дело на  Живкова. Освен това  носеше нейното име.

Ванга и Людмила. Две жени, прославяни и отричани, но  така или иначе вече влезли в историята.

Навремето в редакцията, в която работих, дойде Павел Кипров. Представи се като близък на Ванга, човек от най-тясното  й обкръжение.  Той разказа, че Ванга и Людмила се срещали няколко пъти в годината, но винаги на четири очи. Охраната отцепвала района и не допускала никого.  Може би така е ставало  на Рупите, но в София е било по-различно. Поне според свидетелствата  на покойния руски писател Валентин Сидоров.  През времето, за което разказва, той често идвал в България. Познавал пророчицата добре от многото статии и книги, които бил прочел за нея. Голямото му желание обаче било да се  срещне лично.  Дори се готвел да пътува за Петрич.  Споделил това с Людмила, с която били добри приятели.  Не тръгвай, казала му Живкова,  Ванга сама ще дойде в София.

Още при първата среща пророчицата веднага познала, че гостът е писател от Москва и м
у препоръчала поне 3-4 пъти в годината да ходи в Ленинград (Санкт Петербург). Посъветвала го, освен това, да работи навън, а не в стаята и  да не ходи с тежки обувки, защото пречат на мисълта. Освен това да оставя вечер отворен ръкописа, който пише, за да поема той небесното излъчване и сили. Веднъж срещата ни се състоя в бившия царски дворец - пише Сидоров. Изведнъж около Ванга  явно се струпаха  духовете от миналото, защото  почна да ни ги описва: ръка с пръстен чука по прозореца, танцуват циганки, ето го и високия  мургав принц Кирил.  Людмила го нарече безделник.

Какво значи „Дон”? Чувам тази дума - попитала Ванга руснака.

Това е река - отвърнал той.

Тя е широка двеста-двеста и петдесет метра. Има паметник. По хълма ходи  бос.  Когато пишеш за България, мисли за Людмила.  После обяснила, че те двете са свързани, живели са по времето на свети Сергий в един манастир. 

Ох, виждам те - казала тя на  татовата щерка. - Ти си офицер, имаш руска душа. Войската  се надига като огън, а войниците са като огнени езици. Винаги ще си с Русия. За теб Русия е всичко. Трябва да се появят и други жени като теб. Те още не са слезли от небето. Но скоро ще дойдат и ще помагат на земята.

В своята прекрасна книга „Загадката Людмила Живкова” рано отишлият си от този свят талантлив журналист Крум Благов пише, че точно дъщерята на Първия е спряла  преследването над пророчицата, припомня "Шоу". По нейно настояване се регламентира приемът на клиенти и се въвежда такса, започва да се строи приемната й в местността Рупите.

През 1979 година при Ванга  идва писателят Джон Чийвър. Води го Любомир Левчев. Американецът е във възторг от пророчицата. Тя го пита познава ли Жаклин Кенеди /вече Онасис/. Гостът отговорил утвърдително, тогава Ванга поискала да я срещнат с нея, за да й каже кой е убил мъжа й:  „Тя иска, но не й дават. Страх ги е от това, което ще кажа” - казва старицата.

И до днес внезапната смърт на Людмила Живкова е забулена със загадки и слухове легенди. Верни или не. Същото е и с версиите,  които свързват Ванга с това печално събитие. Нима не е видяла тя близката смърт на своята приятелка. Нима не е била предупредена. Сидоров, който е записвал на касетофон всяка дума на пророчицата, търси намеци и знаци, които да му помогнат да стигне до истината.  Не открива нищо. Според него Ванга може би е знаела това, което ще се случи, но е криела от всички. Нямала е право да говори. Или просто това е било скрито от нея. Свидетели твърдят, че когато й съобщили за смъртта на Людмила, старицата изплашено извикала: „Как така, не я виждам умряла. Виждам я жива”.