"Полимери" и "Цанков камък" - претоплени манджи за наивна публика

Ричард Никсън, президентът на САЩ и герой от скандала „Уотъргейт“, няма да намери покой на оня свят, ако чуе как цяло лято си мерим нашите „гейтове“ и „гейтчета“. Какво тук значи някакъв импийчмънт пред драмите на Лозан Панов с болтовете, разкритите „неренгламентирани“ кафеджии в ЦУМ, лупингите на Боршош из НДК и суджуците на Живко Мартинов от Добрич.

Нинова и Борисов запретнаха ръкави и започна едно цакане и надцакване, като на белот в обедната почивка на строителен обект. Сякаш Ицо Хазарта им даде тон със: „Запомни едно – гейтовете ви са много по-големи от гейтовете ни“. И средношколец с намалено поведение би пресметнал без калкулатор, че три милиарда за „Цанков камък“, които "затънали" там, са повече от стойността на 4 тона суджуци, за което ни светна Борисов. Пък и клетият Мартинов вече бил със шест обвинения и „септември-октомври“ влизал в съда. А за камъка нямало обвинения. Сякаш за това е задължителна политическа воля, а не е пряка работа на прокуратурата. Или е признание, че по нашите ширини всъщност е точно така.

Само с две посещения във Варна и региона в рамките на седмица премиерът извади от нафталина два коза за черни дни и си ги изигра по своему. Борисов хитро претопли старата яхния "Полимери" и я сипа в нова паница, разчитайки, че „Народът срещу Баневи“ ще остане водещ хит поне няколко дни. Бизнес-фамилията със сигурност не се къпе в народна любов, така че тук премиерът уцели без особен проблем. А това, че Баневи от 5 години нямат нищо общо с предприятието, остана нечуто. Както и опитите им да отговорят на обвиненията с контраобвинения. Публиката с охота задъвка автопарка им барабар с прочутия майбах. И дори раздруса кокалите на покойния Джо Кокър, пял на баневата сватба в едни далеч по-светли дни за бизнеса на семейството.

Дойде ред и на добрия стар „Цанков камък“. Проект, стартиран при Тройната коалиция и открит гордо от ножицата на Борисов през първия му мандат. Българинът асоциативно свързва този проект с космическия за родните стандарти хонорар, който получи Ахмед Доган за някакви негови заслуги по реализирането му. Останали напълно мътни за широката публика. И народният гений го провъзгласи за най-добрия хидроинженер сред философите. И обратното.

Надцакването ще продължи. Щом сме способни толкова години да се занимаваме с паметника на Старчев и безумния казус с бъдещето на чинията на Бузлуджа, какво ли ни чака, когато политическият ни елит се завърне от Евксиноград. Единствената практическа полза за нас, страничните наблюдатели от летните драми е, че научихме рецептата за Онзи суджук. Записвайте: 60% телешко, 20% свинско, 10% еленско и 10% микс от подправки. Какви подправки ли? Да изчакаме делото...

Милен Ганев, fakti.bg+