Най-странните имена на села в България!

В България има над 5200 населени места – 257 града и близо 5000 села. Всички те носят уникални имена, а зад всяко наименование има интересна история, разкрива Би Ти Ви. Легенди, битки, комични ситуации и странни стечения на обстоятелствата стоят зад населените места с най-странни имена в България.

Жабокрът

Във всяка от 28-те общини у нас има поне 1 село, чието име е свързано с някакво животно. Софийското село Злокучене непример плаши хората със злите си кучета, а във врачанско дори има село Зверино. Но безспорно най-любопитно е името на кюстендилското Жабокрът. То е на близо 500 години. Намира се между 3 реки, а в древността тук е имало блато. Поради тази причина почвата е доста рехава. Така местните обясняват огромния брой жаби и къртици, дали съответно името на селото. В селото днес живеят около 730 постоянни жители. Известно е в региона с плодородната си земя, вкусните картофи и крехкото зеле. И разбира се – с жабите и къртиците, които често вредят на вкусните зеленчуци.

Вещица

Пренасяме се на северозапад, за да отидем в белоградчишкото село Вещица. Днес в него живеят едва 50-ина души, но всеки знае легендата за произхода на името. "Разказва се една легенда за един турчин, който е имал чифлик на съседно място тука. И обикалял чифлика си и гледа в местната река-къпят се жени. Много жени, с дълги коси и крещели. Той се уплашил, помислил, че са вещици и побягнал. И напуска чифлика и се заселват българи долу… И така е името на селото – Вещица. Като тичал, той викал: "Вещица, вещица, вещица…", разказва Екатерина Георгиева, жител на селото.
Според друго, също толкова разпространено тълкуване, в основата на името стоят уменията на някогашните му жители. "Хората са били вещи – или знаещи. Те са били ковачи, зидари, мазачи… ", смята друг жител на селото – Димитър Киров. В селото никой не се страхува от вещици, а жените не се сърдят, ако някой ги нарече така. Напротив.

Горно и Долно Уйно

Селата Горно и Долно Уйно от години са станали част от народния фолклор. И разбира се – името не значи това, с което всички редовно се шегуват. "По средата на двете села е имало фамилия и една от момите била женена в долния край, а другата в горния. Момчето на тая фамилия казвало "Ще ходя при горната уйна, утре при долната уйна" и от там Горна и Долна Уйна. Другата версия е, че идва от съглашението на думата уния. Тая дума за първи път 1576 година се споменава в турски регистри за Горна Уния... някакъв съюз, някакво обединение, ама какво е, що е...", обяснява Радослав Донев от Долно Уйно. Всъщност преди малко повече от век Горно Уйно е било третото най-голямо село в Кюстендилско с над 1300 души население. Родом от селото е бившият председател на Народното събрание Владимир Бонев, двама професори, двама генерали, 14 полковници. Местността обаче пресъхнала. А хората останали и без поминък.

Зетьово

Високо в Айтоския Балкан от десетилетия се предава историята за голямата любов между красивата девойка Мара и годеника й, станала повод за появата на селата Булчино и Зетьово. "По време на османското владичество в Ченге, според легендата, живяла хубава мома Мара. Тя си харесала момък от съседното село, за когото искала да се ожени. Но в същото време нея я харесвал и синът на татарския бей от съседното село Татар Еникьой, непосредствено до Ченге, наблизо. И той я заплашвал и казвал, че няма да позволи тя да се омъжи за друг. Но Мара решила да се ожени за своя избраник", казва краеведът Петър Панчев.

В деня на сватбата, когато тръгнали каруците с чеиза, татарите ги пресрещнали в гората и убили младоженеца. Мара, уплашена, за да не попадне в харема на бея, скочила в реката и се удавила. И сега тази река се нарича Марьовица.Тази случка е оставила такова дълбоко впечатление в селяните, че след години те решават селото от Ченге да се преименува на Булчино. Съседите, също в памет на момъка, който трябвало да се ожени за Мара, решават тяхното село да се кръсти Зетьово. Сега Булчино вече е Карагеоргиево, но името на Зетьово е запазено. В  селото живеят около 300 души. А когато питаме колко от тях са заврени зетьове, местните с усмивка отговарят, че е важно любовта да възтържествува.

