След открититето на годината Приморско събра топархеолозите на България
Срещата започна с докладите на домакините, които бяха представени от директора на музея в Приморско – Даниел Пантов
12 Февруари 2017, Понеделник, 01:32 ч.
Автор: Флагман.бгПредставени бяха доклади и от разкопките на некропола в м. Месарите край Созопол, на останките от крепостите Русокастро и Порос
Исторически музей Приморско бе домакин на XXXVІ-та поред среща на археолозите от Югоизточна България. Учените се събраха в морския град, в навечерието на Деня на археолога – 14 февруари, за да представят своите доклади, свързани с археологическите проучвания през изминалата 2016г. На конференцията бяха представени резултатите от разкопките, проведени на територията на общини: Приморско, Созопол, ЦПА- Созопол, Бургас, Поморие, Ямбол, Елхово, Хасково, Карнобат, Стара Загора и Казанлък.Срещата започна с докладите на домакините, които бяха представени от директора на музея в Приморско – Даниел Пантов. Той запозна колегията с откритията, направени при археологическите проучвания на крепостта Фармакида и вече известната на всички Силихлярска могила, където бе открита и находка №1 на България за 2016г.- златното съкровище от времето на Александър Македонски и Лизимах, датирано от специалистите през далечната 320 – 280г.пр.Хр. Към този момент съкровището е на изложба „Българска археология 2016“, организирана от НАИМ – БАН, където заема централно място и е емблема на тазгодишната церемония. То може да бъде видяно в сградата на археологическия музей в столицата. Откриването на изложбата предстои на 14.02.2017г. и ще може да бъде видяно там до края на месец март.
Водещи на събитието бяха доц. д-р Кръстина Панайотова – председател на антична секция на НАИМ при БАН и доц. д-р Петър Балабанов. Сред гостите бяха и двама от създателите на форума проф. д-р Борис Борисов и ас. Петър Калчев. Представени бяха доклади и от разкопките на некропола в м. Месарите край Созопол, на останките от крепостите Русокастро и Порос, южната крепостна стена на Кабиле, средновековния замък Малкото кале до с. Воден, ранното неолитно светилище при с. Маджерито, източния некропол на Августа Траяна, Акве Калиде, антично, ранновизантийско и средновековно селище при с. Караново, Новозагорско и др. Някои от находките за първи път се оповестяват на научен форум.
В категории:
Приморско
Не стигат ремонтите и катастрофите, ами и разсипан асфалт ограничава движението по магистралата
Пожар изпепели 6 коли на паркинг, умишлен палеж ли е (ВИДЕО)
Сплав от емоции, вяра и музика: Тържествен и вълнуващ финал на „Достойно есть“
От бездомник в Тайланд до участие на Световно първенство
Намериха и взривиха останки от дрон край Созопол: ВМС с детайли за спешната акция
Васка е най-чаровната катаджийка у нас и е необвързана
Ужасът с домашните любимци е навсякъде! Спасиха куче и котка, прекарали над 4 дни заключени на тераса (СНИМКИ)
Гордост за България! Никола Цолов завърши втори в Испания и оглави шампионата
Неочакван обрат в опита за съставяне на правителство
Селска манджа с печени чушки и сирене – стара българска рецепта, която ухае на лято и домашен уют
Мариана Векилска вдига сватба (СНИМКИ)
Разследват случай на жесток побой: 5-годишно дете е с множество хематоми след системно насилие
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – ПРИМОРСКО
копие:
МОН
РИО – БУРГАС
МЕДИИТЕ
ОТ
АТАНАС ПЕТРОВ АТАНАСОВ
- бивш учител в СОУ "Н. Й. Вапцаров" – Приморско
УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА СЪВЕТНИЦИ,
Изпращам ви тук приложено едно писмо от учителка в СОУ "Н. Й. Вапцаров" – Приморско. Доста обстоятелствено учителката описва от своя гледна точка скандалното поведение на директора Стоян Налбантов, но се страхува да разкрие самоличността си. Ръкописът на писмото ми беше даден през м. януари 2001 г. от един работник в училището – Георги Людиев Георгиев, който по това време отговаряше за поддръжката в училището, продаваше закуски и имаше някакви други домакински задължения. Георги искаше от мен да набера текста на писмото на компютър и да го разпечатам на хартиен носител, за да можели после двамата с учителката да го разпращат до МОН, РИО и други инстанции. За целта ме заведе с колата си в Бургас в един компютърен клуб, където направих това, което той искаше - набрах писмото на хартиен носител и му го дадох. Георги държеше на това, името на учителката да остане в тайна, за да не загубела работата си и поради тази причина аз все още не знам коя е авторката му.
