Апокалиптичните сценарии за ГЕРБ са прибързани, партията устоя на много предизвикателства

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Първан Симеонов е политолог и директор на социологическата агенция "ББСС Галъп интернешънъл”. След тежката изборна загуба на президентския вот някои наблюдатели предположиха, че е сложено началото на края на ГЕРБ и с партията е свършено. Потърсихме младия анализатор за мнение по темата.


- След изборите и изненадващата загуба за ГЕРБ очаквате ли трусове в тази партия?
- Не е изключено да има трусове, но най-вероятно те няма да са публични. Т.е. ако има нещо, то може да остане вътре и да има само бегли външни белези.

- Някои казват, че това е клиентелистка партия и тя неизбежно ще се разпадне. Това обаче 2013 г. не се случи.
- Огромната част от българските партии са клиентелистки. Те са по принцип едни клиентелни структури и както се казва – първата безгрешна партия да хвърли камъка. ГЕРБ е надживяла много от своите зложелатели и всички, които са погребвали тази партия, досега са прибързвали. Най-голямото доказателство за здравината на една партия е, ако тя оцелява, когато е и на власт, и в опозиция, защото и двете са предизвикателство. Когато вземеш цялата власт и не остане нито един държавен пост, който да не е твой, и загубиш опозиция, то е голяма вероятността опозицията да се пренесе вътре в теб. Голям риск е, когато няма противников лагер, вътрешните лагери да започнат да се сражават помежду си. ГЕРБ са си патили от това, но са удържали. Другият риск е, когато си в опозиция. Когато партията не е на власт, именно тогава идва опасността да се разбяга клиентелата и формацията да загуби основание да съществува. ГЕРБ преживя и това. Тя приличаше на харизматично-популистки проект, но вече се институционализира. Научните политологични работници ще ме разберат какво казвам. ГЕРБ приличаше на електорален пик на популистки и харизматични, антиелитни сантименти, но в момента прилича на институционализирана партия, точно защото мина през различни цикли – и във власт и в опозиция. Плюс това ГЕРБ има освен клиентела, и автентична социална база. И тази база е масовият градски българин. На всичко отгоре ГЕРБ отдавна не е само Борисов. И се видя, че ГЕРБ има хора, които толкова са натежали на местата си вече, че не можеш да ги вземеш оттам и да ги произведеш в кандидати за президент (смее се). Така че апокалиптичните сценарии за ГЕРБ ми се виждат доста прибързани. Още повече, че по всичко личи, че тази формация има шанса да завърши на първо място и в предсрочните избори, когато и да са те. Тенденциите се променят, но към днешна гледна точка е така. Плюс това да не забравяме, че ГЕРБ успя да се попрочисти леко. Спомняме си доста кадри на ГЕРБ, които скандализираха и вече не са на терена. Така че партията е устояла на доста предизвикателства. Да, без съмнение това е първата загуба на Борисов – има огромен символен ефект. Но все пак не очаквам сериозни видими трусове.

- Казахте, че ГЕРБ не е Бойко Борисов, но партия ГЕРБ възможна ли е без Бойко Борисов?
- Би било екзотично да си го мислим. Нито моят личен изследователски стил, моят стил на говорене, предполага толкова резки прогнози, нито те са възможни. Много е трудно да си представим ГЕРБ без Борисов. Така че това е по-скоро в сферата на екзотичните предположения в този момент.

- Няма подготвен  човек, който да поеме партията?
- Не, не, не е това въпросът. Вероятно има много подготвени хора и вероятно има сценарии, при които Борисов да има една по-почетна роля и т.н. Но първо, Борисов е в цялата си политическа сила и мощ. Второ, тази партия все пак е организирана като „партията на Борисов”. Трето, без личната харизма и присъствие на Бойко Борисов много неща биха били невъзможни. Но защо казвам, че ГЕРБ и Борисов като публичен образ са различни неща? Защото в последните години ние видяхме как Борисов много умело управлява, балансирайки между различни неща, едно от които е ГЕРБ. Той винаги е балансирал. Навремето балансираше между едно процветановско и едно продянковско крило. Едното беше по-тукашно, по-балканско, по-цветановско. А другото беше по-кристалинагеоргиевско, по-дянковско, по юпи. Във втория кабинет пък балансираше между реформаторските министри, които играеха по-западно, и собствената си партия. Т.е. той е ползвал ГЕРБ за такива баланси в голямата си мозайка и мрежа, която изгражда. Той е силен точно защото изгражда мрежа. И колкото и да изглежда авторитарен, той е точно обратното – той е балансьор. Той не е диктатор, той е балансьор. И е ползвал противотежести на собствената си партия – балансирал е ГЕРБ с нещо друго. Което е удивително. Затова често казвам, че ГЕРБ като публичен образ и Борисов като публичен образ са различни неща. Но ГЕРБ без Борисов ми се струва екзотична хипотеза от днешна гледна точка.