Руслан Мъйнов бил на косъм от смъртта

Автор: Флагман.бг
Източник: БЛИЦ


Руслан Мъйнов е бесарабски българин, роден на 15 ноември 1976 г. в град Измаил, Украйна. В България пристига на 9 септември 1994 г. През 1998 г. завършва НАТФИЗ, специалност „Актьорско майсторство” в класа на проф. Надежда Сейкова. Актьор в телевизионните продукции „Хъшове” и „Шоуто на Слави”, както и един от водещите на „Господари на ефира”. А през 2007 г. се присъединява към колектива на „Комиците”. Мъйнов участва в десетки театрални постановки и издава пет музикални албума. Още в ранна детска възраст минава през трънлив път, за да стигне до сърцата на българските си почитатели. Малко хора знаят, че Руслан има панически страх от огън, който се породил още в детството в родната Украйна. Там Мъйнов бил на косъм от смъртта през тийнейджърския си период.

Докато живеел в бившия СССР, той на няколко пъти  имал сериозни премеждия с огъня. От пламъците щял да загине не само той, но и близките му хора. Веднъж бесарабският българин и негов приятел  се мотаели около запалена купчина смет в родния им град в Украйна. Наблюдавайки огъня, другарчето му решило да се направи на герой, изваждайки оттам горящ овехтял колан. Размахал го като ласо над главата на Руслан. Единият край на колана докоснал Мъйнов през лицето и косата му пламнала като факла. „Хората наоколо се затекоха да ме гасят и спасяват”, помни и до днес ужасяващия инцидент.  Преди тази случка пък самият Руслан предизвикал пожар. Както си играел на двора в родната си къща, подпалил бараката за въглища. Инцидентът стреснал и ядосал родителите му, особено баща му Иван.  И друг пък му е ставало „горещо” на обичания ни актьор. При едно гостуване на леля си Мая тогавашният младеж изгорил с ютия лявата си ръка. Роднината му си гладела дрехи, а палавият племенник се бутал в ръцете й. Белегът личи и до днес.

„Ето затова казвам, че съм огън момче”, шегува се порасналият вече Мъйнов. Въпреки това комикът е категоричен, че не иска да има повече нищо общо с огньове и пожари. Случките в детството му са оставили отпечатък. Именно заради това отказва да снима сцена в „Столичани в повече”, в която е включено „жълтото цвете” (така животните наричат огъня във филма „Книга за джунглата” – б.а.).  Руслан като малък бил скаран с храната. „Като малък съм бил страшно злоядо дете. Разял съм се като съм станал голям човек. А вкъщи се готвеше това, което се прави във всеки дом. Няма да изненадам никого, ако разкажа какво правеше майка ми за ядене. Единствената разлика с България е, че от време на време се приготвяха пелмени вкъщи. Понякога и борш с хубави телешки кокали. Защото без тях получаваш само зеленчукова чорба”, разказва той. От няколко години обаче комикът се бори успешно с излишните килограми, спазвайки много строга диета.  Прекарва тийнейджърските си години извън пределите на България. Първите проблеми в живота му настъпват, когато го приемат да учи тук – едва 17-годишен.

До този момент той само си мислел, че може да говори български, тъй като в семейството му се говорело предимно на нашия език. „Оказа се обаче, че много съм се лъгал. Българският, който се говори в Бесарабия, се оказа много далеч от българския в България – архаичен, с много турцизми, които тук не се използват, с много думи, заети от руския и украинския език”, спомня си обичаният актьор и певец. Имал се за дружелюбен тип, това се оказало голяма пречка – хем не могъл да общува нормално с хората, хем му пречело на следването.

„Бях  на път да изпадна в истинска депресия Най-лошото беше, че бях сам, без нито един близък човек, който да ме разбере и да ми помогне”, с тъга си спомня още той.   Точно това обаче го мотивирало и решил да си помогне сам. Започнал редовно да посещава курсовете по български за чужденци във ВИТИЗ, а отделно ходил и на индивидуални уроци. Трябвало да преодолее акцента си. Най-трудно му било да се научи да казва твърдо „ъ”. За целта се упражнявал с коркова тапа – слага я в устата и говори с нея. Това помага да разбереш къде точно стои езикът при изговарянето на определени думи. „Трябваше доста да попълня речника си, който се оказа оскъден. Бях помолил колегите ми в курса да ме поправят на всяка сгрешена дума”, разказва Мъйнов. Сприятелил се с Мариан Бачев, който по това време играел в театър „София”, но все още бил непопулярен за широката публика.


Именно той започнал да апострофира Руслан след всяка дума и му казвал правилния й изговор. С Бачев били заедно в класа на проф. Надежда Сейкова, където само Мариан имал търпението да го поправя непрекъснато. Забележките заздравили връзката помежду им и за две години, с помощта на Бачев, Руслан успял да преодолее окончателно езиковия проблем. „Все още не мога да произнасям на 100% правилно някои звуци, но това се забелязва само при много внимателно слушане”, смее се актьорът от „Комиците”. Приятелството му с Бачев наистина било истинско и всяка Коледа Руслан прекарвал със семейството му. За един Великден го водил в Измаил. 

След като славата ги задърпала обаче, започнали лека-полека да се отчуждават, да нямат време за срещи. И тогава, и сега Бачев прекарва повече време със семейството си, докато Руслан се разпокъсва с кариерата си на актьор, а в началото и на певец. Сега Руслан намира препятствията, които среща в първите си години в България, за ползотворни. Това, че е бил сам и не е могъл да общува добре, му е помогнало да не си губи времето и да запретне ръкави в самоусъвършенстването си. „Наблягах само на професията си. Вършех всичко с огромно удовлетворение. Навлязох в работата, защото просто нямах никакво време за губене на други флангове. Сега имам близки приятели и ми тежи, че нямам време да се виждам с тях”, жалва се актьорът.