Закон пази имотите на алоизмамници от конфискация

Източник: Вестник Сега

Сигурно мнозина си спомнят разследванията за джебчиите в град Игнатиево, Варненско, през 2015 г. Стотиците хиляди хора, които живеят в панелки и всеки ден се трепят, за да изхранят и изучат децата си, вероятно ясно си спомнят кадрите на прескъпи автомобили и огромни луксозни къщи във въпросното селище. Палати, пълни с хора, голяма част от които никога не са ходили на училище и определено нямат и ден в живота си, в който да са работили.

Историите бяха толкова скандални, че се наложи дори правителството и в частност тогавашният вътрешен министър Румяна Бъчварова лично да се занимава с тях. Тя призна тогава, че нито един от уличените джебчии не е осъден. Че не изключва възможността "политици да стоят зад случващото се в Игнатиево". Тогава се наложи ръководството на МВР да се кълне, че то не участва в "покровителство над показаните в репортажа лица". И че те полагали неимоверни усилия, за да установят кои са хората, стоящи зад схемата за кражби. Че били започнали проверки, заедно с НАП, и дори задържали 13 души и описали 10 имота. Министърът обяви, че срещу някои от тези лица имало течащи или прекратени дела, но

призна в прав текст, че няма издадена нито една присъда

От НАП пък се похвалиха, че били проверили 160 човека от Игнатиево, че не се страхували да го правят. Така и не обявиха някакви резултати, освен имагинерното, че били предявени "допълнителни вземания за над 1.5 млн. лв".

Едва ли обаче някой си мисли, че в Игнатиево нещо се е променило, че автомобилите и палатите на същите тези лица са станали по-малко луксозни или пък са конфискувани.

Така или иначе само преди няколко дни в разследване Нова тв извади подобни на Игнатиево данни за Елин Пелин, Костинброд, Петърч. Отново същите палати, същите многократно регистрирани за джебчийство лица, които са без дипломи и без работа хора - поне на хартия, поне законно. Бяха разкрити скандални обстоятелства, включително и как някои от тези лица са печелили обществени поръчки по европроекти, че дори и такива на парламента. След тези разкрития отново се активизираха МВР, НАП... Отсега и всеки сам може да се сети какво ще излезе накрая. Но този път се разкри обаче нещо още по-скандално и зловещо -

че никой не може да пипне луксозните имоти на тези джебчии

и на техните тартори. Така е по закон. Самият председател на Комисията за отнемане на престъпното имущество Пламен Георгиев обяснява от тв екрана, че по закон те не могат да започнат проверка, когато става дума за джебчийски кражби, както и за каквито и да е други по-дребни или по-едри кражби. Че ако Комисията се задейства срещу тези хора и по тези случаи, то България я грозят присъди в Европейския съд в Страсбург.

И бегъл преглед на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е достатъчен, за да се установи, че наистина кражбата е странно изпусната от изредените куп престъпления, по които може да се задвижат конфискационните процедури и да се задейства Комисията. При това няма никаква логика за подобна липса. В закона има единствено записана кражбата в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. И нищо друго. Появи се някакъв аргумент за липсата, че при кражбата не можело да има организирана престъпна група, не можело да има организиран характер. Нещо, което също изобщо не издържа, особено като се имат предвид джебчийските кражби. При тях, ако нещо друго няма, то със сигурност има организиран характер, със строго йерархична структура. Но дори и да нямаше, то със сигурност

мястото на джебчийските кражби е в закона за отнемане на престъпното имущество

Защото за куп други престъпления могат да бъдат задвижени процедури, да започне проверка дори преди да има каквато и да е присъда, да има обезпечителни мерки, да има блокирани банкови сметки, възбрани на имоти, всичко. И дори това не би било малко, като се има предвид, че много от въпросните джебчийки и техните тартори имат по 20-50-80, че дори и по 100 криминални регистрации, преписки, разследвания.

Да не говорим, че не рядко не малка част от делата срещу тях се прекратяват поради т.нар. малозначителност - че откраднали например малко. Нещо, което не е по-малко скандално. Но дори и в тези, последните случаи, след прекратяване Комисията за отнемане на престъпното имуществото може да работи срещу тях - като извършва проверка, като изиска декларации от тях за доходи и разходи, за това как са се оказали с тези луксозни имоти и коли, как без да работят и един ден имат милиони. И като установи несъответствие от поне 150 000 лв., може да внесе иск в съда и да поиска конфискация на всичките движими и недвижими вещи, влогове, участия в търговски дружества и т.н. Но странно защо по сегашния закон това не е предвидено.

