Крах в разузнаването, България е останала без шпиони

България е останала без разузнавачи и шпиони зад граница, става ясно от предизвикателствата пред Държавна агенция “Разузнаване” за 2017 г., предаде репортер на БГНЕС.

“Най-сериозен е проблемът с кадровото обезпечаване на ДАР. Комплектуването на оперативните звена с добре образовани и квалифицирани специалисти изисква много време и инвестиции в човешкия ресурс”, пише в Глава XI на Доклада за дейността на разузнаването през изминалата година. Техническото осигуряване на оперативната работа е другият голям проблем, който налага специално внимание и изисква допълнителни усилия и финансови средства. Изброените проблеми и предизвикателства не може да бъдат решавани единствено с пределна мобилизация на личния състав и ръководството и налагат намиране на трайно решение на въпроса за адекватното финансиране на Агенцията. Продължаващата тенденция за непрекъснато усложняване на средата за сигурност и за повишаване на рисковете и заплахите за страната ни, същественото увеличаване на финансовия и техническия потенциал на чуждите специални служби изискват отговорен държавнически подход по отношение дейността на българските специални служби като основен елемент от системата за защита на националната сигурност на България”, гласят още изводите на ръководството на разузнаването.

От Доклада на ДАР се разбира, че на 01 март 2016 г. е приключило девоенизирането на разузнаването и преназначаването на служителите в новите звена. Не е ясно – колко от разузнавачите обаче са напуснали. Едва през август 2016 г. е бил утвърден военновременен щат на Агенцията. През 2016 г. – 520 български граждани са били обект на проверка – дали и кога са работили за българското разузнаване. Това е станало по искане на Комисията за разкриване на документите и обявяване принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. Външното разузнаване е извършило технически мероприятия в 26 български посолства по света.

От Доклада на разузнаването става ясно още, че през 2016 г. със съдействието на специални служби на държави от Югоизточна Азия и Африка са били решени конкретни казуси, свързани със защитата на правата и интересите на български граждани зад граница. “Налице е трайна тенденция за повишаване на общата несигурност в международен аспект. Анализът на външната среда за сигурност показа, че в регионите, заобикалящи България, обстановката се влошава и негативните тенденции имат устойчив характер”, смятат от разузнаването. “Негативните тенденции в развитието на миграционната криза през 2016 г. очертават редица рискове за националната ни сигурност и в следващ период. Географското положение на България предопределя постоянен натиск от нелегална миграция спрямо границите ни. Рискът от преминаващи през страната джихадисти, инфилтрирани в миграционните потоци, създава предпоставки за формиране на терористични и логистични клетки на наша територия, както и за радикализиране на етническите малцинства с нисък социален статус”, пише в годишния доклад на Държавна агенция “Разузнаване”.

Според разузнаването, сред външните фактори, които влияят негативно на България са продължаващата дейност на чужди разузнавателни служби, кризата в Европейския съюз и Брекзит, енергийната зависимост на България – над 90% от газта се доставя от Русия, кибератаки, напрежението в Западните Балкани, трансграничната организирана престъпност и най-вече напрежението в страните от Близкия Изток и Северна Африка.