Спомени от соца: Разказ на един гларус за свалячите на чуждестранните туристки в Слънчев бряг

Не можеш да обърнеш река, но с букви връщаш времето. През 1967-а станах гид на Слънчев бряг, който омагьосваше полуголи тела от соцлагера и Западна Европа и пълнеше хазната, съобщава Блиц. До средата на осемдесетте години Слънчев бряг имаше над 100 хотела от различна категория с изглед към морето, с "въздух" и зеленина, близо 50 ресторанта, заведения в битов стил, дискотеки и рибарски кръчми с атракционни програми. Бях екскурзовод на западногермански туристи от 1967 до 1986 г. - на семейства с деца, влюбени двойки, пенсионери, обикнали спокойния бряг. Курортът бе повече за чужденци. Най-много от ГФР, после от Англия, скандинавските страни, Франция, Австрия. Соцлагерът ни заливаше с групи от СССР и ГДР, с много чехи, поляци, унгарци.

За няколко дни екстравагантни софиянци успяваха да резервират стаи, но администраторката прекъсваше идилията:

Вземайте си багажа, идват западни туристи!

Моят Слънчев бряг имаше хотели с благозвучни имена: Бургас, Шипка, Европа, Глобус, Несебър, Поморие, Беласица, Дунав, Янтра, Марица, Арда, Хемус, Странджа, Карлово, Калофер, Плиска, Пирин, Люлин, Рила, Витоша, Лилия, Люляк, Мак, Ясен, Явор, Орел, Сокол, Лебед, Делфин, Амфибия, Гларус, Сирена, Ропотамо, Авлига, Албатрос, Ведрина, Свежест, Феникс, Олимп, Сатурн, Меркурий, Метеор, Венера, Кристал, Орион, Континентал... Господарите на зефира (тих, приятен ветрец, атмосфера - от гръцки) на Слънчев бряг бяха Бар-вариетето, Пиратската фрегата, Ханската шатра, Вятърната мелница, фолклорните "Бъчвата" и "Чучура". И пикникът (лагерният огън) на поляна с нестинарското хоро върху огнена жар. Имаше авторитетна държавна агенция за туризъм. "Балкантурист" управляваше Слънчев бряг с хотели, заведения, автобусен транспорт, отличното владеене на езици от екскурзоводи, администратори, келнери, униформи на екскурзоводи, шофьори, бели престилки на готвачи и миячки. В ония години персоналът, че дори и мидите говореха немски език. Идваха и "гларусите, които кацаха" на плажа с препечени във фурна тела, съвсем случайно дишаха във врата на русокоси германки, казваха им "гут" и "шпацирен", а когато германките отговаряха "найн", нашите гларуси от околните села отлитаха под съседните чадъри. Там вадеха от пакета крива цигара и изтърсваха нещо на чешки, полски, руски. Ако им се отвореше парашутът,

"гларусите" с избелели дочени плувки отвеждаха запотената соцтуристка някъде из дюните

да търсят листоцветни, пъстроцветни, глухарчета и овчарски торбички.


Курортът бе повече за чужденци

През 1970 г. през зимата новопостроеният хотел "Бургас" почна да пропада и се наложи да му правят бетонови "инжекции". Но леглата бяха продадени! Вземам западногерманците от летището и ги разкарвам из комплекса да търся други хотели. Ама те платили за изглед към морето, аз им предлагам да гледат тревата отзад. По цели нощи обикаляме комплекса, туристите стачкуват, нямам право да си тръгна от рецепцията, докато и последният германец не е одобрил новата резервация. Веднъж моя колежка се тросва: това са вашите стаи! И си отива. Дойчовецът води жена си и двете дечица в треволяка, пише фирмите "Балкантурист" и "Туропа -Шарнов", дечицата държат табелите, а тати с фотоапарата... Появи се снимката в западногерманския печат, а колежката на събрание бе обвинена в подриване на "Балкантурист" и уволнена дисциплинарно!
Днес екскурзоводите съзаклятничат с фирми и фирмички, които мамят чужденците под благосклонния поглед на туроператорите, заменили "тоталитарния Балкантурист".
На Слънчев бряг работеха личности. Главен организатор и отчетник на пикника беше Рашо - мургав мъж около петдесетте, с химизирани гарванова коса и мустаци, винаги с бял костюм, бяла вратовръзка и черна риза. Все едно излизащ от "Гамбринус" позастарял ерген с коцкарски мустачки,

