Българин кандидат за президент на Венецуела

Източник: 24 часа

Преди да имаме президентска институция, един българин се опита да застане на този пост в далечна Венецуела.

През 1983 г. Теодоро Петкоф участва в изборите на латиноамериканската държава. После още два пъти се кандидатира за държавен глава. Не успя като Дилма Русеф, която е негов аналог в Бразилия.

Теодоро и Дилма са филизи на световната революция. Бащите им бягат в Новия свят през 20-те години на миналия век. Тогава белият терор, който е функция на червения, гони комунистите от България.
Теодоро Петкоф е от борчески род

Дядото Тодор и бабата Райна са членове на Българската работническа социалдемократическа партия. Баща му Петко от пазарджишкото село Ветрен дол участва в септемврийския метеж през 1923 г. Прехвърля се във Виена, където работи с Георги Димитров. След това отива в Чехословакия, запознава се с полската еврейка Ида Малец.

Двамата се качват на кораб за Венецуела. Тук в град Бобурес на 3 януари 1932 г. се ражда Теодоро Петкоф. Седемнадесетгодишен, влиза в редовете на Венецуелската комунистическа партия. Две десетилетия е в съпротивата срещу диктаторите Перес Хименес и Ромуло Бетанкур. Той е политкомисар с партизанско име Команданте Роберто През 1957 г. е убит по-малкият му брат Мирослав.

Хунтата обявява 24-часово прекратяване на огъня, за да може Теодоро да го погребе. Петкоф е залавян няколко пъти, автор е на две класически бягства. През 1963 г. е изтезаван в Главната дирекция на вътрешните работи. После е преместен във Военната болница. Леглото му е на седмия етаж в коридора и пред асансьорите има тежковъоръжена охрана. “На втората нощ - пише проф. Йордан Баев - българинът облича цивилни дрехи, развива найлоново въже и пред смаяните пациенти се спуска от 30 метра до партера. Там разсеяно пита охраната къде е най-близката автобусна спирка и излиза от болницата.”

Другото бягство е от затвора “Сан Карлос” Теодоро с двама съмишленици две години копаят подземен тунел. Сантиметър по сантиметър пълзят към свободата. Изхвърлени са тонове пръст, дължината на изкопа е над 70 метра. На 5 февруари 1967 г. Помпейо Маркес, Гилермо Гарсиа и Теодоро Петкоф влизат под земята и излизат в мазето на близка кръчма. “Първи бе Помпейо, втори - аз, последен излезе Теодоро”, спомня си Гилермо. Това е най-дръзкото затворническо бягство в историята на Латинска Америка. Конспирацията вдъхновява съветски кинематографисти за филма “Тази сладка дума свобода”.

Българинът е муза и за Габриел Гарсия Маркес. Двамата са стари приятели, разговарят часове на чаша мохито. “Той има невероятен живот. Ако не го познавах, моите писания щяха да са много по-бедни”, признава авторът на “Сто години самота”. През 1968 г. Теодоро Петкоф осъжда нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия и смазването на Пражката пролет. Критикува КПСС и другите братски партии заедно с БКП. В знак на протест напуска венецуелската компартия и основава Движение към социализъм. Теодоро е революционер, теоретик на лявата идея, икономист и журналист, бил е сенатор.

През 1983 г. се кандидатира за президент “Това е първият случай, когато гражданин от български произход се кандидатира за държавен глава на друга страна”, отбелязва Йордан Баев. “Лидерът на малочислената и догматична компартия Хесус Фария заклейми тогава Петкоф пред нашия посланик в Каракас. Нарече го върл антикомунист, антисъветист и агент на САЩ”, допълва професорът. Теодоро взема едва 4 процента от вота. През 1988 г. отново е на президентски избори с 3 процента народно доверие. Проваля се и през 1993 г., когато печели Рафаел Калдера.

Той го назначава за министър на координирането и планирането. Петкоф приватизира, маха държавния контрол в много сфери на икономиката, преговаря с Международния валутен фонд. Срещу диктатурата на Уго Чавес През 1998 г. Теодоро Петкоф напуска Движение към социализъм, защото подкрепя президентската кандидатура на Уго Чавес. Той обяви, че ще строи нов социализъм, и постави темелите на жестока диктатура. Теодоро е един от лидерите на опозицията срещу чавизма. За целта през 2000 г. основава вестник “Тал куал”. През 2006 г. каза, че отново ще се кандидатира за президент. За четвърти път!

По-късно обаче се оттегли в полза на по-младия опозиционер Мануел Росалес. Чавес спечели със смазващ резултат. Той управлява до 2013 г., когато смъртта сложи точка на земната му мисия. Кормилото на страната пое неговият съмишленик Николас Мадуро, бивш шофьор на автобус. Сега във Венецуела живеят около 250 българи, сочи Мария Александрова от Сдружението на испаноговорещите журналисти в България. Централна фигура е легендата Теодоро Петкоф, чиято популярност сравняват с тази на Че Гевара. “Макар че съм роден във Венецуела, винаги съм казвал, че съм българин - определя себе си той. - Вярвам, че ще успеете.

