По баловете: Емануела и "Despacito" се редуват с "Един неразделен клас"

Регетон и попфолк звучат най-много по баловете и дискотеките. "Виновна" на Емануела и латинохитът "Despacito" на Луис Фонси са най-желаните песни от абитуриентите тази година, разказват диджеите Тихомир Георгиев и Атанас Георгиев.

Все още се слушат и класическите хитове като "Високо, високо" на ФСБ, "Един неразделен клас"и "Пак ще се срещнем след 10 години". Програмата продължава с право хоро, а ако има желание - и още хора. След това се преминава към по-бавна музика, за да могат абитуриентите да вечерят, но това не се получава много сполучливо - не ядат, коментира Атанас Георгиев - Наско пред БТА.

Песента на Тони Стораро "Абитуриенти" още била актуална, учениците поръчвали и "Уволнение" на "Южен вятър", макар че тя обикновено се свързва с казармата.

Латиното върви много, са наблюденията на диджеите. "Despacito" e брутална песен, всеки път се поръчва, "Burn it up" и "Gazolina" също, нищо, че са стари, отбелязва Наско и допълва, че регетонът е много актуален.

Никола Райчев, победител в първия национален конкурс за дисководещи на Каваците през 1979 г., си спомня, че през 70-те години най-желаната песен по баловете и дискотеките е бил блусът на Оскар Бентън, по-известен като "Бубу"-то. Много харесван бил и хитът на Елтън Джон "Даниел", песните на Сузи Куатро и Крис Норман, както и афроамериканската музика - "Earth, wind and fire", "Commodores" и "The Temptations".

Тогавашните дисководещи много трудно намирали музиката. Ползвахме летци, митничари, капитани на кораби, моряци, те носеха плочи и от тях песните се сваляха върху магнетофонни ролки, спомня си Райчев. По времето на социализма имало регламент за музиката в дискотеките - 50 процента да бъде българска, 30 процента - от соцлагера, и само 20 процента - западна.

Тогава нямаше дори касетофони, работих с един студиен магнетофон, два грамофона и един микрофон за шоу, разказва той.

Когато са се появили касетите, работата му се оказала доста тежка. Много трудно се работеше с тях, защото, докато свири едната песен, ти търсиш другата, с плочите беше по-лесно, както е сега с дисковете, сравнява Никола Райчев.

Тихомир Георгиев - Тишо, който работи като диджей от 27 години, също си спомня периода, в който се е работело с касети и разказва, че преди 1990 г. новите песни са стигали по-късно при нас. Парчетата от американските и английските класации топ 100 не са били много популярни в България, защото тогава е имало друг феномен - да се внася цял албум на някой изпълнител, докато на Запад се е работело със сингли и нито радиостанциите, нито диджеите можели да си позволят да избират песни.

Има си официален сингъл - например от албума на Майкъл Джексън третата песен, и това въртят дискотеки и радиостанции, а не каквото решат, обяснява той. В България такива правила не е имало. Например песента "Chemical love" на Стиви Уондър тук става хит, а по света не, защото не е била сингъл, допълва Тишо.

Според него много неща са се променили от 80-те години досега. Например е имало точен час на откриване на дискотеките, а сега няма официално начало и музиката се прелива по-спонтанно. Той си спомня, че тогава дискотеките са се откривали с инструментала "Piano Fantasia". Не се е държало толкова на микс, а и технически не е било възможно с касети и магнетофони, но е било важно дисководещият да говори.

Тогава хората нямаха информация и в дискотеката, освен че слушаха музика, научаваха нещо, например, че Си Си Кеч е германка, а "Модърн токинг" са двама, обяснява диджей Тишо. През 90-те хаус музиката и електронната музика са променили работата на дисководещия и вече да се говори на микрофона е било съвсем неприемливо.

Сега, с навлизането на т.нар. чалга, "воденето" отново се връща на мода, заради хора, които искат да привлекат вниманието и диджеят трябва да каже: "И сега за Пешо от трета маса специално!", разказва Тишо.

По неговите наблюдения нивото на професията у нас е паднало и в момента малко са истинските диджеи, а много са "музикалните бармани" и "пускачите на музика" от лаптопи.