Палатки никнат като гъби по българското Черноморие, хората се оплакват от диво къмпингуващи

Липсата на регламент за къмпингуването у нас създава тотален хаос по плажовете на север, жалват се кметове на общини по Добруджанското Черноморие. Автомобили, каравани и кемпери паркират на пясъка, палатки се разпъват до брега, огньове се палят безразборно.

"Нахални шофьори дори качват джиповете си върху дюните. Гората е пълна с палатки. Стоят по месеци, хвърлят боклуците си където сварят, най-често в морето. Пълно е с изхвърлена тоалетна хартия. Пълнят вода по половин тон с туби от чешмите в селото", жалва се кметът на Крапец Димитър Марчев. Той се принудил да спре водата на всички общински чешми, тъй като сметките им се плащат от кметството. Миналия месец чешмата в църквата ударила рекорд от 160 лева консумирана вода. На плажа имало едно кладенче с питейна вода. Миналата година от общината поставили ръчна помпа, за удобство на туристите. Само за месец и половина счупили помпата. Вечер пък настава ад от пияни и дрогирани туристи. Преди десетина дни румънци едва не подпалили цялата гора. Решили да пробват със запалките си дали липовият цвят гори. Такъв огън пламнал, че само бързото пристигане на пожарни коли и доброволната дейност на останалите туристи спасили селото от изпепеляване. От петък до неделя на плажа край Крапец настава пълна лудница, казва още Димитър Марчев. Тук се изсипват стотици автомибили от Румъния и Добрич. Не знаеш кой откъде е и какъв е. „Само се моля да не стане нещо фатално, да не изгори някой”, казва кметът.

Обособяването на така наречените биваци изобщо не решава проблема, категоричен е Марчев. Плажната ивица между Крапец и Дуранкулак е дълга 6 км. Само една малка част в Крапец е охраняема, с наемател и спасители. Всичко друго е свободна зона. Бивакът е на сянка в гората с 90 декара площ, като наемът е 2 лева за 10 кв. м площ, на ден. Добросъвестните туристи плащат таксата, разпъват палатката си на определеното място и се съобразяват със закона. Останалите казват: това е държавно и никой не може да ми иска пари.

„Нямаме законово право да ги глобяваме. Преди години ги гонехме с полиция. Сега също има полиция – един ден е Гранична полиция, на следващия ден са момчетата от Районното. Сменят се, но ситуацията е неконтролируема”, коментира Димитър Марчев. Според него, 10 процента от туристите в Крапец къмпингуват легално, осналите 90 – нерегламентирано.

На плажа една зад друга са паркирали две каравани. Едната е с пловдивски номера, другата е на Петър – от Габрово. Мъжт от Пловдив, който не пожела да каже името си, идва със семейството си тук от 7 години. Стои по 30 – 40 дни. Петър идва за пръв път. Оказа се, че двамата мъже са попаднали в поредния парадокс, относно къмпингуването. Те си платили в община Шабла таксата за бивака за целия престой, но са принудени да спрат в пясъка, защото е невъзможно каравана да се придвижи по пътя към определения в гората терен.

„От петък до неделя тук е ужасно. Качват колите си върху дюните, идват с АТВ, правят състезания. Една „кифла” вчера качи дюните с джипа си, мина от другата страна, после се върна обратно и се закатери с него по стълбите. През уикенда наистина става уникален проблем. Спят по плажа, пият, дрогират се. В понеделник след тях ние събираме по 4 чувала с боклук. Всичко е въпрос на възпитание”, гневи се пловдивчанинът.

Гневен е и Иван Чакъров от Добрич. Той е на палатка всяко лято в Крапец. В петък пристигнала полиция и го изгонила, като бил заплашен с глоба от 500 до 7 000 лева. „Мен ме изгониха, а на моето място веднага пристигнаха три каравани и на тях никой нищо не направи”, обясни Чакъров.

„Необходим е регламент за къмпингуването: за обществения ред, за отпадъците, за упражняване на контрол. Необходимо е в регламента да бъде казано какво представлява този вид туризъм, да бъдат определени местата, да има такса, да има контрол. За нас е физически невъзможно да обясним на всеки турист, който не е българин, че е в нарушение и че го грози санкция. Чакаме промените в Закона за туризма и за регламентиране на къмпингуването”, каза кметът на Шабла Мариян Жечев.