Защо се връщаме при бившите

Източник: cosmopolitan.bg

Днешният стил на любов е поредица от раздели „завинаги” и бурни сдобрявания!

Или секс по приятелски с бившите, защото е по-добре „със свой човек”, отколкото с някой чужд. Защо се получава така? Защо раздялата вече не е точка, а се е превърнала в запетая? В кои случаи това е добре и в кои – зле?

„Сексът и градът” е сериал, който вече е станал класическа история за днешните връзки. Ярко показва как стоят нещата. Кари лека-полека се връщаше към Мъжа на мечтите си, Миранда се влюби в бащата на собственото си дете, Саманта също не веднъж попадна в мрежите на Ричард... И всичко това въобще не прилича на измислица.

„Скъсах с него, защото исках сериозна връзка, а той не беше готов – споделя К., която сама е станала част от такава житейска ситуация. – Тогава той се паникьоса и се опита да си ме върне. Реших, че този път сме на една вълна. Но той почувства, че е направил грешка. Разбрах го и си тръгнах. Това се случваше редица пъти и продължи много години”.

И този случай не е уникален. Учените твърдят, че 44% от младите хора на възраст между 17 и 24 години са се събирали с тези, с които преди са ходили. Половината от тях са имали близки отношения с бившите си партньори след раздялата.

Средностатистически хората, които понякога са заедно, а понякога са разделени, успяват да се разделят и пак да се съберат един с друг два пъти в годината.

Доктор Сара Халпърн-Микин, професор в университета в щата Уисконсин, смята, че това е уникално явление на нашето време: никога преди тази форма на взаимоотношения не е била толкова разпространена. Хората от поколенията на родителите ни или от това на бабите и дядовците ни по правило, ако се разделят, то го правят завинаги.

Защо всичко се е променило?

Първо, професорът предполага, че защото днес хората чакат по-дълго преди да сключат брак. И имат повече време за колебания: раздяла – събиране.

Второ, имаме по-малко стереотипи. Не е актуална представата, че връзката трябва да е в ясни граници: или сте заедно, или не.

Освен това, съвременният свят се отнася далеч с по-голямо търпение към случайния секс. И няма нищо странно и необичайно в това пак да се окажеш в леглото на бившия. Този „секс по приятелски” често води до това връзката да премине във втори (трети, четвърти) рунд.

И още нещо – социалните мрежи. Ако не си го махнала от приятелте си във Фейсбук, Инстаграм и Туитър, по всяко време ще получаваш напомняния за съществуването му. Не трябва да събираш сили и да му пишеш любовни излияния, които означават много. Достатъчно е да му изпратиш краткото „Здравей! Как си?”, което всъщност нищо и не означава, но в крайна сметка може да постави началото на нещо ново.

„Резултатът е поколение, което не умее да се разделя”, - казва в заключение доктор Халпърн-Микин.

Раздяла, пиене, сдобряване. Романтика...

Съвременната масова култура смело подкрепя тази формула, обгръщайки безкрайните срещи и раздели в булото на романтиката. Гореспоменатият „Сексът и градът”, „Анатомията на Грей” (където непрестанно се събират и разделят лекарите Мередит и Дерек и други двойки), Рос и Рейчъл от „Приятели”...

Ако няма сътресения във връзката, няма сюжет. Просто не е интересно. Скучно е да гледаш щастлива двойка. Накрая на много хора им става скучно да са щастлива двойка без приливи и отливи. Цялата тази гама от емоции, която се преживява по време на раздялата и сдобряането, е къде-къде по-силна от нормалната стабилна любов.

Заедно е тясно, отделно е скучно

Самите двойки, преживяващи такъв кръговрат, споделят, че помежду им има дълбока емоционална връзка, която отново и отново ги тласка в обятията на другия, напук на всички неразбирателства.

Ти си моето плъхче...

Романтичната привързаност към бившия има и изцяло физиологическо обяснение. В Канада е проведен следният експеримент. Професор Джим Пфаус маркира мъжки плъхове с особено ароматно вещество и ги кръстосва с женски. След това премества женските в клетка, в която са и кавалерите, с които вече са се съвкуплявали, и нови, непознати момчета-плъхове. В различни клетки от 80 до 100% от плъховете избират тези мъжки, които миришат по познат начин.

Пфаус го обяснява така: „Когато сте достигнали с някого прекрасното, вълшебно състояние, в което изпадате след оргазъм, мозъкът ви изработва окситоцин и опиоиди”, формиращи привързаност към човека, с когото сте го изпитали. Да изпиташ отново същото удоволствие с този, когото вече познаваш, ти се струва далеч по-естествено (и по-малко страшно), отколкото с някой непознат.

Както признава Г., която се е разделила с бившия си любим, но е продължила да спи с него, това е било по-удобно, отколкото да си търси някой нов, и по-добре, отколкото да е сама.

„Психологически ми е по-комфортно да общувам с човека, с когото вече съм спала. И не искам да увеличавам броя на любовниците, които съм имала, казва тя. – Не съм светица, но ако мога да избирам, по-скоро ще се постарая да остана с този, с когото вече съм била, отколкото да преспя с непознат”.

Случайните връзки вече не са модерни. Според статистиката само 13% от мъжете и 10% от жените признават, че са правили секс с някого, с когото току-що са се запознали. Но пък тези, които са спали с бившите си любовници са цели 65%.

Ти си моят герой

Да сложш край на такава връзка, по признанията на участниците им, е толкова трудно, колкото да се откажеш от наркотиците. Оплиташ се в нея. Разделяш се с вечния си „бивш”, правиш си чисто нов профил в сайт за запознанства, уговаряш си среща, която не върви по начина, по който ти се иска... и след това се събуждаш в добре познато легло.

Усещането, че няма къде да се скриеш от него, може да предизвика фрустрация и депресия. Заедно със силната емоционална привързаност, за която споменах по-нагоре, в тези двойки често възникват конфликти. По-малък е броят на взаимните задължения и е висока вероятността за физическо и психологическо насилие.

„Одобрявам продължаването на връзката, но съм против, ако сюжетът се превърне в трилогия и т.н.” – казва клиническият психолог Моника О’Нийл от Медицинското училище на Харвард. Защото е прекрасно, ако хората са си направили изводи от предишните грешки и са решили да опитат още веднъж, стараейки се да не повтарят старите грехове. Но ако отново са преживели болка и разочарование, то това е признак, че този човек не е за теб.

Истории с хепи енд

Естествено, не всички примирия след разделянето водят до никъде. Понякога на хората наистина им се получава след като преживеят раздялата, да започнат да се разбират. Времето, прекарано далеч, може да излекува обидите, да накара да се преосмисли всичко и тогава нещата да се получат.

„Имахме нужда да поживеем далеч един от друг. Тогава разбрахме колко много се нуждаем от другия. Дадох му втори шанс и определих изпитателен срок, в който да успее да докаже, че в действителност съм му скъпа.

Много се грижи за мен, когато преживявах труден период в живота си (майка ми се лекуваше от рак). Сега отново искаме да живеем заедно.

Когато се разделяхме, му казах, че имам нужда от уверен в себе си мъж. Когато се върна, беше точно такъв”.

СподелиTweetД