Избори по системата на Слави! Бургаският ж.к. „Меден рудник“ с депутат, Поморие, Несебър и Руен също пращат свой човек в парламента

Автор: Иван КОЛЕВ, снимки: Иван КОЛЕВ

България да бъде разделена на 240 избирателни района, в които депутатите да се избират на два тура с мнозинство. Това е волята на 2,5 млн.българи, подкрепили общонационалното допитване, придобило гражданственост като „референдума на Слави“.

Според действащото към момента законодателство България има 31 многомандатни избирателни района (МИР), всеки с квота за парламента според населението. Най-общо казано се спазва формулата за представителност – 30 хил. души=1 мандат. Така Бургас има 14 мандата, а Силистра и Габрово – по 4.

Какво ще се случи, ако картата на България се районира не на 31 региона, а на 240?

Отговорът на този прелюбопитен въпрос се опитахме да намерим след консултации с експерти по изборно право и изборна администрация.

Никой на този етап не желае да се ангажира с районирането на България, защото преди всичко трябва да се направи детайлен анализ на спецификата на населението. Изборен експерт №1 в България Михаил Константинов е категоричен, че са необходими минимум 6 месеца, за да се направи най-справедливото разпределение. Необходимо е да се актуализират и списъците на ГРАО. Голяма част от населението в малките общини е мигрирало към големите областни центрове в страната или чужбина и се създава измамна илюзия, че в малките градове живеят хора, но те всъщност са мъртви души.

По всичко обаче изглежда, че време няма да има и България ще се районира на крак, за да може още през март или най-късно през април да се проведат парламентарни избори с новите правила.

Ето какво би се случило в Бургаска област:

В България, според последното преброяване на Националния статистически институт (НСИ), живеят 7,26 млн.души. Заради това започваме с разпределението на броя на населението на броя на мандатите в бъдещия парламент (7 265 376:240). Полученият резултат е 30 272 души. Т.е. - един депутат трябва да представлява 30 272 български граждани.

По този начин Бургаска област (415 817 души) най-вероятно ще запази 14-те си мандата в 44-ото Народно събрание. Единственото условие е дали ще се създаде един или няколко избирателни района „Чужбина“, или ще се запази настоящата ситуация. Ако такива бъдат създадени, то Бургаска област изглежда ще се прости с единия си мандат, който и без това виси (13,7 мандата, б.а.).

Приемаме условието, че 30 хил. граждани трябва да имат един представител в парламента. По този начин град Бургас трябва да бъде разделен на няколко района и всеки по-голям комплекс да си има собствен депутат. Това не е прецедент, защото през 1991 година, когато се избираше Великото народно събрание, градът имаше различни избирателни райони (ИР).

Има няколко безспорни ИР. Справка в ГРАО показват, че ж.к.“Славейков“ със сигурност ще има собствен избирателен район. В комплекса живеят 32 812 души (към месец май 2016).

Друг ИР лесно може да се състави от ж.к.“Изгрев“ и ж.к.“Зорница“, които имат 33 хил.души население.

Трети район ще е ж.к.“Лазур“ и ж.к.“Братя Миладинови“ - малко над 30 хил.души. Според изборни експерти, четвъртият район, който ще праща депутат в новия парламент, лесно може да бъде съставен, като се обединят всички квартали на Бургас - Сарафово, Крайморие, Лозово, Долно Езерово, Горно Езерово, Победа, Акациите, Ветрен, Банево, Рудник и Черно море имат общо 32 949 души. Но тук може да се влезе и в друга хипотеза – кварталите да бъдат пренасочени към най-близкия голям жилищен комплекс, както се процедираше през 1991 година. Тогава Сарафово бе към „Изгрев“ и „Зорница“.

Атанас Зафиров живее в квартал Сарафово и ако реши да се кандидатира за депутат от този избирателен район, определено няма да му бъде лесно, защото ще трябва да се бори и за циганския вот в Комлука

Това разпределение обаче не е удачно към този момент, категорични са специалистите, които препоръчват Бургас да има един избирателен район с всички квартали. Единственият проблем е, че ще се постави на едно ниво баровският Сарафово с ромското гето в Победа, където общността е показала, че е дисциплинирана и може да прати всеки в парламента. Ако реши това ще е Шерафет Мехмед, Йордан Козаров, Петко Стамболиев или някой друг, който има влияние в ромския квартал.

Друг избирателен район се очертава да е този на селата от община Бургас – 12 на брой (ВИЖ НАШАТА ГРАФИКА). Населението в тях е далеч под минимума от 30 хил.души, но хипотетично тази бройка може да се балансира от град Бургас. Идеята е, че представителността ще бъде най-силна, ако се изпрати един депутат само от селата. Така той ще е запознат със специфичните проблеми и би следвало да обърне детайлно внимание на грижите на избирателите си. Другата опция е към всеки жилищен комплекс да се добавя по едно или две села, които са най-близо.



