Ще светне ли лампичката на либералните политици в Европа, че мигрантите не трябва да се допускат свободно?

Автор: Георги РУСЧЕВ

Датата е 22 май 2013 година - последният ден на младия британски войник Лийк Ригби - барабанист и картечар, родом от Манчестър. Той бе блъснат с автомобил и заклан от двама радикализирани мюсюлмани по средата на улица в Лондон.

Това се случи точно преди 4 години. 22 май тази година е вече двадесетократно по-кървав. Това число изглежда е решило да се повтаря по един зловещ и смразяващ начин. 22 май… 22-ма загинали...

„Кълнем се във всемогъщия Аллах! Никога няма да спрем да се бием срещу вас, докато не ни оставите на мира! Трябва да се бием с тях, както те се бият с нас – око за око, зъб за зъб. Съжалявам, че жени трябваше да станат свидетели на това днес, но нашите жени виждат точно това всеки ден. НИКОГА НЯМА ДА СТЕ В БЕЗОПАСНОСТ. Свалете си правителството – на него не му пука за вас. Мислите ли, че Дейвид Камерън ще бъде на улицата, когато ние извадим оръжията си и започнем да стреляме? Мислите ли, че политиците ще са жертви? Не. Ще бъде средностатистическия гражданин, като всички вас!”, изкрещява тогава един от нападателите над тялото на британския войник, след като извършва жестокото убийството пред куп минувачи и най-спокойно чака да пристигне полиция. В окървавените си ръце той държи мачетето, с което също толкова спокойно, преди по-малко от 10 минути, е отрязал наполовина главата на 25-годишния Ригби.

Сигурно сте забравили за този инцидент, който някак зловещо предсказа последвалата серията от атентати в Англия и Европа. Атаки, които с всеки изминал ден стават все по-брутални и по-брутални. И зачестяват. А политиците казват едно дежурно: "Солидарни сме с жертвите!" и с това се изчерпва цялата им борба с тероризма и съпричастност към трагедията.

Още преди 4 години сме имали ясното предупреждение какво следва, ако продължим по пътя, по който в момента смело крачим. Никой обаче не се е вслушал. Никой дори не си е помислил, че бръщолевенията на един очевидно луд нигериец-касапин могат да се окажат по-близко до истината от убежденията на медиите, че това е изолиран инцидент. Не само, че се оказаха, ами в момента изглежда така, сякаш всички атентати от оттогава до ден днешен са координирани. Ехото се чува от устата на същия този нигериец 4 години по-късно. Ехо, което вече е придобило визуален вид – телата на 22-ма тийнейджъра, лежащи на пода.

Зловещият атентат в Манчестър, който вече е наименуван като „най-смъртоносният след 7/7” (на 7 юли 2005 серия от координирани бомби в метрото на Лондон отнеха живота на близо 60 души и раниха други 500) е поредното доказателство, че политиките на Стария континент по отношение на миграцията и по отношение на намесата във вътрешните конфликти в Близкия изток имат ужасяващи последствия! Точно, както радикализираният нигериец каза преди 4 години – „око за око, зъб за зъб”.


Първата идентифицирана жертва на касапницата в Манчестър Джорджина Каландър позира заедно с идола си - Ариана Гранде

Може би решението на британския народ да излезе от ЕС бе наистина правилно? 

Може би сега политиците на Стария континент ще се сетят, че мигрантите не трябва да се допускат на свободно влизане в страните членки?

Може би “нелибералната” политика на Орбан в Унгария вече ще им се стори по-правилна?

Може би най-сетне ще се освестят, след като видят лика на първата идентифицирана жертва на кървавия атентат – 18-годишната Джорджина?

А дано, ама надали, както е казал "геният" на българската музика – "великият" Криско…