Ето ги употребяваните автомобили на ужаса

Източник: autobild-bulgaria.com

Търсите предизвикателство? Трилър? Или дори приключения? Тогава трябва да се замислите за покупката на употребяван автомобил със серийно автоматично саморазрушаване. Ръждата, течовете на масло, разбитото кормилно управление или „побърканата” електроника ще внесат разнообразия в скучното автомобилно всекидневие. И ще увеличат броя на познатите ви: служителите от пътната помощ, шофьори на репатраци, механици и търговци на резервни части, които със сигурност ще станат ваши близки приятели.

Гарантирано! Между другото, кутии на ужаса на колела има във всички класове, от скромния малък автомобил до лъскавия SUV. И дори и от марки, от които се очаква по-скоро премиум-качество, отколкото изискан боклук. Какво е общото между всички тях: около една трета от екземплярите се провалят при третия преглед пред TUV след 7 години. Заради сериозни проблеми. Най-класическите от тях са: разбито окачване и кормилно управление, течове на масло, износени спирачни дискове, повреди по изпускателната система. Показаните на тези страници майстори на повредите могат да ви изненадат и с друго: дефектни автоматични трансмисии, гнили каросерии или тотални повреди на двигателите. А това може да струва много пари, в някои случаи сумите по ремонта надхвърлят стойността на автомобила. С тези автомобили щастливи могат да бъдат само онези, които не се плашат от неприятности и изненади. На всички останали препоръчваме да избягват употребяваните автомобили, които ще откриете на следващите страници!

Alfa Romeo 147: Ненадежден Казанова със спортен чар

Ако искаш да видиш Alfa в началото на класацията, трябва да завъртиш страницата! В доклада за качеството на AUTO BILD и TUV 147 (2001-2010, от 6000 лева) всяка година се класира в дъното. Според TUV най-честите проблеми са разбито окачване, ръждива изпускателна система и течове на масло, но това са безобидни проблеми на фона на изненадите, които може да ви поднесе „италианката”. Alfa Romeo препоръчва смяна на ангренажния ремък на всеки две години, което заедно с водната помпа струва около 500-600 лева. В противен случай има опасност от скъсване и повреда на двигателя. При 2.0 TS не са рядкост и цилиндровите блокове, пробити от мотовилки, същото може да се каже и за износените съединители и повредите на трансмисията, навлизане на вода в интериора през уплътненията на вратите и кабелите. Като стана дума за кабели: електрическата инсталация също може да поднесе изненади. Светещи лампи за въздушните възглавници, бордният компютър често съобщава за несъществуващи грешки. И въпреки това – водачите на 147 обичат своите автомобили. Защото са красиви и се движат толкова приятно. Тук любовта и страданието са неразделни.

Chrysler PT Cruiser: На вид е като олдтаймер, но създава повече проблеми

Ако си купувате нов автомобил, който прилича на олдтаймер, очаквате модерна и надеждна техника. Но очевидно шефовете на Chrysler са били твърде заети със „Звездната сватба” (сливането на Daimler-Benz с Chrysler през 1998 година) и не им е останало време да мислят за нуждите на клиентите. От гледна точка на инспекторите на TUV при PT Cruiser (2000–2009, от 3000 лева) има само две добри неща: доста здравата изпускателна система и слабата корозия. Това може би се дължи на твърде многото масло, разпиляно от двигателя и трансмисията, което се разпределя равномерно от насрещния вятър и така консервира каросерията. Увеличените луфтове на окачването и кормилните накрайници са серийни при PT Cruiser. В много от случаите за смяна е и кормилната рейка. Бензиновите мотори с мощност 114 и 116 к.с. са шумни и мудни, освен това често изгаря и гарнитурата на цилиндровата глава. Водачите на PT често съобщават и за преждевременно износване на съединителя. И ако дизайнът може да бъде наречен противоречив, то качеството еднозначно е ниско. Наистина този автомобил прилича на олдтаймер. Но създава дори повече проблеми във всекидневието.

Fiat Doblò: Тази баничарка не ни позволява да забравим старите предразсъдъци

FIAT? Според градските легенди автомобилите от тази марка са ненадеждни. Ръжда след по-малко от две години, пощуряла електроника, неработещи превключватели. Стари, но донякъде верни истории за надеждността на моделите на FIAT. В същото време качеството при тази марка вече е доста по-високо, днес Mercedes ръждясва много повече от FIAT. За съжаление някои слабости не са отстранени, както се вижда при Doblò (2001–2010, от 4000 лева). Списъкът с възможните неизправности е дълъг: изгорели гарнитури на цилиндровите глави и течащи водни помпи при бензиновите двигатели, дефекти по турбокомпресорите, инжекторите и помпите за високо налягане при дизелите. Проблемите със скоростния лост и блокиращите ключалки на запалването също изнервят собствениците. Инспекторите от TUV имат забележки към разбитото окачване и кормилно управление, течовете на масло и ръждясалата изпускателна система. Друг проблем: поведението на пътя. При рязка маневра за избягване на препятствие каросерията силно се разлюлява. Но при Doblo не се предлага ESP, което да се намеси в критична ситуация. Лошата равносметка от TUV е съчетана с проблеми с двигателите и пропуски в сигурността. А това не може да бъде компенсирано дори и от добрата цена.