И сега отново ще се вадят аргументи, че бил лош законът. Но защо тогава не е предложено и не е бил променен той? Кой трябва да го направи? Защо не е направено? Ето например през 2015 г. в случая с Игнатиево този проблем отново лъсна. Но никой не задвижи процедурата по промяна на закона. А той беше изменен поне три пъти оттогава. Последният път беше дори в края на миналата година.

И после защо хората са разочаровани и защо властта и институциите имали нисък рейтинг.

Защото дали властимащите са наясно как точно изглежда цялата тази схема? И

какво хората мислят за всички тези палати,

за цялата тази недосегаемост и неприкосновеност?

Като се има предвид и че цялата абсурдност на ситуацията изобщо не свършва дотук. Защото скандал и драми има и с телефонните измамници. В тези случаи пък е налице конфискация на имущества за стотици хиляди, но няма кой да ги управлява. Наскоро при приемането на отчета на Комисията по отнемане на престъпното имущество и след репортажи по Нова тв стана ясно, че има голям проблем и тук.

Конкретният случай беше с имоти в квартал в Горна Оряховица. При това за конфискувани с решения на съд луксозни палати.

Наскоро народният представител от "БСП за България" Явор Божанков постави темата в парламента, като обяви, че има много влезли в сила присъди, много отнети имоти, но много малко средства са влезли в хазната от продажбата на подобни имоти.

"Проблемът е, че когато става дума за телефонни измамници, като например тези от кв. "Калтинец" в Горна Оряховица, те притежават скъпи къщи - изградени от мрамор, на няколко етажа, пълен лукс. Оценката им достига над 1 млн. лева. Но са разположени в квартали с етническо малцинство и няма човек, който да си купи такава къща.

Тя става непродаваема, докато цената падне.

Междувременно няма кой да я стопанисва. Затова държавата назначава старите обитатели на имота за пазачи на имуществото. Те плащат наем да живеят там, което създава впечатление у хората, че държавата нищо не им прави и те си продължават да живеят в имота. А не е така", разказа ситуацията Явор Божанков и допълни, че комисията върши добре работата си по отнемане на имуществото, но проблемът бил със стопанисването. Иначе решението как да се постъпи с всеки отделен имот според закона се вземал от Междуведомствен съвет за управление на отнетото имущество, който се председателства от заместник-министър на финансите и участват още зам.-министрите на правосъдието, икономиката, труда и социалната политика и регионалното развитие и благоустройството.

"Вариантите са подобни имоти да се дават за стопанисване на общински или областни администрации.

Проблемът е обаче какво могат да правят те с подобни скъпи имоти,

заявява още депутатът. По негови думи без сериозни преустройства е неуместно да се направят на детски градини или да се ползват за настаняване на социално слаби семейства, така че трябвало да им се търси друго предназначение.

И на практика какво се получава. Понеже никой не иска да ходи в този квартал и да купува имоти, то те или се стопанисват от съответните осъдени телефонни измамници срещу символичен държавен наем, или пък се купуват на безценица от други лица, които вероятно ще излязат близки на доскорошните собственици.

Безспорно е, че една от малкото хвалени от Еврокомисията в мониторинговите доклади по линия на Правосъдие и вътрешни работи институции у нас е Комисията по отнемане на престъпното имущество. Че все пак нещо се правило. Ето наскоро се гледа отчетът на ведомството. И бе обявено, че през 2016 г. са влезли в сила 31 съдебни решения за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност на обща стойност 16 874 445.50 лв., което е в повече от предходните години. Че се извършвали 2324 нови проверки. Че през миналата година комисията е приела решения за предявяване на 34 иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като

общата стойност на внесените в съдилищата искове е за 2.227 млрд.лв.

Сумата е така огромна не заради друго, а защото тук са исковите и обезпеченията по делото КТБ. При това всички тези неща се правели само от 198 човека от иначе 310 утвърдени щатни бройки. И че всеки инспектор обработва средно между 60 и 100 преписки, като към тази дейност не се включва осъществяваното от инспекторите процесуално представителство. Това, че има над 100 свободни места, било заради липса на достатъчно финансиране.

За съжаление обаче всички тези поне на първо четене сравнително положителни резултати буквално и веднага са удавени в блатото на очевадната несправедливост с телефонните измамници и джебчиите.

Защото може ли някой управляващ, при това вече трети мандат, да обясни как става така, че признати от съд за престъпници, очевидно необразовани и неработещи хора, карат коли за по 500 000 лв. и живеят в къщи по за 1 млн. лв.?