Морският вълк Димитър Янчев: На далян се ходи с хляб и яйца

Източник: Труд

Едно време това да хванеш акула, далянджиите считали за нещастие. Радвали се много повече на цацата. Защото била народна риба и държавата я изкупувала за 12 стотинки килото. Чак по- късно се разбрало, че филето на акулата е скъп и прескъп деликатес и от него се печели много. Ама кел файда, като вече акули няма. Нито пък 200 килограмови моруни, които да разтресат мрежите, като морски чудовища, от тия добрите – били много вкусни и най-предпочитани на трапезата.

Далянът е като столова за големите риби- идват да похапнат цаца, но влязат ли в него, се случва обратното. Те да се окажат в чинията.

Това разказа пред „Труд“ Димитър Янчев- опитният далянджия, председател на сдружение „Морски сговор“. Той не крие, че даляните вече са на изчезване и ако нещата не се променят може би скоро ще станат направо историческа забележителност.

Има ги още тук- таме по морето, предимно заради заведенията. Защото може всичко да им вземеш, но едно не можеш- красотата и романтиката, дето теглят като магнит туристите.

„Далянът е риболовен уред, който за съжаление вече е почти отмиращ. Навремето обаче цялото крайбрежие беше пълно с тях. Трицоната- цацата се ловеше предимно там. Нямаше тралове. Бургаският залив в южната му част си беше буквално далян до далян. Това е един щадящ и интересен риболов, базиран на едно място.
при казана
с рибена чорба

Всеки далян си имаше кръг от приятели и познати. Обикновено идваха много хора на изкуството, артисти. Кипеше един своеобразен и интересен живот“, обяснява Димитър Янчев. Тогава, в голям казан, готвели рибена чорба и всеки идващ при тях гостенин, трябвало да носи само две неща – хляб и яйца за застройка на супата. Никой не му искал пари за чорбата. „Добре дошъл“ казвали на всеки, седнал на софрата.
Морският вълк, когото всички риболовци уважават, е роден в Бургас, по лодките е още от 16 годишен.

Баща му е загинал с танкера „Лом“ край Одеса. Плавал на кораба като първи помощник- капитан. Българският танкер се сблъскал при много тежко време с руски кораб, взривил се и потънал. Малцина оцелели.

Янчев от дете е в морето, работил на даляните, после като леководолаз, участвал е в първата подводна археологическа експедиция.
на „воля“ сутрин
и следобед

Животът на далянджията е подчинен на правила. Сутрин се ходи на „воля“. Така си е останало. Терминът обаче няма нищо общо с литературното значение на думата. Всъщност, в един далян има много странни думи- смесица от битовизми, турцизми, гърцизми…

Рано сутринта, рибарите да излязат на воля, значи да вдигнат торбата на даляна, да вземат рибата и да излязат на брега. Следобед също се прави „воля“- този път за почистване на даляна от медузи и треви. Те се изхвърлят, за да може сутринта рибата да е по чиста.
тайфата
не е тайфа

„При есенния риболов навремето се оставяше малка лодка с дежурен, така наречената „сеферка“. Та той стои на входа на даляна и наблюдава рибата. Усети ли пасажите, сигнализира и идва цялата „тайфа“- така се казва екипажа на даляна. Със светлинката, с фенера, който държи в ръка, дежурният не само осветява морето, за да види рибата, но дава сигнал и всички влизат с „мауната“ – голямата лодка на даляна. Лови се чернокоп, паламуд. Навремето имаше и много скумрия, и тя сега изчезна. И сафридът- сега какво е?
Тук- таме по нещо… Сафрид навремето на устието на Ропотамо, сме ловили по един тон- на една „воля“ на гриба /мрежата б.а./“, ниже разказа си Димитър Янчев и отвреме навреме спира, за да обясни далянджийските термини.

„Петимата
от Моби Дик“
„Бях основно на даляна на Ченгене скеле. Неправилно е, че сега цялата местност, включително и рибарското селище се наричат с името Ченгене. Това е било навремето просто пристан, на който са карали дървени въглища за Цариград. Местността се е казвала Кюмюрлука. От Странджа са добивали дървени въглища и са ги карали тук, за да ги натоварят на корабите, обяснява морският вълк и хвърля бомбата: участвал е в култовия български филм „Петимата от Моби Дик“. Филмът се снимал на „Каваците“. И естествено, не бил актьор, а помагал за обезпечаване на лодките и яхтите.

Освен че е работил с години на Ченгенето, правил е опити да направи далян на Ахтопол но тогава ги изгонили от „Гранични войски“. Казали им, че създват предпоставки за бягство през граница.
Имало много добри години. Ловели по 40 тона хамсия. Тогава не можело да продаваш рибата свободно, а само на три организации: „Здрава храна“, „Сладководен риболов“ и „Черноморски риболов“. Изкупуването наистина било за по 12- 13 стотинки килограма.

жалба
по скумрията
Сега даляните са тук таме и то повече на заможони хора, които ги държат за престиж. Намаляха защото я няма вече пасажната риба. Ето миналата година за пръв път от десетилетия излязоха паламуд и чернокоп. Аз такава година не помня да е имало скоро. Освен това стана и невъзможно да имаш далян. Трябват ти разрешения от пет инстанции. Отиваш да входираш примерно молба за далян в Морска администрация. Таксата само за входиране е 500 лева. Толкова сложно го направиха…Трябва да се издава заповед, да се прави търг.

Преди имаше много повече сафрид и паламуд, както и скумрия. Скумрия не съм виждал от 1968 година, а тя е била основен източник на доходи за рибарлъка, въздъхва Янчев. И си казва неговата истина за намаляването на рибата:

„Променят се нещата, може и да е еволюция, но според мен първо навлязоха извазивни видове. Рапанът. В един момент морето нямаше как да се самопречиства, защото мидата бе изядена от него навсякъде. Добре че уловът на рапани стана бизнес и мераклии за бърза печалба го изловиха- така донякъде се компенсираха нещата. Рапанът няма естествен враг в нашето море и тук намира много благоприятна почва. В Японско море, където е родината му, много рядко се среща, защото там го яде една морска звезда и така се поддържа равновесието. А иначе той е двуполов и само един хвърля до 4 000 яйца. Тралирането също е сериозен фактор. Изчезват дънните риби- калкан, акула, моруна. Навлязаха и два вида медузи в Черно море, които са пришълци, те дали не се хранят с личинки не се знае.

Що е то мръстилище
и как да се лекува морето

Мръстилище е място, където рибите си хвърлят хайвера и мъжките ги оплождат, има такива зони. Тези места
трябва да се уточнят и строго да се забранят за риболов, според морските вълци. Те твърдят, че това не може да бъде направено без участието на всички черноморски държави. Нашата ивица е 300 километра- една нищожна част, и докато не се включат Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция- нищо няма да стане.

Трябва смислена политика, а не да се броят делфините, смята опитният далянджия Димитър Янчев. „Дори да се уточни, че делфините са болни какво можем да направим – да им строим клиники ли?“

По думите му, много са недомислиците и нещата трудно и бавно се променят. А морето е болно и трябва да се излекува.