Празнуваме Сретение Господне – Петльовден

Българската православна църква чества днес Сретение Господне - един от 12-те големи християнски празници през годината.
Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува още по времето на византийския император Юстиниан Велики /527-565 г./.
Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. На него се възпоменава описаното от евангелист Лука с неповторим драматизъм и художествено майсторство посрещане на младенеца Исус Христос от престарелия праведник Симеон.
Според Мойсеевия закон всяко първородно дете от мъжки пол се посвещава на Бога. Определена била и цената за откупуване на новороденото. След навършване на 40 дни майката на детето принасяла агне в жертва на Бога. Света Богородица се подчинила на този закон. Донесла своя младенец в Йерусалимския храм. По това време в Йерусалим живеел благочестивият старец Симеон. От Светия дух му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му родения от девица. Когато Света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал "Сега отпускаш твоя раб, владико!". Това е възторжена молитва, която и до днес се чете в християнските храмове.
По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение, а на майките свещениците четат определена молитва. Сретение Господне е наричан още Зимна Богородица или Вълча Богородица.
2 февруари е също и български народен празник - Петльовден, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата.
Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, т.е. с взимането на малки момчета през турското робство. Легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но няма да им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.