Няма шега, няма измама: Църквата почита проститутка и Аврамий Български, а заради тях едно уникално мъжко име черпи

Днес православната църква почита Светa Мария Египетска и Свети мъченик Аврамий Български. Мария Египетска живяла около V-VI в. в Александрия и била проститутка. Един ден пожелала да влезе в църквата на Божи гроб, но невидима сила не я допуснала.

Тогава Мария паднала на колене и помолила Бога за прошка. Чула глас, който я призовал да се оттегли в пустинята. 17 години тя живяла далече от хората. В края на живота си случайно срещнала един свещеник, разказала му биографията си, а той я причестил, преди да предаде Богу дух. Църквата почита и друг светец, благодарение на който, едно хубаво мъжко име днес има повод да почерпи – това е свещеномъченик Аврамий Български.

След като Стара велика България на кан Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.

Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите. Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.

По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.

Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая - главата. Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.

Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата "Успение на Пресвета Богородица" на 6 март 1230 година.  Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност. Църквата и обичаите са хубаво нещо, но забавлението още повече. Днешната дата е по-известна като Ден на шегата.

Денят на шегата се празнува в различни страни по света на първи април. Той не е официален празник, но е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги. Празникът е международен, а в България е свързан с различни суеверия, като например това, че за да имате късмет през цялата година, трябва да излъжете поне веднъж и вас да ви излъже някой до обед на самия ден.

Има и различни версии за произхода на този празник. Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година вместо 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април.

Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с тази дата. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели на първи април. Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.

Според трети вариант на историята за празника на шегата, този ден се свързва с римски празник в чест на възкръсването на бог Атис. Римляните го наричали празник на радостта и на него хората имали пълна свобода да говорят и правят каквото искат. А според четвърта версия, корените на този празник могат да се търсят в римския фестивал в чест на Хилария провеждан на 25-и март. Няма шега, няма измама, но заради уникалната история на пречистената проститутка Мария и Аврамий Български, днес имен пък имат всички с името Аврам.