Бургас трябва да постави фокус върху културно-историческия туризъм, той ще е хит през 2020 г.

Автор: Светлозария КИДЕРОВА

-Г-н Табаков, това лято темата за промяна на облика на Слънчев бряг отново е актуална. Какво е вашето мнение и трябва ли курортът да се промени?

-Темата „Слънчев бряг” много се преекспонира, българският морски туризъм не е само този курорт, а почти не виждам в публичното пространство да се говори за някой друг. Активният летен сезон не е най-подходящото време да се развалят договори с туроператори, защото тези фирми ще започнат да водят дела и да търсят неустойки. Вместо да печелим от туристи, ние ще губим – кой има полза от това? Не виждам проблем в алкохолните турове, каквито впрочем има в много топ дестинации, ако те се провеждат по даден регламент и контрол, какъвто всъщност има. Преди няколко дни един ваш колега беше направил едно интересно проучване за алкохолните турове. През лятото на 2011 г., когато за първи път „Слънчев бряг” АД започва да регламентира тази дейност в края на сезона са отчетени 752 подобни турове. Големият интерес интерес към тях продължава две години. От 2014 до 2016 г. броят на алкохолните турове почти не надвишава 200 броя. И сами може да прецените до колко това пречи на облика на „Слънчев бряг”. Въпреки това би могло да се помисли в посока провеждането на подобни турове да става в периферията на курорта.

-Добре ли е България да се възприема като евтина дестинация и какво според вас трябва да променим, за да привлечем туристи от друг ранг?

-Така зададен въпросът – не, не е добре. Още повече, че страната ни има потенциал да привлича туристи от висок клас. Работи се върху въвеждането на доброволен етикет за качество, насочен към хотелите и ресторантите от висока категория. Според прогнозни данни, изнесени от министерството, до 5 години може да бъде постигнат ръст от 20 на сто в този сегмент. Важно е да отбележим, че и сега има хотели и курорти, които предлагат качество на изключително високо ниво.

-Възможно ли е да таргетираме туристи за различните курорти по Черноморието, за да достигнем до по-широк кръг от хора – Слънчев бряг, например, да е парти курорт, а Албена – семеен?

-То и сега неформално си съществува подобно таргетиране и то е нещо нормално – това е принципът на свободния пазар.

-Достатъчна ли е легловата база в Бургас и какви стъпки бихте препоръчали на местната управа, за да се превърнем в по-атрактивно дестинация?

-Чрез годишната програма за общинска туристическа реклама на Бургас сме маркирали своите ясни послания в каква насока да се развива града ни. Важно за Бургас като дестинация на четири сезона ще бъде и отварянето на целогодишните връзки на летището. Правилно сте обърнали внимание на легловата база – това на този етап все още не е осезаем проблем, но предстои да се изостри. Може да се окажем с недостатъчно места за настаняване в града.

-Какво ще кажете за т.нар. „Парк на миниатюрите”? Той ще може да привлече външни туристи, които досега не са идвали тук? Има ли вече яснота по тематиката на атракцията?

-На сесията следващата седмица общинските съветници ще трябва да избираме между три варианта: парк „Български Черноморски регион”, парк„Фестивал на пясъчните скулптури” и парк „Европа”. Комисията по туризъм предложи четвърти вариант, който носи името „Бургаски Черноморски регион”, който аз подкрепям напълно, защото той най-точно кореспондира с разделянето на България на 9 туристически района.

Идеята на този парк е да бъдат изложени макети на културно-исторически забележителности от нашия регион, така че, ако туристът няма възможност да отиде до съседна на Бургас община , да се запознае с тях чрез тази експозиция. Други пък, виждайки макета, могат да решат да посетят някоя от забележителностите на място.

По данни на Световната организация по туризъм през 2020 г. културният туризъм ще бъде водещ в световен мащаб, а Европа е ключова дестинация за този вид туризъм. Проучванията показват, че 80 % от пътуващите, независимо от предпочитанията си за вид туризъм, посещават също културни паметници и забележителности у нас. Музеите в страната се разглеждат от над 6 млн. души годишно, от които над половината са чуждестранни туристи. Това неминуемо означава, че Бургас трябва да постави фокус, да стимулира и популяризира посещенията на културно-исторически обекти.