Планинарят Тодор Владимиров: Нямам пари, ако трябва да ме вкарат в затвора

Ако трябвам да ме вкарат в затвора, но пари нямам. Това каза пред камерата на бТВ  39-годишният планинар Тодор Владимиров, след като стана известно, че издирването му струва минимум 25 000 лева. Аз даже не знаех, че ме издирват, споделя той.
Десетки спасители го търсеха с дни, след като тръгна сам в Балкана и се изгуби без никаква връзка. Противно на всякаква логика, Тодор остана жив след две денонощия в палатка при минус 20 градуса на билото на Стара планина.
Владимиров планирал внимателно пътуването си в планината. Използвал четиридневна сателитна прогноза, според която времето ще е слънчево. Преходът обаче се удължил непредвидено, тъй като маркировката по билото изчезва. Тодор загубил един ден в лутане и решава да пренощува под билото. На следващата нощ внезапно бил застигнат от виелица. Така 39-годишният мъж прекарва над 48 часа в палатка при смразяващи температури. „Горе да е било минус 20. И с вятъра, да кажем, горе става минус 35. Снегът и вятърът влизаха вътре”, разказва той.
„В палатката бях в спалния чувал, но тя се смачка от моята страна, от другата се напълни със сняг. И се получи метър и половина пространство, а аз бях на кравай и през една дупка на спалния чувал пушех, от там ядях. Бях абсолютно схванат... Мислех си само: „ще оживея, имам за какво да живея. Имам жена, имам деца, имам приятели, имам близки хора... Нали, силен съм, ще оживея”, споделя Тодор. „Въобще не съм мислил, че ще умирам. Не съм се предал, нищо. Гледах да бъда рационален, тялото ми да е като една батерия”, разказва той. Помогнали му запасите от храна и бренди.
Тодор изпитал страх в момента, в който му свършила газта.
„Това беше най-критичният момент, защото като няма вода и храна – няма енергия, спираш да бъдеш батерия да топлиш и почваш да изстиваш. Това беше най-критичният момент, защото горе си постоянно жаден. Може би е като в пустинята. Колкото и невероятно да звучи, постоянно ти е сухо на устата и ти се пие”, обяснява мъжът.
Тодор е излизал от палатката, но първоначално решил да не се отдалечава – 20 минути навън са равносилни на смърт. Застигнала го и втора буря, а в палатката четял „Замъкът на лорд Валънтайн”.
„Единственият ми кошмар беше, че нямах изход. Надолу не мога да намеря път, нагоре го знам, но не мога да стигна. Имам право само на един ход и той трябва да е правилен”, споделя Тодор.
След като останал без газ, той тръгнал надолу, защо бил убеден, че на сегашното място го очаква сигурна смърт, докато иначе шансовете му са 50:50. Случайно открива следи, които го отвеждат до хижа „Васил Левски”.
По думите му никой не мислел насериозно, че ще го намерят жив. Спасители го упрекват защо не се е качил на билото, за да се обади, при положение, че е имал батерия.
„Аз направих един опит. Той е неуспешен. 75 градуса е наклона. Имаше един процеп в скалите и там имаше тапа от сняг може би 2 метра. Нямам екипировка да мога да мина оттам при 70 градуса наклон. Нямаше как технически да го направя“, каза още Тодор Владимиров.