Ford Ka: Автомобилът като консуматив – пред вас е еднократният автомобил

Ka като кариес. При ежегодния преглед зъболекарят описва онези зъби, които са засегнати от кариес. Говори се, че има инспектори на TUV, които при Ford Ka (1996–2008, от 1000 лева) постъпват точно наопаки и описват детайлите, които не ръждясват: броните, волана и арматурното табло. Само че те са от пластмаса. Защото при Ka ръждясва всичко, което е от ламарина. И то с рекордна скорост. Най-сериозните огнища на корозия: страничните прагове, ламарините по дъното, левите и десните прагове, долният край на средната колона, задният капак, вратите, страничният панел около гърловината на резервоара… Да не пропуснем да споменем и счупените предни пружини, изгнилите спирачни тръбопроводи и изпускателни гърнета. И тъй като Ka е последователна – напречните носачи, спирачните дискове и съединителите също не издържат дълго. Единствено двигателите не се вписват в концепцията на Ka. Като изключим износените разпределителни валове при първите две години на производството, те са изненадващо надеждни. Друго преимущество: едва ли има друг автомобил, който да е толкова популярен в автоморгите. Което е добра новина за майсторите любители, които могат да открият там изгодни резервни части. Но трябва да побързате, преди тези части да са се превърнали в прах от корозията!

Jaguar S-Type: С напредване на възрастта тази расова котка става нестабилна

Този предразсъдък  царува от десетилетия: винаги ви трябват два Jaguar-а, за да можете да карате единия, докато другият е в сервиза. Това до голяма част е легенда, но в него има и доза истина. Най-сериозният проблем на S-Type (1999–2007, от 6000 лева) е автоматичната трансмисия преди фейслифта от 2002 година. След счупване на малка пружина в управляващия блок трансмисията не превключва на четвърта и пета предавка, на дисплея се появява съобщение „Проблем в скоростната кутия”. Разходи по ремонта: около 1500 лева. Само че вместо да сменят пружината, много сервизи се опитват да пробутат на клиентите нова трансмисия – срещу 10 000 лева. Проблем при V8-двигателите са „бананите” и обтегачите на ангренажната верига, които при двигателите от първите години на производството са от пластмаса и с течение на времето се разпадат. И ако не ги смените своевременно, рискувате тотална повреда на двигателя. TUV има забележки към разбитите кормилни накрайници и шарнири. При някои S-Type се отбелязва и ръжда под лайстните на праговете, но това не е особено сериозен проблем.

Renault Megane: Връх по отношение на сигурността, провал в статистиката на TUV

Едва ли има друг клас като компактния, в който автомобилите толкова да си приличат. Всички искат да са успешни като Golf и поради това всички си приличат. Рядко се случва някой производител да е толкова смел, колкото Renault при второто поколение на Megane (2002-2008, от 3000 лева). Подобната на скулптура задна част превръща сигурния „французин” (пет звезди в краштеста на NCAP) в изключение от правилото. За съжаление това се отнася и до надеждността, но в отрицателен смисъл. Особено изнервящи са електронните проблеми – като системата за безключов достъп с карта, която обаче често не ви пуска в автомобила. При дизелите не са рядкост проблемите с турбокомпресора, а при бензиновите мотори – дефектите на стартера и горивната помпа. Повредите на алтернаторите и течовете на вода се срещат при всички варианти на каросерията и двигателите. Скъсаните „ластици” на изпускателната система са сред безобидните – и евтини за отстраняване – проблеми през TUV. Типични за Renault са разбитите шарнири на окачването и кормилното управление, заради които TUV три пъти по-често отбелязва увеличен луфт на волана при Megane в сравнение със средното за сегмента. Интересен дизайн, но проблеми пред TUV – френски автомобил от старата школа.

Mercedes M-клас: Този Benz не заслужава звездата

Един Mercedes е солидна придобивка, това е автомобил за цял живот! Това беше вярно едно време!  От представянето на „очиларката”, първата Е-класа с четири фара (W 210, 1995), качеството буквално се срути. Почти няма модел на Mercedes от втората половина на 90-те години, който да не ръждясва. Но абсолютен рекордьор по проблеми е първата М-класа (W 163, 1997–2005, от 8000 лева). Над 35 процента от 11-годишните автомобили  ML се провалят на техническия преглед! Да, М-класата може и да не ръждясва чак толкова интензивно като Е-класата, но за сметка на това шарнирите на окачването и кормилните накрайници се износват екстремно бързо. Освен това качеството на изработката и на материалите на произведените в САЩ екземпляри е по-ниско от това на Fiat Panda. Автомобилите, сглобени при Magna Steyr в Грац, са изработени по-солидно. Daimler подобри качеството след фейслифта от 2001 година, но създаде и върха на ужаса: ML 400 CDI с V8-дизелов двигател с мощност 250 к.с. Автоматичните трансмисии се повреждат най-редовно, особено при теглене на ремарке. Самият двигател също създава сериозни проблеми: изгорелите гарнитури на цилиндровите глави и разтегнатите ангренажни вериги са по-скоро правило, отколкото изключение.