Ретро Бургазъ: Когато градът беше малко село с паянтови сгради

Автор: Иван КОЛЕВ, снимка: Старият Бургас

Уникална публикация, изследваща историята на Бургас през 19-и век, намираме в периодичния регионален печат през 1937 година. На 1 май вестник „Бургазки фаръ” дава старт на рубриката си „Из миналото на град Бургас”.  Първият материал е за живота в града в средата на 19-и век. Поради фундаменталната му стойност препечатване публикацията:

„Според една морска английска карта, издадена през 1854 година, върху, която е нанесен в миниатюр тогавашния план на Бургас, градът е заемал площ от едва 1 кв.км., по дължината на сегашната ул.”Александровска” и широчината му по ул.”Богориди” и ул.”Фердинандова”.


Улица "Александровска" - най-старата търговска улица в града. По тази ос се отива до пристанищете. Улицата била покрита с калдаръм, а вечерта била осветявана от газови фенери (в годините между 1878 и 1929г)

Преди Освобождението Бургас е било характерно турско селище с паянтови сгради, а тук-там е имало малко по-солидни сгради на чужденци – гърци, евреи и други. Имало е приблизително 1200 къщи.
Днешните места около ул.”Съгласие”, „Шейново”, „Фердинандова”, „Гладстон”, ул.”Сан Стефано”, площада до администрацията на Голямата българска мелница, ул.”Цар Аспарух”, ул.”Трайчо Китанчев”, ул.”Съединение” и долната част на бул.”Княз Александър” и ул.”Царица Елеонора” са били чертите на града.


Бургас е бил едва 1 кв.км. през 19-и век

За благоустройство и дума не могло да се каже, понеже почти всички улици са били криви, част от тях са задънени, нямало е калдъръм. Пристанищното управление е било в началото на морския бряг. В площад „Фердинанд” – между гарата и градината е имало разни стари хамбари, гостилнички, кафенета, а в средата на площада е била построена мелница.


Така е изглеждало бургаското пристанище през 19-и век

На сегашното място на ъгъла на улиците „Александровска” и „Цар Крум” е имало житни и рибарски хамбари. Малко по-нагоре е била абаджийската чаршия, която от двете й страни е имала дюкяни с големи дъсчени навеси, под които се е минавало.

Мястото на Модерния театър е било хан, а зад този хан са били държавните житни складове. Тук е имало много кафенета и разни кръчми.

На мястото на Народната банка е било Румелийското кметство. Тук се е помещавало и углавното отделение на Бургаския съд.



На мястото на сегашното доходно общинско здание и общинска библиотека е имало бивш турски конак, в което здание след Освобождението ни се помещава перфектурата, околийският началник на затвора и пожарната команда.

На сегашното място на кметството е имало лека дъсчена постройка, която е служила за помещение на пощата и телеграф. Входът е бил откъм ул.”Фердинандова”.

През 1889 година тази постройка е била съборена по нареждането на тогавашния кмет Бараклов и построена солидна сграда, която обаче изградя на 17 август 1899 година.


Рибари. През 19 век градът е бил притегателен център за рибари, които се заселвали със семействата си от Поморие (Анхиало) и Созопол

Покойният проф. Иречек при посещението си в Бургас през 1883 година съобщава: Към пристанището има равни улици, насадени с редове акации, нови тухлени къщи, нова гръцка църква, ново българско училище и всякакви складове, и всичко това прави впечатление, че е град с бъдеще. Към морето се спускат стръмни глинести или пясъчни брегове. Само в околността на митницата се навеждат към водата по-полегато. Пристанището е с каменни насипи”.