Страшни подробности за безчинството на ромите в Подуяне: Забиват кол в полицай, млатят с винкели друг униформен, а мургави крадли посягат към пистолетите им
Снимката е илюстративна
02 Август 2017, Сряда, 21:34 ч.
Група роми, хванати да крадат желязо, нападнаха и опитаха да линчуват полицаи. Екшънът станал вчера сутринта в района на Подуяне. За да се озаптят разбеснелите се мъже и жени, ченгетата стреляли два пъти във въздуха, пише "Телеграф".
Всички нападатели били задържани, а служителите на 5-о РПУ- откарани в болница за преглед. Единият е ударен жестоко в ръката с винкел, другият - в крака. "Колегите са се принудили да стрелят със стоп-патрони, за да спрат разрастване на конфликта. Единият е по-сериозно пострадал, тъй като лице го е ударило с метален предмет в лакътя", обясни вчера шефът на СДВР Ивайло Иванов. По думите му е имало хора, които са избягали и се издирват.
Полицаите в 5-о РПУ получили сигнал, че група роми краде кабели от обект на ул. "Майчина слава" 2. Към мястото незабавно бил насочен патрул. Двамата униформени обаче не заварили никого на място, но при оттеглянето си забелязали хора, подобни на тези от сигнала. Те крадяли желязо от срутена сграда на ул."Мими Балканска". На плаца пред отломките били паркирани две каруци, в които стояли няколко роми. Край тях се движели още трима мъже и три жени. Щом видели ченгетата, започнали да се въоръжават с каквото намерят.
Ромите в каруците потеглили и минали по черен път, а униформените хукнали пеша след трима от мъжете. Един от тях обаче взел винкел и ударил близкия до него полицай в крака. Друг пък забил дървен кол в лакътя на колегата му. Въпреки зверската съпротива служителите на МВР успели да ги задържат, но внезапно върху тях скочили трите ромки. Едната издърпала радиостанцията от колана на единия, другата се хвърлила към кобура на колегата му. Напрежението ескалирало до краен предел, затова и двамата униформени стреляли по един път във въздуха. Изстрелите стреснали крадците и на практика предотвратили по-сериозно меле с неизвестни последици.
Справка с масива на МВР показала, че единият е задържан - Валентин Найденов, има 13 присъди, 13 висящи дела и 95 заявителни материала. Димитър Н., който е малолетен, пък е известен за поредица кражби, а "колегата" му Александър е вписал в досието си отнемане на чуждо имущество.
В категории:
Крими
Даниела Тренчева - журналистката, която накара Али Агджа да проговори
Откраднаха над 3 млн. лева от голяма болница
Мадона и Гай Ричи с първа публична среща от 2008 г.
Седем обвинени за организирана престъпна група, сред тях началник на столично РПУ
Слави Трифонов атакува „Маркет линкс“: Или са некадърници, или манипулират
Алекс Раева разказа как лъжата ѝ помогнала да оцелее в детството
Любимец на жените празнува днес
Консултациите при президента продължават утре с „Възраждане“ и ДПС-Ново начало
Тръмп атакува Байдън, но все по-често прилича на него
На днешната дата почина човекът, който превърна мечтите в индустрия
Сузанита си сложи нов силикон
Ароматни, крехки чушки с плътен и домашен вкус за Бъдни вечер
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.