Българка решава кои мигранти са бежанци в Германия

Източник: Труд

През 2015 г. Германия се справи с огромната мигрантска вълна благодарение на големия брой доброволци, които отделиха лично време и средства, за да помагат на властите, разказа пред “Труд” наша сънародничка, която работи в германската Федералнa служба по миграцията и бежанците (BAMF).

“То не е ново за германците, след войната с доброволен труд те са успели да възстановят страната си”, обяснява Анелия Ганева.

34-годишната българка е родом от Плевен. Живее и работи в Германия от 17 години. Там завършва висше образование в сферата на икономиката. Докато учи, е на стаж в общината на град Майнц, където живее.

Голямата бежанска вълна през 2015 г. я сварва на работа в регионалната служба по миграцията. През 2016-а е преместена във BAMF. Задачата є е да интервюира кандидатстващите за бежански статут и да решава дали има основание те да получат такъв. Тя проучва цялата налична информация за човека, през какви процедури е минал до момента и накрая изготвя писмено решение.

Друг експерт го проверява за законосъобразност. Едва тогава се издава окончателното решение на BAMF.
Преди две години внезапният приток на чужденци, желаещи да се установят в страната, поставя на изпитание германските миграционни власти. Българката е категорична, че тогава службите са се справили с големия бежански щурм само благодарение на безкористната помощ на хилядите доброволци.

“Те отделяха от времето си да ги посрещат, да ходят с тях по службите, за да ги регистрират, помагаха им да си разкрият сметки в банките, да се сдобият с карти за пътуване, помагаха много на социалните служби”, разказва Анелия. Властите не бяха подготвени – нямаха необходимия капацитет от хора, програми и места за настаняване. И държавното ръководство, и самите служби реагираха незабавно, бяха назначени хора по всички нива и беше осъществена сериозна структурна реорганизация, обяснява българката. За кратно време щатът на BAMF нараства от шест на девет хиляди души.

Същата година в страната влизат рекордните 1 139 000 човека, основно от Близкия Изток, Афганистан, Северна Африка, два пъти повече от предходната 2014-а. 480 000 от тях подават молби за статут.

“За два месеца идваха толкова хора, колкото по-рано – за цяла година”, спомня си Анелия. Според нея, ентусиазмът, с който преобладаващата част от геманското общество е посрещнало бежанците, все още съществува, макар и да не е толкова силен.

Докато чакат решението за статута си, чужденците посещават различни интеграционни програми, които ги подготвят за живота в страната, както и курсове по немски език. Отскоро е стартирала и програма за професионални курсове, които предлагат специализирана езикова подготовка в различни сфери – медицина, финанси, биология и т.н., в зависимост от квалификацията, уменията и интересите на участниците.

Анелия Ганева отхвърля твърдението, че Германия подбира образованите хора, а другите връща. “Дори е точно обратното, тъй като несъстоятелните хора са защитени от Европейската конвенция за човешките права, която забранява депортирането на лица, които няма да могат да си осигурят преживяването, ако бъдат върнати в своята родина”, обяснява тя.

Според българката политиката на отворени врати на канцлера Меркел вероятно е била погрешна. От друга страна, казва тя, идеята за слагане на горна граница, също е неадекватна: “Няма как да разберем дали точно онези, които биха останали отвън, няма да са най-нуждаещите се. Все пак говорим за хора и човешки съдби”.



Диалектът разкрива самоличността

И в Германия проблем при работата с кандидат-бежанците е фактът, че много от тях идват без документи за самоличност, което забавя процеса по разглеждането на молбите и регистрацията им. Миграционните власти там обаче разполагат със сериозен ресурс от специалисти по всякакви езици и техните диалекти.

“Работим с преводачи още от началото – снемането на снимки, отпечатъци и вкарването на информацията в системата. Ако има някакви съмнения за идентичността, се правят съответните анализи – езикови, текстови и други. Това е важно, защото диалектът показва от кой район идва човека”, обяснява Анелия Ганева.

Мигрантската вълна довела всякакви хора. “Има такива, които никога не са ходили на училище, израснали например в планинските райони на Афганистан, но идват и много образовани хора – пилоти, лекари, адвокати”, твърди тя и отхвърля разпространеното схващане, че основната част от чужденците са нискообразовани и без квалификация.