Обикновена жена на средна възраст: Имах връзка с женен мъж цели 25 години

Източник: struma.bg

Искрената изповед на една жена на средна възраст, която около 25 години се виждала с женен мъж. Но сега най-накрая решила, че е време да го остави. Защо? "Аз срещнах Сам, когато бях на 39 години и минавах през доста труден развод. Съпругът ме остави с 14-месечно бебе и не ни позволи никаква финансова помощ. Разбира се, беше ми нужен добър адвокат и така се запознах със Сам.
Знаех, че е женен мъж с 2 деца, но бях уплашена и самотна. Така и емоционално уязвима, скоро започнах да развивам различни чувства към него. Използвах ролята му на адвокат и го извиках у дома.

Нещата много бързо се случиха и за кратко се озовахме в моята спалня. Вече в следващия момент започнах да разкопчавам токата на колана.

- Не, само недей това … ме молеше тихо.

Но всяко негово „не“ означаваше, че не трябва да се отказвам.

Започнахме да се виждаме почти всеки ден, а след 2 години ми подари златен пръстен, на който пишеше „завинаги“.

Съпругата му веднъж се усъмни, но успя да я успокои. Никога след това не го питаше дали има любовница.

Чудите се какво е да бъдеш втора жена? Много приятели ме критикуват, а аз тази роля най-добре знаех да играя.

Винаги съм била „другата жена“. Когато майка ми почина, баща ми се ожени повторно, а новата му съпруга открито казваше, че не ме харесва. Това повлия на връзката им, така че баща ми ме помоли временно да се преместя в хотел. Бях само на 15 години.

Понякога идваше да ме види, а след това сси отиваше. Така че, добре знам какво е да бъда другата жена.

На връзката със Сам гледах като възможност да променя ситуацията и накрая да остана на първо място.

Като дъщерите му пораснаха и се сдобиха с дечица, така семейните му задължения започнаха да растат. Но винаги намираше време за мен.

И след 15 години бях влюбена в него. Все още имах тези пеперуди в стомаха и се радвах на всеки общ момент.

Моят терапевт ме посъветва, че не мога толкова да разчитам на чувствата си към него, без значение колко мисля, че са добри и красиви.

Един горещ следобед, докато ядяхме сладолед в хотела го попитах какво ще се случи с мен, ако той почине внезапно. Исках да получа потвърждение, че съм важна, вярвах, че ще ме осигури и след смъртта му. Но вместо това получих нещо съвсем различно.

- За теб ще направя всичко, което мога, докато съм жив. Не искам вече да водим подобни разговори, каза ми той.

Бях наранена. Чувствах се много глупаво. Вместо сама да си изборам и да намеря добре платена работа или човек, който не е зает, аз от години разчитах на него. Във всеки смисъл.

След няколко дни, в мен нещо се счупи.  Никой не можеше да запълни дупката в сърцето ми, освен самата аз. Тогава научих да обичам себе си. Вероятно това ми липсваше и с предишния мъж.

Накрая разбрах какво означава живот. Излязох от нашия хотел и продължих да се движа напред с вдигната глава. Никога повече не се завърнах“