Бард, пял с Ал Бано и Ромина, обяви Бургас за столица

Поетът Ивайло Диманов, който в петък ще представи в Морското казино десетата си книга „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“, обяви Бургас за столица.
„Бургас е пристан за влюбени корабокрушенци, Бургас е целунат от Бога. В този град преди години и аз се влюбих в една красавица и написах “По улица “Богориди” върви богоравница, а Господ танцува сиртаки над нас... За миг той прекроява родната география и столица на България днес е Бургас!”, заяви пред наш репортер бардът, който е пял с Ал Бано, Ромина и е свирил с китарата на Окуджава.
За заглавие на книгата си бардът избира метафората в древнолатинската дума колумбарий, която означава едновременно къщичка за гълъби и дом за нашите души. Новите  стихотворения, поместени в „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“, са писани в трудни и във весели мигове. Някои са родени в Клиниката по лъчетерапия, където Диманов е придружавал майка си. Други пък са писани в Бруклин, Чикаго, Париж, Брюксел и в любимия му Созопол.
Бардът споделя, че чака с нетърпение срещата с бургаските си приятели и почитатели.
Освен на стиховете, публиката ще може да се наслади и на песните от последния албум, които бардът ще изпълни. Музикално-поетичният  спектакъл „Концерт за хорей, китара и колумбарий“ ще е в зала „Петя Дубарова“ от 19 часа, а входът е свободен, съобщиха организаторите.
„Древнолатинската дума "колумбарий" означава едновременно къщичка за гълъби и дом за нашите души. Метафората е скрита в двузначието на думата, защото всеки от нас мечтае един ден, когато си тръгне от белия свят, душата му да полети на воля като птиците. Това е и посланието в моите нови стихове, включени в "Колумбарий“, каза в интервю за вестник „Компас“ авторът. „Когато бях малко дете, често сънувах, че летя. Това бяха най-красивите ми илюзии, моите цветни сънища“, споделя той Трябва да пазим своите цветни сънища, те са най-хубавото, което Бог ни е дал, добавя бардът.
Според него, честният журналист трябва да е коректив на всяка власт.
„Повечето от нашите „колеги” са като Моника Люински в Овалния кабинет. Едни мятат флашки, други - задни прашки и какалашки, псуват тъй юнашки, че и сръбски хамалин би се изчервил от срам“, коментира поетът-журналист.
„Изчезна добрият тон, благородството. Младите журналисти не търсят противоположни мнения, забравяйки, че животът е медал с две страни, а истината винаги е някъде там, по средата. Има една комисия за журналистическа етика, чиито решения са с препоръчителен характер. Но дори и препоръките не са за всички, тъй като т. нар. жълти издания нямат никакво намерение да подпишат общия етичен кодекс. Там и ценностната система е друга, най-важната новина е в панера за мръсно бельо“, заяви Ивайло Диманов.
Според него, летателните часове на поета нямат лимит, за разлика от летателните часове на последните три български изтребители. „Затова някои родни пилоти днес отглеждат домати, други – овце, трети станаха президенти, което е почти същото. Поетът няма нужда от контрабанден керосин или пътен лист, той може да лети и в буря, и в зной. И продължава да пише по въздуха и морските вълни“, добавя известният бард.