Трагичната съдба на един бургаски суперталант

Източник: kotasport.com

В края на 80-те години един бургаски спринтьор правеше фурор в юношеския спринт. Той беше един от най-перспективните млади спортисти у нас, а специалистите му предричаха бляскаво бъдеще. Негово име е Яни Червенков.

Яни стана шампион на България още във възрастта пионери до 14 години /сега момчета/. Тогава на 300 метра той дава отличен резултат 37,18 секунди. Следващата година сменя треньора си. От общоподготвителната група на Бинка Цонева се премества при Петър Шишков, който обаче е специалист на средни и дълги бягания. Заради това в първа младша възраст той решава да пробва Яни на 400 метра. Резултатът му е 51,06 секунди, което не е лошо, но е и далеч от най-добри постижения за тази възраст. За сравнение една година по-късно Константин Бабалиевски в същата възраст бяга под 50 секунди.

През 1987 година Яни Червенков се специализира в чистия спринт. Същата година в студената зала „Комосомолска“ в Ямбол става шампион на 60 метра с резултат 7,23 секунди. През лятото е първи на 100 метра на открито с 11,18 секунди, а на 200 метра стига до среброто с 22,71. Същата година на едно от състезанията при по-горната старша възраст в Стара Загора бяга 10,6 на 100 метра с ръчно измерване. С този резултат попада дори в десетката при мъжете, а все още няма навършени 16 години.

Постиженията му са забелязани от тогавашният съюзен треньор на спринтовите дисциплини Константин Шипоклиев, който го включва в юношеския национален отбор. През зимата Яни бяга на 60 метра в зала 7,09, а с ръчно измерване стига до 6,8 секунди в същата дисциплина. Стига до бронзов медал, но бяга с две години по-големи състезатели от него.

През лятото на републиканското първенство получава контузия на старта на 100 метра. Дори и накуцвайки стига до петото място с резултат 11,04 секунди. Три седмици по-късно в един от мъжките кръгове за отборната купа бяга 10,82 на 100 метра и покрива норматив за международния турнир „Дружба“. Тогава това състезания събираше най-добрите спортисти на соцлагера, които си правеха всяка година нещо свой шампионат.

През 1988 година турнирът се провежда в унгарския град Нередхаза. Яни се класира пети с резултат 10,74 секунди на 100 метра, а с щафетата на 4 по 100 метра стига до четвъртото място.

Следващата година е върхова в неговата кариера. През зимата бяга на 60 метра 6,7 ръчно и 7,01 електронно. Но участва само в едно състезание. Не успява да бяха на държавното първенство в София по една много любопитна причина. Тогава цялата група на Черноморец –Бургас е на лагер в Трявна. Атмосферните условия обаче са много сурови. Температурите падат до минус 24 градуса. В същия ден, когато трябва да пътува за София заедно с треньора си, Яни се качва на автобуса в Трявна. Той обаче не може да запали повече от три часа. В крайна сметка двамата се отказват и се връщат в базата. Една седмица по-късно на контролно състезание в залата в село Веселиново той бяга на 300 метра и постига 35,3 секунди, като резултатът е постигнат без конкуренция и при температура от 4-5 градуса. Още една седмица по-късно на пистата в Сливен Червенков бяга на нестандартната дисциплина 50 метра и дава резултат 5,7 секунди. През лятото на същата година още в първото състезание дава заявка за силен сезон. На 100 метра в Стара Загора през месец май бяга 10,5 секунди. В същото състезание дава 21,7 на 200 метра. На Републиканското първенство в София на 100 метра бяга 10,4, а 200 метра изминава за 21,66 секунди. Любопитно е, че на по-късата дисциплина се разваля фотофинишът и се налага да се признае ръчното измерване. С тези резултати той е фаворит за турнир „Дружба“, който същата година се провежда в столицата на КНДР – Пхенян. Българският отбор преживява цяла епопея преди да стигне да екзотичната, но тоталитарна държава. Там младите атлети са шокирани от огромния държавен стадион, който побира 150-хиляди зрители. На него са провеждат и големите паради по случай различни празници и годишнини, които в тази държава са много специални събития.

В Пхенян Яни печели два златни и един сребърен медал. Той е първи на 100 метра с резултат 10,59 секунди. Това е официално съобщено, но след това домакините решават да дадат като официални ръчните измервания, като на родния победител е определен резултат 10,4 секунди. На 200 метра в страхотна битка с руски спринтьор Яни Червенков бяга 21,4 секунди, но става втори. Третият си медал, отново златен той завоюва в щафетата 4 по100 метра, където бяга на първи пост и дава солидна преднина на отбора си. Така в корейската столица успехът му е пълен, а Яни е обявен за един от най-перспективните спринтьори у нас. Той е спряган като една от надеждите за силно представяне на световното първенство в Пловдив през 1990 година. По план се смята, че трябва да бяга 10,40 на 100 метра и 21,00 на 200 метра. С подобни резултати ще може да влезе в шестицата и на двете дисциплини.

Точно тогава обаче едно лично решение на Яни проваля целия му сезон. Той решава да смени треньора си. След скандал с Петър Шишков се връща отново към Бинка Цонева. Младата специалистка обаче не е готова да подготвя състезател на такова високо ниво. Прави грешки в методиката, които довеждат до катастрофални резултати. Той не успява да покрие никакви нормативи и дава на 100 метра 11,10 секунди, а на 200 едва успява да слезе под 23 секунди. Така сезонът става пълен провал. Същата година влиза в казармата. Странно е, че не е повикан в нито едно военизирано формирование, и е оставен да изкара година и половина служба. Този обрат оказва много тежко влияние върху психиката му. След като излиза от казармата, се опитва отново да се завърне в спорта. Условията обаче не са същите. В България е паднал комунизмът, има смяна на системите, а държавата изпада в много тежка икономическа криза. Това дава отражение и върху спорта. Така след около година тренировки, Яни няма избор и трябва по някакъв начин да си вади хляба. Започва частен бизнес, опитва да спечели валута за около година и в Кипър, но в крайна сметка никъде не му потръгва. Има и сериозни проблеми в личния живот, които допълнително натежават върху психическото му състояние. В крайна сметка става жертва на „Свидетели на Йехова“. Тази организация има солидни корени в Бургас и е с много мрачна слава. Яни решава да потърси обаче спасение именно в противоречивите проповеди на йеховистите. Крайният резултат е трагичен и много тъжен. Той слага край на живота си през 2003 година, на 32 година в разцвета на силите си. Така един суперталант стана жертва на обстоятелствата и на социалните условия в началните години на прехода.