Кондофрей

Десетки са населените места у нас, кръстени на реални личности. Повечето носят имената на национални герои като Левски, Ботев, Стефан Караджа или просто Партизанин и Юнак. Но историята зад името на едно радомирско село е много по-любопитна. Село Кондофрей всъщност е кръстено на странстващия белгийски рицар Конт дьо Фрей.  "Този рицар от кръстоносния поход е дошъл насам ранен с неговите хора и в тази местност се намерила девойка, която го лекувала с дни и месеци. И той решил да остане в тези земи", разказва кметът Чавдар Новаков. "По негово желание понеже е прекарал тук много време, е поискал тук да бъде погребан. Това е местността Могилите, където е оставен за вечни времена", допълва Светла Василева, жител на Кондфорей.

Торбалъжи

Само няколко километра делят село Торбалъжи от Габрово. Вероятно и това е причината нищо габровско да не им е чуждо на местните. А те са неколцина. По документи постоянните жители са двама, но реално обитателите са около 20 души.

"Навремето са имали хората само коне с каруци, ама дървени каруци. Колелета дървени, не само шините и главните. И са си гледали коне… Навремето се произвеждал пестил – сухи сливи, изсушени ябълки, картофи. Носят го срещу зърно. Пътят не е бил направен. В един дълбок път, който каруцарите само могат да минат. И хората се връщали нагоре с продукция, и конете заслабнали, и не могат да изскочат нагоре. И те вадили торбите, конските торби, с които ги зобат. Излиза чорбаджията, вади торбата, показва я на конете и те изкарват каруцата. И оттам се казва Торбалъжи", споделя Недка Иванова. А шегите, че в Торбалъжи се лъже,  тукашните не приемат. Казват, че мислите и думите им са бистри като водата, която десетилетия тече от селската чешма, но коритото й е още като чисто ново.

Кривонос

Не е трудно да се досетите откъде идва името на село Кривонос. Но историята е по-интересна, отколкото предполагате. "Двама турци харесват една красива българка и искат да я вземат за робиня. Нейният брат е силен мъж, решава да не я пусне, става бой, той излиза със супен нос, а турците са набити и напускат. В района започва приказка за селото на момчето със супения нос, кривия нос, Кривонос и така", е една от историите за името, която разказва местният жител Ценко Миленков.  Селото се намира в гората над Брезник. Знае е се, че тук живеят хора вече 440 години. Наводнения и болести променяли мястото на селото от единия на другия хълм, но днес сред новите вили се пазят с гордост и реставрирани къщи на 150 години.  Демографската криза се е отразила много зле на селото – сега през зимата в Кривонос живеят шестима души.

Селянин

В Старозагорско има село, наречено Държава, а в смолянско – Градът. В софийското Селянин са живели траки още от 1 век преди Христа, оттук е минавал древния път от Константинопол за Белград. Земята е равна и плодородна, оградена е от широки пасища и гори. Затова от древността тези земи са обитавани. "Това землище е мястото във вакарелската котловина, където от древността винаги са съществували много важни села, заселвания, поселищни места. И от тазитрадиция, от факта, че винаги е имало живот, село, хора идва и Селянин. Трудно е, няма доказателства, но това е логиката за името на това селище", смята проф. Трендафил Митов.

Българският народ винаги е отдавал особено значение на имената. Кръщаваме хора, местности, обичаи – всичко важно и ценно, което ни обгражда. И вярваме, че името, което даваме ни определя и закриля. Най-добре е да се чувстваме като жители на Веселие, Засмяно, Хубавене или Любовка.