КРС извършва превратно упражняване на власт – в правовата държава това не може да бъде позволено

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Адв. Александър Кашъмов е ръководител на Програма „Достъп до информация”. Той бе адвокат на репортера на „Флагман” срещу Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в делото за укриване на обществена информация, свързано със скандалното раздаване на огромни средства за „представително облекло”. Придобиването на данните отне една година и бе свързано с дела на две съдебни инстанции.

- Адв. Кашъмов, какъв е коментарът Ви за делото срещу КРС, което спечелихме лесно на две инстанции, но след почти година? Това всъщност стандартен случай ли е?
- Това общо взето е стандартният случай. Първо, смятам, че това беше едно важно съдебно решение, което имаше за резултат повишаване на прозрачността, разкриване на информация за харчене на държавни пари; на пари от бюджета, които в крайна сметка се плащат от българския данъкоплатец. Гражданите имат право да знаят за какво се дават те. На следващо място можем да кажем, че една година за съдебни дела не е много дълго време, но за достъп до информация е доста дълго време. Защото в крайна сметка обществото има нужда от навременна информация. Информацията е, както се казва, бързо изстиващ и бързо развалящ се продукт. Така че би било добре, ако е възможно, законността и законосъобразността на отказите да се решават в един доста по-бърз режим.

- Това ли е най-лесното Ви дело, свързано с достъп до информация, защото като че ли нямаше никакъв спор в този случай? Дори прокуратурата на втора инстанция каза, че няма какво да се обсъжда.
- Така е, не е имало особен спор. Общо взето, мога да кажа, че са рядкост подобни случаи, при които под формата на отговаряне на заявлението да се замаскира всъщност един отказ. Тъй като тука беше създадена една привидност, че се предоставя информацията, докато всъщност тя се отказваше.

- Да, много интересно е, че КРС пишат „предоставяме пълен достъп до информация”, а в следващия момент просто цитират документи, на базата на които са изплащани средствата за представително облекло, а по същество информацията я няма. Това не е ли твърде нагло поведение?
- Да, на езика на правото това може да се нарече превратно упражняване на власт – нещо, което в правовата държава не може да бъде позволено. Би било добре да се помисли – но това вече е работа на законодателя – в подобни случаи да бъде предвидена и една възможност да претърпи и определена санкция съответният държавен служител. При сегашния текст в Закона за достъп до обществена информация (в административно-наказателните разпоредби) длъжностно лице, което не се произнесе в срок по заявление, носи отговорност както при длъжностно лице, което не изпълни предписание на съда. Но в настоящия случай ние виждаме, че нямаме нито едно от двете – формално председателят на КРС се е произнесъл, но в действителност той само привидно предоставя информацията, докато всъщност не я предоставя. Друг проблем е, че в тези случаи няма кой да наложи наказанието. Според закона то се налага от съответния орган на власт. А както виждаме, тук излиза, че председателят на КРС трябва да бъде глобен от комисията, което не е много вероятно да се случи.

- Не съм сигурен дали е председателят, защото те взимат решенията като орган.
- Да, колективно ги взимат, макар че подписът е само на председателя. Комисията няма как да глоби сама себе си. Това определено е една празнота, която трябва да бъде преодоляна. Друг е въпросът, че дори и там, където имаме ясни разпоредби в закона (и където има служители, които отговарят, а друг е ръководителят), според годишните доклади на Министерския съвет и в тези случаи практически не се налагат санкции за неизпълнение на закона.

- Притеснителни ли са данните, които КРС ни предостави, след като я осъдихме на две инстанции? Как си обяснявате това, че те упорито не даваха числата?
- Колкото по-чувствителна е една информация и то за самите тези, които са въвлечени в дадените събития, толкова е по-голямо нежеланието им да я предоставят, въпреки че по закон тя е обществена и няма никакво основание да се ограничава достъпът до нея. Разбира се, както се вижда, информацията показва, че са правени много сериозни разходи от бюджета, които на практика заместват бонуси и по този начин всъщност се разпределят по един допълнителен начин публични средства. При всички положения гражданите имат право да знаят това. Нещо повече – според мен с цел да не се водят в бъдеще подобни дела една такава информация би следвало да бъде публикувана на интернет страницата на институцията. Защото, особено и след измененията на закона, които бяха направени в края на 2015 г., всъщност вече има много по-сериозни изисквания за публикуване в интернет на информации и документи от страна на институциите.

- Използвахте понятието „превратно упражняване на власт” - защо точно това понятие?
- Това е едно понятие, което съществува още от зората на административното правосъдие и което очертава случаите, в които властта, която все пак е получена от гражданите (тя не е получена свише), не се упражнява според целта на закона, а с някакви други цели, които не са предписани от закона. Така излиза, че избраните от нас, гласоподавателите, висши служители всъщност не извършват службата си според това, за което все пак са изпратени там. Това са случаи, които не би трябвало да бъдат търпени от правото и би трябвало в максимална степен техният възможен брой да се ограничи и по някакъв начин да се понася отговорност за такива случаи.

- Казвате, че трябва да има санкция. Какъв тип санкция според Вас би могла да е удачна?
- По принцип санкцията е удачна първо, когато има механизъм да бъде ефективно прилагана, и второ, когато тя се реализира тогава, когато има неизпълнение. В момента законът предвижда глоби в размер на 50 до 100 лева за непроизнасяне без уважителна причина. Често пъти хората коментират, че тази сума е малка. Но всъщност за един служител, който получава 600 или дори 1000 лева, не е толкова малко да бъде глобен два пъти месечно с 200 лева. Въпросът е в това дали се налага тази санкция, а не толкова в размера й, защото едва ако се окаже, че тя се налага, но не изпълнява функциите си, тогава може да се поставя въпросът дали размерът е достатъчно адекватен. По-важното според мен е, че санкцията е само едната страна на нещата. В държавата трябва да има една цяла система, която да бъде пригодена за ефективното прилагане на този закон. Програма „Достъп до информация” през 2014 г. предложи една концепция за изменение на закона за достъп. Много от тези положения бяха приети, но едно ключово предложение не беше прието – а именно да се създаде комисия (комисар, изобщо институция) която да отговаря по прилагането на закона. Ако тя беше създадена, тя щеше да може на ежедневна база да се грижи за това първо хората да имат към кого да се обръщат, без да плащат държавни такси и съдебни дела и без да чакат дълго време за произнасяне на съдилищата. И второ, тази институция щеше да се грижи за това периодично държавните институции  да спазват закона и да проверява дали има нарушения и условия за перманентни нарушения. За съжаление тази идея не се прие тогава по финансови съображения, защото държавата нямала пари да създаде още една такава институция. Но виждаме, че тя има пари да създаде доста други институции, за които невинаги е сигурно каква обществена полза има съществуването им.