Рашел беше символът на любовния Слънчев бряг

и на социалистическия отчетник, който всяка вечер приватизираше за приятели бутилка уиски от никога непресъхващия "Балкантурист"! Хвалеше се, че в Западна Германия бивша туристка го познала и се хвърлила да го целува...
Няма те, Рашел. Днешните голи охлюви с бръснати глави и бучковидни мускули никога няма да влязат в твоя артистичен костюм. Нито да направят оня сладък лаф, с който бургазлии тропосваха плажа на Слънчев бряг. Всеки трети бургазлия твърдеше, че е помощник-капитан на кораб, дошъл да пие кафе и кола в "Русалка" или в казиното, кабриолетът му е паркиран до хотел "Искър" и бар-вариетето и ако ти като екскурзовод навиеш двете блондинки от Кьолн, може да избръмчите чак към Златните!
Когато блондинките чакат навити на масата, "третият помощник-капитан" съобщава, че баща му (ах, неговата мама!) е взел колата с резервния ключ, но вечерта няма да пропадне, просто ще отидат с германките да потанцуват в "Златната ябълка". Дали златни пясъци или златни ябълки, все тая...


Днешните шофьори от частните фирми са наемници за 2-3 месеца,

гледат кой не бута бакшиш, чешат си пръстите в сандалите и ругаят на чист български, който е близък до руския, а доста туристи са немци от СССР и става една, не е за разправяне! Едно време балкантурист-шофьорът се пенсионираше там, носеше бели и сини ризи с вратовръзка. Говореше поне минимума немски, Наташка му казваше закачливо "Мьi от групи не делимся", той "Почему?" и двамата сядаха на задните седалки...
Моите шофьорски образи от гаража на "Балкантурист" са Наско Шведката и Борето Байдуков. Единият красавец, покорител на шведки и екскурзоводки, които заради него се тровеха безуспешно. Другият с честни сини очи и уста с падащи като от Ниагарски водопад "бургашки" лакърдии.

В мероприятието "Риболов", а иначе "Вземи парите и бягай!", в гемия возехме около 25-30 немски и френски пишман-риболовци, които трябваше да наловят риба с въдици, да не "плашат" морето със стомашни сокове, после да излезем към "Елените", да изпържим улова и да обядваме. Моряците на гемията бяха кооперативният Тигана от Кошарица и несебърлията с елински корен Жалона. След като некадърните риболовци си захващаха кукичките под гемията,

Тигана с изцапани от смазочно масло оранжеви бански се хващаше за главата и късаше кордите

Жалона без желание размотаваше частната мрежа, пратена от леля му от Гърция, хвърляше я и вадеше някоя и друга рибка. Риболовът завършваше в ресторантче, където на "рибарите" поръчвах за сметка на "Балкантурист" сирене и домати, а германците бяха доволни, че са се отървали живи...



Рекламна брошура на Райзебюро (ГДР) за България от 1957 г.

Беше лятото на 1967-а,канцлерът Вили Бранд още не беше разкъсал "желязната завеса". Автобус "Ом Борзани" стоеше до хотел "Европа" и ресторант "Несебър". 40 западногерманци чакаха с мен да се качи последният турист за летището. А той беше прегърнал симпатична девойка и двамата плачеха. На метри от тях мълчеше група съветски туристи.
Момичето беше от страната на Брежнев, влюбеният трябваше да отлети за своята лоша Германия...
Слънчев бряг беше море, романтика, любов. Преди три години изгоря до въглен подпалената от наш подсторен Ван дер Любе пиратска фрегата, символът на моя бряг.
Адио, мио Зоненщранд! Днес по-скоро бих обърнал една река назад, отколкото да те върна в доброто старо време...