Бургаски ученик живя в манастира Шаолин

Източник: Черноморски фар

Познат ни от филмите, манастирът Шаолин за повечето българи е бил една мистерия и загадка. Място, в което си дават среща свръхчовешките възможности, самоконтролът и силата на духа. Точно там едно бургаско момче живя и се докосна до уменията на най-добрите.

Златин Павлов е на 18 години. Той е ученик в Професионалната гимназия по електротехника и електроника ”Константин Фотинов” в Бургас. От дълги години се занимава с Тайдзичуен на семейство Ян. Негов учител е лаошъ Тихомир Тодоров, директор на присъединеното училище за тайдзичуен на семейство Ян град Стара Загора. Златин е истински късметлия, тъй като учителят му е личен ученик на Грандмайстор Ян Дзюн шесто поколение 5 генерация от семейство Ян. Именно Тихомир Тодоров е този, който пали Златин по източното бойно изкуство. Всъщност тайдзичуен е много повече от бойно изкуство. Това е философията, начинът на живот, основа за развитие и самоусъвършенстване на личността и концентрация.

Преди шест месеца едно телефонно обаждане преобръща живота на бургаския ученик. „Златко, възлагам ти големи надежди. Ти си сред четиримата българи, които имате шанса да поживеете шест месеца в Китай и да се обучавате в и Чъндзягоу провинция Хенан, родното място на тайдзичуен и манастирът Шаолин” – чува гласа на учителя си Златин и тогава не може да проумее какво всъщност му предстои да изживее.

Нашата среща с бургаския ученик е седмица след като се е завърнал от голямото приключение. Спомените са му толкова топли още, а емоцията от преживяното, наученото и видяното не го е напуснала. „Това, което ми се случи, е наистина невероятно. Аз сега осъзнавам къде съм бил. Щастливец съм, че успях да се докосна до китайската култура, до грандмайсторите в Тайдзи, че успях да живея и да се обучавам в манастира Шаолин” - споделя с вълнение Златин.

Всъщност Златин и още три момчета от България са били в провинция Хенан, в града Дженджоу. Там посещават и се обучават в едни от най-добрите школи. А в манастира Шаолин е живял две седмици. Както е известно, манастирът Шаолин е дзенбудистки манастир, известен с школата на Чен (Дзен) будизма и бойните си изкуства. Благодарение на филма „Манастирът Шаолин” от 1980 година, Шаолин става полулярен в цял свят.

Преведено означава "Манастирът в младата гора". През 527 г. в Шаолин се установява индийският монах Бодхидхарма, известен в Китай с името Та Мо. Той забелязва, че поради дългото стоене в една и съща поза при всекидневните песнопения и молитви, телата на монасите са доста отслабнали физически и затова измисля двигателни упражнения, като създава методика от техники. Тези упражнения са заимствани от древните китайски трактати техники и така било поставено началото на шаолинското бойно изкуство.

В днешни дни в манастира обитават около 60 монаси, подбрани от цял Китай чрез специални тестове за морал, духовно ниво, издръжливост, владеене на бойни изкуства. Непосредствено до манастира Шаолин се намира едно от най-известните училища по шаолински бойни изкуства в Китай, в което се обучават над 7000 ученици. В него се записват деца от цял Китай, от които израстват едни от най-добрите майстори и учители по кунг-фу. Шаолин приема също ежегодно и деца от други страни да се обучават. Сред тях е и бургаският ученик Златин.

„Това, което видях, беше наистина невероятно. Най-малките, които тренират, са на четири години. И не можете да си представите колко са щастливи. Стават сутрин в пет и тренират до девет вечерта. На сутрешното бягане изминават разстоянието около 5 километра. Всички бягат в една крачка. И са усмихнати. Между тренировките имат почивки, в които ходят на училище. Така редуват тренировки с училищни занимания” - разказва за своите впечатления Златин. Оказва се, че децата, които са в манастира, изцяло са отдадени на желанието си да се самоусъвършенстват.

„И докато те тренират традиционните шаолин-форми, редом с други съвременни спортове като футбол, пинг-понг, бягане, ние основно изучавахме техники от тайдзичуен” - казва Златин. Той съжалява само, че не е успял да посети целия манастир. „Шаолин е като цял град. Аз не успях да го посетя целия. Има отделни планини, с манастири, но те са достъпни само за монасите от манастира” - разказва още Златин. Но пък е успял да срещне истински шаолински монаси. „Те са смирени, скромни. Аскети са, отказали са се от материалното. Монасите се хранят скромно” - споделя бургаският ученик.
Той е изключително впечатлен от дисциплината и силата на духа, от искрените хора, от добрите и чисти обноски, без лицемерие. Оказва се, че не само в манастира хората са такива. Останалото време от престоя си в Китай Златин прекарва в Дженджоу. И там среща искрени, спокойни усмихнати и щастливи хора. Там Златин продължава да се обучава и да черпи опит от най-добрите. Златин участва и на най-големия фестивал по бойни изкуства в провинция Хенан, в който има участници от цял свят.
„Това, което преживях там, е нещо уникално, незабравимо. През трите дни на фестивала, аз видях демонстрации, които сме виждали само по филмите. Имаше разнообразни техники от ушу (кунг-фу). А това, което представиха шаолин-групите, не може да се опише с думи” - казва Златин. На това състезание спечелих едно първо място и две втори.

„Доволен съм от това, което видях, това, до което се докоснах. Медалът и грамотата не са най-важното, най-важното е това, което остана в сърцето ми. Преживяването е невероятно. Приятелствата, които завързах, хората, с които се срещнах, нещата, които научих, това е истинската награда за мен” - признава Златин.

Той е изключително благодарен, че се е обърнал към тайдзичуен, защото това е наистина начин на живот. „Тайдзичуен ме учи да постигам истински умения“ - казва бургаският ученик и прибавя, че хората трябва да правят разлика между бойните спортове и бойните изкуства. Бойните спортове се учат за няколко години, а бойното изкуство е за цял живот. То помага на интуицията, на усета, помага на движенията, за силата на духа, помага за здраво тяло, за доброто дишане и самозащита. Тайдзичуен е ефективна самозащита и система за запазване на здравето и младостта.

Директорът на гимназията по електротехника и електроника в Бургас Коста Папазов е един от първите, който посреща бургаския ученик след завръщането му от Китай. И няма как, все пак Златин е момчето, с което се гордее училището.

„Аз съм истински щастливец, че уча в Професионалната гимназия по електротехника и електроника. Попаднах на най-добрите педагози, на най-добрите учители. И настина се радвам, че те се гордеят с моите успехи, вълнуват се с моите преживявания. Аз съм горд с това ,че съм българин, горд съм, че съм от любимия ми град Бургас и съм много благодарен, че моите учители са ме научили на английски език, за да мога да комуникирам с връстниците ми от Китай и от други места на света, които срещнах в Китай” - споделя Златин.

С тайдзичуен, разбира се, че няма никакво намерение да се разделя и ще задълбочи обучението си, ще споделя опита си със своите връстници в Бургас.