Междувременно, същият ден сутринта, преди да отидем в Бургас, се бяхме срещнали и с един родител, който искрено се възмущаваше от поведението на Налбантов и по-точно от някакъв случай, когато при среща с ученици на улицата Налбантов вместо да ги поздрави, им казал: "Курец!" и децата останали много изненадани. А към едни момичета се обърнал с въпроса: "Растат ли ви циците?" Тези случаи се описват в писмото на учителката и затова предполагам, че тя е близка с този родител или най-малкото се познават. Когато набирах писмото Георги ми каза, че мога да го редактирам както аз реша, но аз отказах и оставих текста така както беше написан. Стилът и начинът на изложение на текста ми беше много чужд и много неща в него не одобрявах, затова не промених нищо. Така например, в писмото се описваше някакъв случай на изнасилване, което ми звучеше неправдоподобно. Казах на Георги, че това не може да е вярно. Познавах Налбантов и знаех, че той не действа по този груб начин. Обикновено предварително обработваше учителките като ги подлагаше на психически тормоз и умееше да им въздейства и да ги манипулира докато те постепенно се поддадат и отстъпят на атаките му. Но винаги така се получаваше и той така изкарваше нещата, че уж учителките сами идвали при него за секс.
Впоследствие Георги е разпратил писмото, но не знам дали е имало някакъв ефект – вероятно никакъв, защото беше анонимно. Около една година по-късно се случи така, че и аз започнах да изпращам писма до инспектората и МОН, които носеха мой подпис и за които поемах лична отговорност. Там описвах случки, на които аз съм бил свидетел, по-точно описвах това, което съм чувал лично от Налбантов, когато той се хвалеше пред мен и други колеги. Смятах, че не е нормално един директор на училище да си служи с такъв вулгарен и циничен език и да описва сексуалните си подвизи на всеки срещнат. За мен подобно поведение беше повече от скандално и затова считах, че е нужно институциите да вземат необходимите мерки и да отстранят Налбантов от поста му. На практика проверките не даваха никакъв резултат, защото никоя от учителките не си признаваше, че е правила секс с Налбантов. Повечето заемаха неутрална позиция и от страх да не загубят работата си отказваха да говорят против него.
През м. май 2003 г., във връзка с публикации във вестници, е имало някакво брожение сред съпрузите на учителките и Георги ме предупреди да не се мяркам в Приморско, защото ме търсели и искали да отмъщават. Неговите думи бяха буквално следните: "Много те търсят. Внимавай да не ти направят някой кюляф!" Съветваше ме да спра, докато утихнели нещата.
Нещо подобно ми каза и учителката по химия Диана Янева (м. август 2004 г.). Чудеше се, как се разкарвам свободно по улиците, защото мъжете на учителките ме търсели. Веднага потърсих съдействие от полицията, след което, доколкото ми е известно, Янева е била привиквана в РУП – Приморско и разпитвана за повече информация за заплахите срещу мен.
Впоследствие Георги напусна училището и вече не разполагах с информация за това, което се случваше там.
Имам основания да предполагам, че учителката, която е писала писмото от м. януари 2001 г. вече е напуснала училището и поради това, че вече не е заплашена от нищо, най-малкото от Налбантов, е възможно да иска да разкрие самоличността си. За целта трябва да се отнесете до Георги Людиев Георгиев, който да ви даде повече информация по въпроса и най-вече да каже коя е тя. Можете да го потърсите на адреса му в гр. Приморско...
Тук искам да се спра по-подробно на отношението на някои бивши ръководители на общината към този проблем. Доколкото съм чувал, бившият кмет Димитър Димитров в частни разговори неведнъж е изказвал мнението, че Налбантов е нямал качества за директор на училище, защото като личност му липсвал необходимия морал за това. Но впоследствие, след като историите свързани с Налбантов и учителките се разчуват, Димитров предприема тактиката всичките тези скандали да се прикриват, за да не пострадал авторитета на града.
