Радостина живее в кошмарен латиносериал: Историята й ще ви просълзи

Радостина Колева-Исак е млада жена, живееща в Благоевград от 34 години. Има две дъщери – на 10 и на 18 години, съпруг италианец, с когото смята да разтрогне брака си при първия удобен случай, когато се опаричи, и брат, когото не иска да вижда. Доскоро имала апартамент в Благоевград, земя в Северна България и майка, сега вече няма нищо от това. Работи в сексшоп, живее на квартира в Благоевград, телефонът й не работи, защото не си е плащала сметката, има и кредит, който взела миналата година за рождения ден на малкото си момиченце, но още не е погасен, защото с лихвите е набъбнал двойно. Мечтата на Ради обаче е не за пари, собствен апартамент или някакви други благини, а да се грижи за малката си дъщеричка, която живее на метри от местоработата й, но не е виждала от две седмици, пише struma.bg.

Животът на Радостина е като сюжет за латиносериал. Разказва го разбъркано, много емоционално, понякога очите й се насълзяват, друг път стиска гневно устни, но когато спомене името на малката си дъщеричка, неизменно се усмихва.

„Истината е, че никога не съм се разбирала с майка ми. Тя ме обвиняваше заради баща ми, с когото бяхме много близки, а тя го мразеше. Татко беше заклет пушач, почина заради цигарите, но ние така и не си стоплихме отношенията с майка… Истината е, че малката ми дъщеричка беше на годинка, когато отдел „Закрила на детето“ ми я отне и я даде за отглеждане на майка ми. В началото майка не я обичаше, но взе внучката си, защото с малката дойдоха и парите. Факт е, че аз тогава не можех да гледам детето си – бях ходила два пъти да работя в Гърция и Испания, но когато се прибрах в Благоевград, започвах работа все на места, където или не се плащаше, или не ми предлагаха договор. Например Джампалски ми дължеше заплата за един месец и успях да си я взема чак след 1 година, и то благодарение на Инспекцията по труда. Той твърдеше, че през този месец съм била в неплатен отпуск, но инспекторите го разобличиха, защото в такъв случай би трябвало да подам молба за неплатения отпуск, а такава не се намери. Това е само един от примерите за работодателите ми в Благоевгрлад, но пред социалните работници аз наистина не можех да докажа, че имам възможност да се грижа за Т., и затова те я дадоха на баба й.

Междувременно татко почина и брат ми с фалшиво пълномощно продаде и моето наследство, в резултат на което аз останах на улицата и излязох на квартира. Преди 2 седмици, на 21 май, и майка почина. Малката беше при мен, когато голямата ми дъщеря Ива ми звънна да ми каже. Взех си един ден отпуск, за да гледам Т., и на втория ден при мен в магазина дойде социалният работник Димитър Диловски от Симитли. Пристигна в магазина да ме уведоми, че с колегите му взели решение да дадат малката ми дъщеря на кака й Ива, която живее с гаджето си. Диловски се държа много нагло с мен, когато го попитах защо не са потърсили моето мнение по въпроса за бъдещето на детето ми, а направо ме уведомяват за решението си, той ми обясни в прав текст, че като дадат малката на сестра й, така ще подкрепят и Ива финансово, тоест каката ще получава за сестричката си 35-те лв. детски, издръжката от 70 лв. от баща й и още 180 лв., които дават от „Закрила на детето“. Ива е последна година в Икономиката и според мен се нуждае от всичко друго, не и от финансова подкрепа, защото приятелят й работи в строителството, а ако тя има нужда от още пари, би могла да се хване някъде продавачка.

Сега малката живее при сестра си, там гаджето на Ива непрекъснато пуши и я трови, така че когато по-рано я вземех оттам, детето се превиваше от болки в коремчето и не можех да го закарам дори до съседния магазин да купим кисело мляко като противоотрова. Убедена съм, че това е от цигарите. Ива, приятелят й Мартин, вече покойната ми майка и брат ми така настройваха момиченцето ми срещу мен, че детето не смееше да ме погледне в очите. Случвало се е преди години, като се прибера от чужбина, отивам да видя Т. при майка ми, а детето си върти главичката и казва на баба си: „Ама какво да правя, бабо, като и мама си я обичам“. Значи майка ми я е карала да ме мрази, аз друго обяснение нямам. Брат ми пък как я стресираше – не й позволяваше да пие вода след 18.00 часа, за да не се напикава, отказваше й десерт, тя трябваше да яде каквото той пожелае, а не каквото иска. Друг е въпросът, че брат ми искаше да ми я отвлече – работеше в Англия и ми поиска пълномощно за Т. да я изведе навън, уж за да научи добре английски език.

За отношенията ми с голямата дъщеря Ива няма какво да говоря – преди години поиска от майка ми нож, за да ме заколи. Ива, гаджето й и Т. живеят на метри от магазина, в който работя, но когато случайно минават по улицата, Ива я води на другия тротоар, а детето ми не смее дори да погледне в моята посока. Момиченцето ми учи в VII СУ, сега е във ваканция и не мога да си представя как по цял ден виси гладно по улицата или диша цигарения дим на Мартин. Дори не знам къде е. Днес, като свърша работа, ще подам жалба в прокуратурата заради условията, в които едната ми дъщеря отглежда другата, и по-конкретно за това, че ми тровят детенцето с цигари. Не искам да отмъщавам на Ива, но искам някой да ми помогне, защото съм много притеснена за здравето на Т. Единственото, което желая, е „Закрила на детето“ да ми върнат детето и ако има начин, да ме подпомогнат мен с тези 180 лв., за да мога да му наема една студентка да го гледа, докато съм на работа. Бих могла с тези пари да го запиша на лятно училище или на лятна занималня в читалището.

През есента вече ще е по-лесно – мога да наема жена за по 2 часа на ден, колкото да я кара на училище и да я прибира оттам. А ако въпреки всичко държавата прецени, че нямам право да се грижа за детето си, предпочитам да я дадат на приемно семейство. За там вече ще подпиша с удоволствие. И когато порасне, а аз стъпя финансово на краката си, пак ще бъдем заедно.