Изглежда най-трудно ще стане разпределението в Централната градска част на Бургас и ж.к.“Меден рудник“.

В най-големия жилищен комплекс в Бургас – ж.к.“Меден рудник“ по настоящ и постоянен адрес живеят 45 442 хил.души. В ЦГЧ и „Възраждане“ - 47 464 души.

Тук вариантите са много – да се развали избирателният район със селата и да се прехвърлят най-близките към „Меден рудник“, след което големият избирателен район да бъде разделен на две части и да праща двама депутати в парламента. Но избори така трудно ще могат да се организират, заради което най-вероятно "Меден рудник" ще остане с един депутат. 

Същото е положението и с ЦГЧ и Възраждане, където населението е доста над минимума, но и най-безболезнено изглежда да се балансира представителността в други избирателни райони в града. Така община Бургас се очертава да праща 7 депутати в парламента.

Ако новите изборни правила влязат в сила, почти сигурно Поморие и Несебър ще имат по един депутат в парламента. И двете общини са с население малко под 30 хил.души, но се приемат за динамично развиващи, което им осигурява определен реверанс.

Йордан Динев не крие амбицията си да влезе в политиката. С евентуалната промяна на избирателната система той спокойно може да стане депутат от община Несебър

Най-логично изглежда обединението на общините Карнобат и Сунгурларе в друг избирателен район. От години се обсъжда възможността за прерайониране на общините в България и винаги се е считало, че рано или късно Сунгурларе ще се присъедини към Карнобат. Двете общини имат около 37 хил.души население, но трендът е в низходяща линия и там населението с всяка година намалява.

Няма съмнения, че ако системата се промени, Стефан Кенов ще се кандидатира за депутат от Карнобат

Община Айтос най-вероятно ще бъде обединена със съседната община Камено, за да образува общ избирателен район. Но не е изключено да получи и самостоятелен мандат.

Община Руен със своето население от близо 29 хил.души също се очертава да има собствен ИР. Това ще се направи, за да се балансира ДПС, на която тъй или иначе се отнема Сунгурларе.

Безспорно изглежда и обединението на трите морски общини – Созопол(14 хил.души), Приморско(7 хил.души), Царево(9 хил.души) - точно 30 хил.души.

Последният мандат се очертава да бъде за община Средец (16 384 души) и община Малко Търново(3 814 души). Двете населени места са далеч под квотата от 30 хил.души, но за да се организира изборния процес, ще е необходима и гъвкава администрация, а това няма как да се случи, ако се направи друго разпределение, категорични са експертите, до които Флагман.бг се допита. Няма да е изненада, ако тук бъде добавена и община Камено, и Айтос получи самостоятелен ИР.

Кметът на Средец Иван Жабов е най-разпознаваемото лице на ГЕРБ в евентуалния бъдещ избирателен район Средец-Малко Търново. Заради това и няма да е изненада, ако бъде кандидат за депутат

Направено по този начин разпределението на Бургаска област осигурява 14 избирателни района. При условия, че се създаде такъв за чужбина, избирателният район за селата ще се стопи и те ще бъдат разпределени до най-близкия квартал.

Разпределението е чисто хипотетично, консултирано е с експерти, занимаващи се дълги години с избори. Сериозно време за дискусия по темата едва ли ще има, защото по всичко изглежда, че още през декември ще се обсъжда въвеждането на мажоритарна система.

В ГЕРБ вече даде индикации, че са готови да подкрепят промяната на избирателната система. В БСП, Реформаторския блок и Патриотичния фронт на този етап са против, но се очаква сериозен обществен натиск при гласуването в парламента, който вероятно ще обърне вота. 

Мажоритарната избирателна система със сигурност крие много рискове от влизането на съмнителни лица с влияние по регионите в парламента, през обезличаване на малките партии до хаоса с изборната администрация, която сега се определя по ясни квоти.

Грубите изчисления показват, че при средна избирателна активност бъдещите депутати ще се избират с малко около 10 хил.гласа. Заради което ще е необходимо да се вкарат най-изявените лица по партиите и да се сложи край на "парашутизма". 

Бургас – 7 мандата:

ж.к.“Славейков“ - 1 мандат
ж.к.“Изгрев“ и ж.к.“Зорница“ - 1 мандат
ж.к.“Лазур“ и ж.к.“Братя Миладинови“ - 1 мандат
Кварталите на Бургас – 1 мандат
Селата в Община Бургас – 1 мандат
Централна градска част и „Възраждане“ - 1 мандат
ж.к.“Меден рудник“ - 1 мандат

Поморие-1 мандат
Несебър – 1 мандат
Карнобат и Сунгурларе – 1 мандат
Айтос (Камено?) – 1 мандат
Руен – 1 мандат
Созопол, Приморско и Царево – 1 мандат
Средец и Малко Търново(Камено?) – 1 мандат