Подобно е и поведението на тогавашния председател на Общинския съвет Панайот Диханов. Срещнах се с него в кабинета му през м. ноември 2001 г. и той ми каза, че е направил среща с учителите и някои от тях наистина признали, че Налбантов бил имал много вулгарен и циничен език. Това накарало Диханов да проведе "сериозен" разговор с него на тема как трябва да се държи един директор на училище. Колкото до интимните връзки на Налбантов, Диханов признаваше (отново цитирайки някои от разпитваните от него учители), че наистина е имало интимни връзки между Налбантов и някои от подчинените му учителки, но не десет, както се твърди в моите сигнали до РИО и Общ. съвет, а една-две, най-много три, т. е. нещата не били чак толкова трагични. На практика Диханов не направи нищо по въпроса с разследването на училищните скандали, защото явно не му се занимаваше с това. И той, и кмета Димитров заемаха пасивна позиция по въпроса с оправданието, че това не било тяхна работа, а на МОН и РИО - Бургас.
Отявлен враг на Налбантов по това време беше Анастас Бъчваров - бивш учител и общественик. На много събрания на общинския съвет той е подлагал на критика училището и работата на директора му. Реакцията на Налбантов, както винаги в подобни случаи, се изразяваше във вид на клевети и обиди разпространявани зад гърба на Бъчваров. Коментираше напредналата му възраст и това, че последният му завиждал, защото Налбантов заемал директорското място, което Бъчваров гласял за дъщеря си. Правел се бил на журналист, а всъщност бил "Селкор", пишел някакви тъпи статии в бургаски вестник и хората там му ги публикували от съжаление, за да не го обидят. Наистина е възможно конфликтът между Бъчваров и Налбантов да е бил само на лична основа, породен от това че дъщерята на Бъчваров не е станала на времето директор на училището. И все пак, факт е, че по време на училищните скандали с директора, Бъчваров не предприе нищо и не участваше в разобличаването на Налбантов. Нещо повече, във вестниците, до които той пращаше дописки, през периода на скандалите (м. януари и февруари 2002 г.), започнаха да излизат статии в подкрепа на Налбантов. По-късно стана ясно, че така му е било наредено от кмета на Приморско с цел да не се опетнява името на града, с което Бъчваров най-покорно се е съгласил.
Разказвам ви всичките тези подробности, за да направите аналогия със сегашното ваше отношение към проблемите в училището. Крайно време е да си зададете въпроса: Възможно ли е цялата тази агония свързана със скандалите около директора на училището да продължава вечно? Не виждате ли, че само с прикриване на истината нищо не се постига? Трябва да се подходи директно към проблема – очи в очи – и да се бръкне дълбоко в раната, каквото и да струва това! Авторитетът на българското училище не е редно да става заложник на дребните сметки на някои, които пазят постове, авторитет или отдавна загубени семейна чест и лично достойнство!
Крайно време е, ако наистина сте достойни и съвестни граждани на тази страна, да вземете нещата в свои ръце и да поставите проблема на обсъждане - било в общински съвет, било на общоградско събрание съвместно с инспектората или дори по националната телевизия! Каквито и съображения или препятствия да възникват при решаването на този проблем, едно трябва да стане ясно: не може този човек да бъде допускан до училището, защото със самото си присъствие той го осквернява!
Ще очаквам вашите по-нататъшни действия по разследването на скандалните случаи с директора Стоян Налбантов както и вашия аргументиран отговор по повдигнатите от мен въпроси!
Приемете моите почитания!
Атанас Атанасов
гр. Ямбол
06.06.2016 г.
ФЛАГМАН МЪЛЧАТ КАТО НЕВИННИ ВМИРИСАНИ тУТКИ!!!!
ГЛЕДАЙТЕ ВИДЕОТО ПО "ЕВРОКОМ"ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ,КАКВИ ФАКТИ ИЗТЪКНА БАЙРАКТАРОВ!!!
http://eurocom.bg/shows/video/delnici/4558