Резултатът от референдума е победа за Ердоган, но Турция няма полезен ход

Автор: Тома Биков




Резултатът от референдума в Турция поставя повече въпроси, отколкото отговори. Турция е страна, която вече век лежи върху цивилизационен разлом. От 100 години турското общество е остро разделено между силовото озападняване наложено от режима на Ататюрк и естествената реосманизация и ислямизация на страната, която беше възпирана със силата на военните и политическите елити.

Дълбока грешка правят тези, които възприемат светското начало в Турция като задължително демократично.
Напротив, светският характер на турската държава винаги е бил гарантиран от силата на военните и възможността за налагане на репресия от тяхна страна. През последните десетилетия Западът допусна стратегическа грешка, като настояваше за демократизация на Турция и по този начин спомагаше за разрушаването на фундаментите на военната сила, която гарантираше светския характер на управлението. Днес Западът трябва да избере какво да подпомага - светска Турция или Турция на народния вот. Този избор е бил валиден винаги и смесването на понятията светски и демократичен е било плод на неразбиране на характера на турската държава и турското общество. Резултатът от референдума е победа за Ердоган, защото тези 51 процента, които казаха "да" са монолитни, докато останалите 49 процента са парцелирани на различни части. Сред втората група има и светски и ислямистки настроени противници на турския президент, има последователи на Ататюрк и последователи на ислямиста Гюлен, прозападни и антизападни групи.

Проблемът е, че при този резултат Турция няма полезен ход, а проблемите за региона тепърва предстоят.
Ататюрк, за разлика от днешните си последователи има възможност да действа радикално и максимално свободно, защото зад него стои успешното усилие да съхрани целостта на Турция, която е заплашена при разпада на Османската империя. Днес последователите на Ататюрк нямат тази легитимност.

Ердоган има легитимността на естествения лидер, но политиката му води до застрашаване на целостта на държавата в контекста на кюрдския проблем и ескалирането на напрежението в Сирия. Със сигурност резултатът от референдума ще повиши градуса на напрежението в Турция, което може да доведе и до кръвопролитни сблъсъци между привърженици и противници на режима на Ердоган. Повтарям, че противнците не е задължително да бъдат приемани като просветски и продемократични. Напротив, най-смелите сред тях са групи с много по-радикални виждания от тези на Ердоган.

В този контекст, пред българското общество стои огромно предизвикателство, чийто отклик няма да намерим нито в речите, нито в ораторските умения на един или друг политик. В тази ситуация българското общество трябва да бъде преди всичко единно във всичките си религиозни, етнически и политически компоненти. В отношенията с Турция трябва да бъдат поставени ясни краткосрочни цели, свързани най-вече с контролирането на мигрантския поток и опазването на неприкосновеността на българските граници.

България трябва да води хладнокръвна и лишена от емоции политика по отношение на Турция.
Във вътрешен план трябва да бъде подпомогнат традиционният за страната ни ислям, който във взаимодействие с православното християнство и останалите религиозни общности да играе ролята на спирачка за навлизането на радикални секти. Националната цел днес е да спасим държавата и обществото си и да ги прекараме с минимални щети през сложното време, в което живеем. Дано всички сме на висотата на предизвикателствата, пред които сме изправени.

Коментарът е от „Фейсбук“-профила на новоизбрания депутат от ГЕРБ Тома Биков