Смехът обича смелите. Днес се навършват 95 години от рождението на Георги Калоянчев

Източник: goguide.bg

13 януари. Бургас замръзва от ледени ветрове и гладни гларуси. Годината е 1925, а на България й предстои да преживее атентата в църквата „Света Неделя“ и  априлските събития, свързани с насилствените действия на правителството на Александър Цанков.

Държавата отчаяно се нуждае от някой, който да я усмихне, ама истински. Затова на бял свят се появява той - Георги Тодоров Калоянчев, или Легендарният Калата.

След като записва в бившeто театрално училище в София, в класа на професор Сърчаджиев, сред колегите му се оказват Коста Цонев и Катя Динева, а по-късно за него големият руски режисьор Борис Бабочкин ще каже, че за пръв път вижда актьор да играе с такъв хумор и драматизъм едновременно. След завършване на института Калоянчев е приет в трупата на Народния театър, а по-късно той избира Сатирата като свое театрално вкъщи. В нея покорява сърцата на критици и публика с ролите си в „Дървеница”, „Ревизор”, „Удържимият възход на Артуро Хи”, „Големанов”, „Смъртта на Тарелкин”, „Свинските опашчици”, „Старчето и стрелата” и специално написаната пиеса за неговата 60-годишнина „Г-н Балкански” от Г. Данаилов по Алеко Константинов.

Театърът е страстта на актьора, но киното е неговата втора любов, която го оставя завинаги в паметта на мнозина с филми като „Любимец 13”, където си партнира с Апостол Карамитев, „Специалист по всичко”, „Инспекторът и нощта” на Рангел Вълчанов, „Вълчицата”, „Привързаният балон”, „Галилео Галилей”, „Езоп”, „За къде пътувате”, „След края на света” и още много други.

Ние го помним от Духът на Бай Ганьо в „Ганьо Балкански се завърна от Европа“ от 2004 г., а Бургас ще го помни завинаги, защото през лятото на тази година негов паметник в цял ръст ще посреща всички гости на града пред входа на Летния театър. Скулптурата в естествен ръст е дело на Георги Чапкънов, а след откриването на паметника беше поставен спектакълът „Господин Ганьо Балкански", като този път в ролята на главния герой се превъплъти синът на Калата – Ивайло Калоянчев.

Калата затвори очи завинаги на 18 декември през 2012 г., малко преди да навърши 88 г. Ние пък ви каним да си спомните за него с видеото по-долу и да се усмихнете широко. Смехът обича смелите, а Калата беше от тях. До последно.