Безпрецедентно! Бойните отряди на футболните агитки се обединиха, тръгнаха към Асеновград!
29 Юни 2017, Четвъртък, 11:15 ч.
Бойните формирования на агитките на Левски и ЦСКА са се договорили да заровят футболните различия поне за няколко дни и да се насочат към Асеновград!
Както е известно там местните цигани пребиха от бой момчета, момичета и треньори от отбора по кану-каяк. 8 роми вече са арстувани, но това не се оказа досаттъчно и днес над 1 500 души излязоха на центъра. Те тръгнаха да превземат циганската махала, но бяха спрени от полиция и жандармерия.
Въпреки това за неделя е насрочен огромен протест, чиито начален пункт е циганската махала. Т
Прогноза за времето и народни вярвания за 17 юни
Умишлен палеж вдигна полицията и пожарната в Средец на крак
Лекари от Бургас се борят за живота на 26-годишна жена, блъсната от тротинетка
Несебърлийката Ивелина Пехливанова с фурор на световно първенство
Къща на ужасите: Съпруг принуди жена си да спи с над 120 мъже
Фортуна се усмихна на Левски, ЦСКА и Григор Димитров
13-месечно момченце бе убито, 10 трагични пропуска на системата
Защо Gen Z плаща за тишина
Туристическият бранш на спешна среща с АПИ. Стана ясно кога приключват ремонтите на АМ "Тракия"
Община Бургас ще подмени стари и опасни дървета по ул. „Оборище“
КУБ с официална позиция: Не сме анклав или престъпна групировка
Ще има ли зоополиция и ефективни присъди срещу насилието над животни
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.
Събарят една къща, а генералът довежда до знанието на обитателите на квартала, че ако до сутринта не му предадат убийците, ще започнат да събарят и другите.
Понеже се стъмва, той издава заповед никой да не се показва навън преди да се разсъмне, защото ще стрелят на месо. Идват тежко въоръжени милиционери и започват да претърсват домовете. Група мъже на млада и средна възраст, въоръжени с брадви и ножове, оказват съпротива, но направо са пометени от милиционерите, които прибягват и до брутални действия, пише "Десант".
Всеки, у когото е намерен нож, брадва или нещо друго, което може да се използва като оръжие, е арестуван и затворен в мазетата на пловдивската община. Там попадат и жени, които отправят
клетви към блюстителите на реда и военните.
При акцията са открити крадени вещи, пари, за които тези, у които са намерени, не могат да дадат обяснение за техния произход.
„Столипино“ изтръпва в панически страх. След няколко дни някой „пропява“ на милицията кои са убийците и те са заловени. Ген. Чочоолу иска да му ги предадат и лично да ги разстреля, но милицията успява да ги опази и ги предава на прокуратурата. Оказва се, че това са 9 мъже на възраст от 23 до 36 г. Съдът осъжда 4 от тях на смърт, а останалите получават от 17 до 25 г. лишаване от свобода.
Случилото се така наплашва обитателите на „Столипино“, че до 1992 г. никой от тях не си позволява да извърши дори най-дребното престъпление. За самоволно проведената от Чочоолу акция му е наредено да излезе в неплатен отпуск, а на следващата година (1979 г.) генералът е отстранен от всички длъжности.