Интелектуалното развитие на Бойко Борисов не му позволява да разбере стойностите на Рашидов

Автор: Лъчезар Лисицов, снимка: "Фейсбук"


Проф. Велислав Минеков е на 57г., скулптор. Преподавател е в Националната художествена академия и в Тракийския университет в гр. Одрин (Турция). Напусна Реформаторския блок още през 2014 г. – веднага след като РБ влезе в коалиция с ГЕРБ. Разговаряме за сложната политическа ситуация у нас в момента.

- Проф. Минеков, как оценявате жеста на Стефан Цанев, който не прие наградата „Златен век” от Вежди Рашидов заради Димитър Иванов от „Държавна сигурност”?
- Това, разбира се, е достоен жест. За съжаление е малко закъснял. Такъв жест трябваше да има и по отношение на много други раздадени награди. Нито е първата подобна, а едва ли и ще е последната. Достатъчно жестове имаше, имаше и протести срещу съществуването на този министър на този пост. Искам да ви припомня, че при последния протест бяха събрани 3000 подписа, които бяха връчени на министър-председателя, но от това не последва абсолютно нищо. Нека да не забравяме, че подобни връчвания на медали бяха традиция още при президента Първанов, публично известен и със своето агентурно име Гоце. Спомням си, че тогава Първанов награди Рашидов за особени заслуги с някакъв висок орден. Ако вие можете да ме подсетите какви са неговите заслуги, бих бил съгласен да получава подобна награда. Аз не знам за такива и не съм съгласен.

- Как си обяснявате, че Бойко Борисов за втори път назначи Рашидов за министър?
- Ами това са зависимости, предимно олигархични зависимости. Когато видите какво е отношението на Бойко Борисов към производството и разпространението на горива и петрол в България, ще разберете по някакъв начин, че те са свързани през едно лице с г-н министъра на културата. И там подкрепата е някак си странична, но постоянна. Освен това интелектуалното развитие на г-н Борисов не позволява да вникне дълбоко и да разбере стойностите на г-н Рашидов за националната култура, нито неговия интелект, нито самата му култура.

- Добре ли е обаче, че Бойко Борисов падна от власт? Какво следва оттук нататък, защото може да стане и по-лошо?
- Разбира се, всичко може да стане по-лошо, то това е националната логика - винаги е добре да сме с наведена главичка, защото може да стане по-лошо. Защото от историята знаем, че „наведената главичка сабя не я сече”. Напротив, трябва да се случва само по-добро. Аз съм убеден. Това беше достатъчно зло и достатъчен експеримент с волята на избирателя. Мисля, че избирателят не трябва да бъде лъган така, както са лъгани хората от телефонни измамници. Това е абсолютно същото – това са малки заплахи, малки обещания, събуждане на страх, което той го умее по същия начин, по който го правят телефонните измамници. И ако по някакъв начин излезем от своите предубеждения и потърсим своя интелект и разум, шансът на държавата е съвсем друг.

- Алтернативата в момента очевидно е БСП. Ако трябва да поставим двете на кантар?
- Аз не знам защо търсите чак такива различия между двете. Всъщност става дума за партия-майка и партия-син. По средата има тясна и достатъчна любов. Мисля, че е вероятно да помислим за една бъдеща коалиция на „националното единство”, както обикновено се наричат подобни безпринципни коалиции, или просто да имаме служебно правителство до безкрай. Изключително е важно кои ще са хората, които ще поемат това служебно правителство.

- Сега виждаме един конфликт между отиващия си президент Росен Плевнелиев и новоизбрания Румен Радев по отношение на санкциите срещу Русия. Вашето мнение какво е?
- Все още не е прераснало в конфликт, както го наричате. Има нещо, което е неясно при президента Радев, и това е отношението му към руската инвазия в Крим. Аз мисля, че той достатъчно ясно трябва да заяви своето отношение по този проблем. А и не само по него. Той трябва да каже какво е неговото мнение изобщо за отношенията с Щатите, с Русия, за ситуацията в Близкия Изток. Какво е неговото мнение за войските в Сирия, на чия страна е. Това са много въпроси, на които още нямаме отговор. И аз се надявам, разчитам на неговата изключителна нормалност.

- Вярвате ли, че може да се окаже, че той не е русофил?
- Чак толкова - не, аз не вярвам, че той може да заложи на тези тенденции. Тази мания да се делят на „фили” и „фоби” е малко странна. В крайна сметка той трябва да каже русофил ли е човек, който харесва действията на Путин в Крим и в Сирия. Доколко това е възможно – по този начин да харесваш и да обичаш Русия, и ти на коя страна си? От гледна точка на моя приятели и колеги в Русия, аз може би съм русофил въпреки омразата ми към съдържанието на подобно определение. Но с нашите приятели имаме ценности, които са далеч встрани от това, което е съвременната руска политика.

- На президентските избори как гласувахте на първия и втория тур, ако не е тайна?
- Ох, какво да ви кажа. Бих предпочел да ви спестя това, тъй като бях изключително натъжен от вариантите на президентските избори. Естествено първо подкрепих Трайчо Трайков. А на втория тур гласувах с последното квадратче („Не подкрепям никого” – б.а.).

- Вие бяхте в Движение „България на гражданите” (ДБГ). Как виждате обаче сега нещата в десницата, на кого симпатизирате?
- Аз бях и в ДБГ, бях и в ръководството на Реформаторския блок. Но за мен нещата приключиха в момента, в който те направиха коалиция с ГЕРБ. За мен беше твърде тъжно и неочаквано. И до ден днешен съм убеден, че ако това не се беше случило, ако те бяха запазили достойнството да бъдат една яростна опозиция, нещата днес за тях щяха да имат съвсем друг характер. Нито дясното щеше да се рои по този начин, нито надеждите ни щяха да бъдат толкова оплетени. Имаха възможност и просто само за кратък период това нещастие, което продължи да ни управлява, щеше да бъде сринато и да имаме нов шанс. Сега започваме отначало и пак отначало, да видим – до безкрая винаги ще има някакво начало.

- Т.е. за Вас Реформаторският блок е приключен?
- Надявам се да не го определяме с думата „приключен”. Все пак аз съм убеден, че въпреки моето напрежение с някои от хората в блока, не трябва да се отказваме от тях. Има шанс, там има достатъчно мъдри и достойни лица, които аз харесвам. Дори ги чувствам приятели. И трябва да им бъде даден шанс. Такъв шанс има точно в този момент.

- ДСБ се отделиха, Христо Иванов прави нова партия сега. Този процес на разделение…
- Този процес е безкраен. Това разделение не носи никакъв приход. Той не е отиване към властта. Трябва да има някакъв логичен и нормален компромис. Разбира се, докъде да е компромисът, е винаги проблем. Къде е този компромис, ми е трудно да определя, но когато се съюзяваш с бандити с цел да ги превъзпиташ, тогава компромисът е напълно излишен. Това не е възможно. Мястото на бандитите е в затвора. Не може да правиш компромис с тях.