Преди 83 години германците взимат решение, което се оказва фатално за цял свят

На 19 август 1934 г. в Германия се провежда референдум. Близо 89.9 процента гласуват в подкрепа за създаването на поста фюрер - обединяващ правата и задълженията на канцлера и президента, който се заема от Адолф Хитлер.  Година по-рано той става канцлер, след като неговата партия получава мандат да състави коалиционно правителство като най-голямата политическа сила в парламента.

На 2 август 1934 г. тогавашният президент Паул Лудвиг Ханс Антон фон Бенекендорф унд фон Хинденбург почива. Това открива пътя пред Хитлер да проведе референдум, на който националсоциалистите са подкрепени финансово от САЩ.  Непосредствено след това гласуване Хитлер въвежда диктатура, като използва държавния апарат, за да смаже всяка съпротива. Не бива да се мисли, че този процес се свежда до постепенно ерозиране на гражданските права или на правата на обвинените криминални престъпници.

Всичко става много бързо и често пъти нацистите дори не си правят труда да се занимават със съдебни дела.  Много от политическите им противници са смазвани от бой или направо избивани. Въпреки това в предвоенните години Хитлер има искрената подкрепа на повечето германци, защото успява да намали безработицата и да съживи икономиката. Тогава Хитлер поставя Германия на пътя на завоеванията, който ще доведе до Втората световна война.

Първите си териториални придобивки спечелва практически без бой. Англия и Франция, улисани в собствените си икономически проблеми, така отчаяно се нуждаят от мир, че не се намесват, когато Хитлер нарушава Версайския договор и започва да изгражда германската армия, нито когато негови войски окупират Рейнската област и строят там укрепления (март 1936 г.), нито когато със сила анексира Австрия (март 1938 г.). Те дори приемат мълчаливо (септември 1938 г.) анексирането на Судетската област, добре укрепения граничен район на Чехословакия. 

Международното споразумение, известно като Мюнхенски пакт, на което англичаните и французите разчитат да донесе „мир в наши дни“, оставя Чехословакия с вързани ръце и само няколко месеца по-късно Хитлер завзема останалата част от страната. На всеки етап той хитро съчетава аргументи в полза на действията си със заплахи, че ще започне война, ако желанията му не бъдат изпълнени, и всеки път западните демокрации отстъпват кротко. Англия и Франция обаче са твърдо решени да бранят Полша, следващата цел на Хитлер.

Той бърза да вземе предпазни мерки, като през август 1939 г. подписва „пакт за ненападение“ със Сталин - всъщност агресивен съюз, с който двамата диктатори се разбират как да си поделят Полша.

Девет дни по-късно Германия напада Полша, а след още шестнайсет дни същото прави и Съветският съюз. Въпреки че Англия и Франция обявяват война на Германия, Полша много скоро е разгромена.