Защо морето край Бургас ври от паламуд, ето ги трите версии

Източник: Вестник "Капитал"

Belted bonito e паламуд на английски. Bonito е италианско прилагателно, което означава "хубав". Според едно от обясненията името идва от латинското "бонус", което означава "добър" и вероятно се отнася за чудесния вкус на рибата. Паламудът е емблематична риба за Черно море. А тази година особено.

От Балчик до Резово повече от 3 месеца рибарите трудно насмогваха на улова. По данни на Изпълнителната агенцията по рибовъдство и аквакултури (ИАРА) до средата на ноември са уловени 65 986 кг паламуд - с близо девет пъти повече от предишни години. Но 2016 не е рекордна за улова на паламуд. Най-добра е била 2012 с малко над 96 000 кг, а през тази година уловът до средата на тази седмица е малко под 66 000 кг. Тази година обаче е най-добра за улова на лефер. (Когато е с по-малки размери, се нарича чернокоп.)

До 30 ноември рибарите са уловили 694 252,38 кг., с близо 100 000 кг повече от рекордната 2012. "Дошла е година", обяснява простичко Георги Пейчев, собственик на фабрика за преработка на риба "Лимнос" и на риболовен кораб в Царево. Неговото обяснение не е много конкретно, но и никой до момента не е в състояние да каже какви са причините за рекордното увеличение.



Пиковият улов е изключително изненадващ, защото популацията на лефер и паламуд, както и други видове черноморска риба рязко намалява в края на 80-те години по две причини. Първата е засиленият стопански риболов, а втората - появата в Черно море на вид медуза (Mnemiopsis leidyi), която изяжда планктона.

Проблем е и замърсяването на морето в този период. Според Ирина Попеску, която е изготвила доклада "Рибарството в Черно море" за ЕК през 2010 г., биологичните загуби в периода 1973 - 1990 г. са над 5 милиона тона риба по данни на Черноморската комисия.

Факт е обаче, че в улова на различните видове риба има много ясно изразена цикличност - той се увеличава през 3-4 години. Това ясно се вижда от данните на ИАРА. Добрия улов естествено свали цените до абсолютен минимум. Чернокопът например се предлагаше на пазара в Бургас по 4 лв. за килограм, след това се качи до 6, но през миналата година цената му беше 12-15 лв. Паламудът също падна до 5-6 лв. на килограм. В други година цената беше двойна. Прекупвачите на едро, разбира се, го взимат под тези цени.

Няма категорично обяснение защо тези видове риба се появяват през няколко години. Видно от данните на ИАРА, има разминаване с една година от количествата уловена риба от основната им храна - цаца, хамсия и сафрид. Очевидно по-голямата популация на паламуд и лефер изяжда малките видове, които й служат за храна. И обратното - когато тези два вида са в по-малки количества, другите са в повече.

Според сайта aquaportal.bg има три версии, с които се обяснявал богатият улов. Едната е, че високата вълна през март е докарала рибата, защото е обогатила водата с кислород и така е имало планктон за малките видове, които пък са довели хищниците след себе си. Другата версия гласи, че горещото лято в Мраморно и Средиземно море е прогонило рибата към по-затвореното Черно море, където тя е търсила нормални температури за живота си.

Има и конспиративна теория, разбира се - причината била демонтирани силни сонари, които засичали съветските подводници в началото на Босфора. Техните звукови сигнали гонели рибата и не й позволявали да навлязат в Черно море. Това, разбира се, са нови морски легенди, защото и паламудът, и леферът хвърлят хайвера си около полуостров Крим.

Според Константин Михайлов, ихтиолог в Института по рибни ресурси, няма еднозначно обяснение за по-високия улов на риба, преди всичко на лефер и паламуд, през тази година. Той смята, че една от причините е, че Черно море е станало значително по-чисто през последните 2-3 десетилетия. Това се дължи на редица фактори, сред които понижаване на замърсяването и еутрофикацията от страна на основните речни източници – Дунав, Днепър и Днестър, основно след кризата в икономиките на бившите социалистически страни, построяването на пречиставателни станции, саморегулиращата функция на морето и др.

Константин Михайлов смята, че от данните, които има в България трудно може да се направи категоричен извод относно повишаването на въпросните улови, но прави впечатление, че през последните няколко години и двата хищни вида риби се ловят в количества, които напомнят на 50-те и 60-те на миналия век. Освен по-чистите води, друга причина е наличието на хранителни обекти. Примерно през 2014 г. тяхната основна плячка - хамсията също се ловеше много силно и показа улови в пъти по-големи от обичайните, макар да беше разпространена не само по крайбрежието, но и в доста открити води.

От голямо значение е оцеляването на новите поколения риби, това са малките рибки, казва ихтиологът. Защо в дадена година те оцеляват повече е основен, но труден въпрос. Много фактори, като храна, температура, кислородно съдържание, плодовитост, запас на рибите, могат да са обуславящи. Тези големи количества лефер (чернокоп) и паламуд са съставени основно от рибите, които са се излюпили тази година. Те са нарастнали бързо и влизат в уловите. Тъй като тези риби са с дълъг жизнен цикъл е необходимо няколко години последователно да наблюдаваме подобна картина, за да кажем, че ще има добри улови и през следващите години. Но можем да предположим такъв сценарий на сравнително по-високи улови и през следващите години, поради факта, че наблюдаваната риболовна обстановка обхваща вече няколко години.

Обяснението, че вълните са вкарали повече кислород във водата и затова има повече риба, не е много релевантно, тъй като рибите отиват към Турция и Грузия. Температурата също имала значение, но не тази в Мраморно море, а тази в Черно море.

Според собственика на рибопреработвателната фирма "Лимнос" в Царево Георги Пейчев, който се занима със стопански риболов повече от 30 години, просто е "дошла година". Според него от значение са температурите и теченията, по които се движат по-дребните риби, които водят след себе си лефера и паламудите. След тях обаче вървят делфините. Той е видял миналата седмица стотици делфини навътре в морето, когато излязъл с кораба си за риболов.

Според други морски легенди през годините рибата просто "губи пътя" и вместо да мине край българското крайбрежие, се връща покрай източното крайбрежие на Черно море. По същия начин черноморската скумрия вече няколко десетилетия не минава покрай българския бряг, въпреки че на пазарите в Турция я има.
Георги Пейчев твърди, че наистина такава добра година за улова на риба не е имало от края на 80-те години. Неговата фирма работи както за българския, така и за външния пазар.

"Като цяло годината е много добра, казва той. В началото на годината и даляните работиха много добре, есента дойдоха паламудът и чернокопът." Фирмата му изнася черноморска риба за Кипър, Чехия и Англия, та дори и в Гърция - замразена, веяна и пушена риба, а също маринована и консервирана. Това е така, защото за много хора черноморската риба е по-вкусна от тази, която се внася от Гърция или другите страни.

Причината е, че Черно море не е толкова солено, защото в него се вливат няколко големи реки. Това се отразява и на вкусовите качества на рибното месо. По данни на Агенцията по храните 11 са лицензираните фирми за преработка на риба и рибни продукти в Бургас, също толкова са и тези във Варна, 3 са в Добрич. Общо в България те са 62.

За сегашния пик може и да няма категорично обяснение, но рибарите от Шабла до Резово и нямат нужда от него. На тях поне тази година им стига да вадят пълните мрежи, колкото им стигат силите.