Но най-напред трябва да създадете по-демократични, по-справедливи закони. И те да бъдат валидни за всички!” На 6 май миналата година Теодоро Петкоф бе удостоен в Мадрид с наградата “Ортега и Гасет”, която се присъжда на журналисти с особен принос в борбата за демокрация и човешки права. Режимът във Венецуела не му позволи да отиде на церемонията.

Вместо него приза получи Фелипе Гонсалес. Племенницата е сексбомба със закъснител Миналата година познавачи на женската душевност обявиха Каролина Петкоф за най-секси във Венецуела. Тя е племенница на легендарния революционер, политик и журналист Теодоро Петкоф. Знойната хубавица с български корен стана магнит за фотообективите. Сравняват я с “изригнал вулкан”, обвиняват я в “нелегална диктатура”. На път е да надмине славата на чичо си. Под пищната фасада Каролина крие интелект и инициатива. Извън светлината на прожекторите тя е бизнес дама и майка. Иска да създаде фондация за подпомагане на бездомни деца, има и други планове.

Красавицата е сексбомба със закъснител, твърдят оръжейни експерти. Един ден може да се включи в надпреварата за президентството на Венецуела, прогнозират политически анализатори. Ние откриваме Малката Венеция Драган Охридски първи стъпил на новата земя? Венецуела в превод е Малката Венеция. През 1499 г. испански мореплаватели влизат в езерото Маракайбо. Виждат наколни жилища на индианци.

“Същинска малка Венеция!”, възкликват конкистадорите и дават името на бъдещата държава. Капитан на експедицията е Алонсо де Охеда. Има хипотеза, че това е българинът Драган от Охрид. Тя е разпъната между възторжени почитатели и яростни отрицатели Драган Охридски, сочи изследователят Иван Димитров, е роден в неизвестна година край известното езеро.

За да не стане жертва на “кръвния данък”, който набира момчета за Еничарския корпус, родителите му го пращат в Дубровник. Оттам през Венеция отива в Испания. Тук местните започват да го наричат Алонсо де Охеда. “Името трябва да е било Алонсо де Охрида, но твърдото “р” с течение на времето е отпаднало, а името Алонсо в XV в. има две значения: разделен, отдалечен; драг, мил, тоест Драган”, обяснява Димитров. Алонсо става паж в свитата на кастилския благородник дон Луис де ла Серда.

“Пажът се учел на военно дело и стажувал при сеньора няколко години, докато стане рицар", пише неговият биограф. През 1482 г. избухва Гранадската война срещу маврите, в която Драган се сражава девет години. Винаги носел кожена торба с икона на св. Богородица Понеже Божията майка го закриляла в боевете, българинът влиза в хрониките като Рицаря на Мадоната. “Драган Охридски - подчертава Димитров - се прочува като един от най-храбрите войни в Гранадската война, известен в цяла Испания като Рицаря на Мадоната.

След завършването на войната той получава най-високата признателност за проявена храброст лично от кралица Изабела, която му окачва на врата гердан на храбростта и влиза в свитата й като доверено лице за специални поръчения.” Такова поръчение е участието на Драган във втората експедиция на Христофор Колумб през 1493 г. Разделя се с Колумб за неизплатена заплата и предприема четири самостоятелни плавания. Открива днешна Бразилия, Гвияните, Венецуела, Колумбия, Панама, Ямайка и други острови по крайбрежието. Основава първите селища в Новия свят, вдига първите църкви и прави покръствания на туземците Заедно с Хуан де ла Коса българинът съставя първата карта на света, известна като “Мапа Мунди”.

Иван Димитров попада на оригинала във Виена. “Намерих картата “Мапа Мунди” - свидетелства той, - начертана от Хуан де ла Коса с помощта на Алонсо де Охеда, върху която някои от островите и крайбрежните земи в Южна Америка, открити от него, носят български названия. Тази карта след това е била фалшифицирана.” Иначе казано, антибългарски фактори са заличили нашия принос във Великите географски открития! Още заслуги… Само Драган Охридски е имал цивилизаторски манифест от Римския папа и испанските крале. С него завладява повече територии от Колумб и налива основите на огромна океанска империя.

Бил е губернатор на Венецуела и на Колумбия. Проф. Драгомир Драганов е от другата страна на истината В своите “Спомени за прехода” той пише: “От посолството ни в Испания възложиха на Венци Димитров и моя милост (тогава и двамата работехме в Мадридския автономен университет) да проверим има ли истина в това твърдение. Ровихме се из документи, срещнахме се и с главния библиотекар на испанския Висш съвет за научни изследвания (аналог на нашия БАН) и доказахме в научна публикация, че това са пълни глупости".