Как в Странджа взеха за бежанец французина Виржил, биха го и го разпитваха с часове в Гранична полиция

Източник: 168 часа

Да пътуваш от Франция за Истанбул, за да посрещнеш Коледа със семейството си. На стоп. Пътешествие само с раница на гърба. По абсолютно обратния път, който изминават стотици бежанци всяка седмица, за да достигнат страните от Западна Европа. Но да налетиш в България на пиян шофьор, който катастрофира и те пребива. После да те помислят за мигрант и да те арестува Гранична полиция. И накрая да не те допуснат в Турция заради повреден паспорт.



Звучи като сценарий на филм на ръба между комедията и трилъра, но всъщност е истинска история.

Това са 12-те дни в България на Виржил. Антоан Алексис Сгери от Франция, студент по педагогика и социология. През свободното си време 22-годишният французин работи с деца, станали жертва на домашно насилие. Отделно се занимава и с музика, певец е, има и собствена група.

Един дребен детайл обаче прави фатално това пътешествие на Виржил - той е натурализиран французин, но с афганистански произход...



Но да се върнем в началото. Младежът организира пътуването в края на ноември. Купува самолетен билет до София, а от столицата решава да стигне до Истанбул на автостоп - приключенско е и ще спести някой лев. План за безобидно пътешествие, което

Виржил ще помни цял живот. След като каца в София на 6 декември, Виржил хваща автобуса и пристига в Казанлък. Там той остава на гости при приятел, който често пътува на стоп и има опит в това. В продължение на седмица двамата обикалят тайните кътчета в България, но още от тук нещата не започват добре.

Все пак покорили връх Ботев, макар да успяват да се изгубят по пътя. След Казанлък Виржил отново поема по своя път и на 13 декември е вече в Бургас, където остава да прекара нощта. На 14 декември той пристига в Царево, а останалото разстояние до турската граница решава да премине по любимия си начин - на стоп. Какво са някакви си 56 километра?!

Така и се случва. Три дни по-късно, със свежи сили Виржил тръгва пеша към село Изгрев, защото не успява да намери някой, който да го качи и да го откара в Малко Търново.

По пътя към заветната цел, близо до Кондолово нашият пътешественик среща шоф- ьор, който му предлага да го качи и да го откара до граничния пункт. Виржил е вече доста уморен и се съгласява, макар да вижда, че шофьорът е във видимо нетрезво състояние. "Той не разбираше английски, но въпреки това ми предложи да ме почерпи с вино, защото му казах, че съм от Франция", казва Виржил. И се качва в колата, а едва няколко минути по-късно пътуването се превръща в истински кошмар.

"Караше много бързо, а пътят беше неравен. Непрекъснато се опитвах с жестове да му покажа да намали, но той изобщо не ме отразяваше - спомня си с ужас французинът. - Изведнъж срещу колата излезе друга и за да избегнем сблъсъка, излязохме от пътя.

Аз успях да се измъкна от колата и се опитах да му помогна, но той беше много агресивен.

Дори ми посегна и ме удари Опитах се да го успокоя, а той продължаваше да се удря в гърдите и очите му сякаш казваха: Ще те унищожа! Бъди мъж и се бий! Аз му показах верижката на врата си с християнския кръст, за да разбере, че не съм му враг. Той се успокои малко, но веднага след това ме сграбчи около врата и искаше да ми я вземе."

За късмет в този момент се намесват няколко случайно преминаващи младежи, които помагат на Виржил да измъкне шофьора от колата. И да си даде за първи път сметка какво точно послание се крие зад българската поговорка: "Направи добро, за да ти се върне зло."

"След като го измъхнахме, шофьорът вместо да благодари на мен или на хората, които ми помогнаха, ме удари отново. Аз останах съвсем сам с побойника. Успях да си взема багажа от колата и тръгнах без посока. Просто вървях, за да мога да се спася", спомня си Виржил.

Пребитият пътешественик успява да се измъкне с няколко синини, а нощта бавно се спуска над хоризонта. Решава да потърси сигурност в хотел. Намира си стая в село Граматиково и тъкмо когато смята, че кошмарният за него ден е приключил, съдбата му поднася нова изненада.

Собственикът на къщата за гости взема Виржил за бежанец заради окаяния му външен му вид, примесен с наследения от афганистанските предци по-мургав цвят на кожата. Бдителният българин веднага грабва телефона и набира Гранична полиция.