Вижте вълнуващата история на бургаския индустриалец Аврам Чальовски - един голям българин*
Фамилията на бургаския индустриалец Аврам Чальовски притежава куп имоти в Бургас. Той е сред най-заможните българи на миналия век, изградил е истинска империя
03 Ноември 2016, Петък, 00:50 ч.
Автор: Мира МАНОЛОВАЦял живот тайно и без никаква показност Аврам Чальовски дава пари на нуждаещи се, завещава 10 милиона златни лева за учредяването на фондация, която да подпомага на бедни и болни деца
Може и да е случайно, не знам, но оня ден чистя нещо и решавам да сменя изгнилия картон на гърба на стара семейна картина, и виждам отвътре залепени опаковки от шоколади, халва и сладкиши – лотария някаква от 30-те години на миналия век… А вчера съм в трамвая, но си чета нещо и като спира, се оказва, че съм на колелото му при метрото – вместо в 22 съм пътувала в трамвай 20… И поемам пеша, и се заглеждам в ъгловата къща, и се сещам, че тя е на „Царя на шоколада“ между двете световни войни Аврам Чальовски…Аврам Чальовски е от село Галичник, Македония, но тъй като след Освобождението тя остава извън пределите на Майка България, малкото овчарче идва в София… Спи по тавани и мазета, не си дояжда, вечер мие чинии в кръчми, а денем, нарамил гюмове с боза, я продава по улиците… Лев по лев събира пари, след няколко години купува сладкарска работилничка и се скъсва от бачкане, а в 1898 г. има вече и кон и малка мелница, където заедно с един работник започва да произвежда първата тахан халва в България… А след десетина години Аврам Чальовски построява е тая къща на снимката, в която и разполага фабриката си, и живее със семейството си…
Втората си фабрика отваря в 1920 г. в Бургас и освен халва произвежда шоколади и всякакви лакомства, а и известното олио “Вега”. Фабриката има собствена жп линия, водоизточник, електроцентрала, кравеферма, две рафинерии, инсталация за производство на кондензирано мляко. В 1936 г. “Чальовски и синове” отварят и клон на Гара Искър и там първи на Балканите започват да произвеждат мляко и яйца на прах, там е и печатницата им за етикети, фирмени знаци и рекламни материали…
Но Аврам Чальовски иска да завещае на наследниците си не богатство, а морал. Затова не купува коли и не строи вили в Чамкория, днешния Боровец, а превръща част от къщата си в музей – стая с оръжия, стая с македонски народни носии, стая със скулптури от дърво на всички български царе, 50 барелефа на възрожденци, нумизматичен кът…
Фамилията на Аврам Чальовски живее скромно, без никакви богаташки глезотии, а в същото време той храни работниците си в безплатен стол, дава им безплатно олио, месо и сапун, 13-а заплата и още половин заплата за Великден, отпу́ска и големи заеми на млади семейства, а после ги опрощава…
Цял живот тайно и без никаква показност Аврам Чальовски дава пари на нуждаещи се, завещава 10 милиона златни лева за учредяването на фондация, която да подпомага бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства, други 550 хиляди дава за сиропиталища и старчески приюти, още 100 хиляди за бедни, болни и сираци, и то при положение че приживе прави голямо дарение на Зографския манастир, параклис за Рилския манастир, дава 550 000 лева на Бигорския манастир, отделно пари на църквата в родния си Галичник, отделно на бургаската църква „Св. Димитър”, отделно на софийската „Св. Никола Софийски”, а колко още пари и за какво е дал, днес никой не знае…
И когато в 1943 г. 82-годишният Аврам Чальовски, един от най-големите български индустриалци за всички времена, е на смъртния си одър, първо опрощава всички дългове на длъжниците си, после близва парченце халва и пожелава да бъде погребан до работника, с когото някога поемат по Големия път, а накрая със сетни сили моли Бог да бди над наследниците му и да ги учи, че в живота единствено важни са „трудът и постоянството, честността и благородството“…
Аврам Чальовски. Голям българин, голяма класа…
* Текстът е на Мира Манолова(ВИЖТЕ ОРИГИНАЛА ТУК), заглавието е на редакцията на Флагман.бг
ОЧАКВАЙТЕ САМО ВЪВ ФЛАГМАН.БГ - Как наследниците на Аврам Чальовски загубиха наследството му и кои знакови сгради остави знатния индустриалец на Бургас!
В категории:
Ретро Флагман
Цените на Световното - 14,99 долара за 1 бира, вода - 5,99 долара, паркинг - 20 долара
Uber в Пхенян и BMW по улиците: Как Северна Корея се превърна в неочакван икономически хит
Илюзия за милиарди: Как Brexit сви британската икономика и загроби растежа
Куриозен инцидент в Пловдив: Шофьор забрави пистолета и отнесе колонка на метанстанция
Доналд Тръмп се скара на Израел заради атаката срещу Ливан
7000 евро дневен оборот от кръв и пленени момичета: Зловещото досие на „Калашниците“, които МВР разглоби днес
Скритата схема „Баба Алино“: Бойко Рашков осветли дубайска връзка, наркотрафик и разследване за милиони
МВР удари „Калашниците“ при зрелищна акция
38-годишен преби жестоко приятелката си, а после взе трион и...
Не стигат ремонтите и катастрофите, ами и разсипан асфалт ограничава движението по магистралата
Пожар изпепели 6 коли на паркинг, умишлен палеж ли е (ВИДЕО)
Сплав от емоции, вяра и музика: Тържествен и вълнуващ финал на „Достойно есть“
https://www.facebook.com/mira.manolovaa/posts/10207771410827395
Пеев прави след ващата стъпка в живота си този път в правилна насока. Интуицията му подсказва, че производството на захарни изделия и на шоколад има голямо бъдеще. До този момент обичайните сладкарски изделия за българина са бозата, салепът, баклавата и шекерът. Те обаче се правят примитивно, в домашни условия. Едва през 1897-1898 г. в София по пътя за Банкя заработва първата захарна фабрика за преработка на цвекло, създадена по инициатива на брюкселския барон Вандерстрат Солове. Велизар Пеев избира друг път - създаването на индустрия, насочена към купувачите. Липсват му обаче както подготовката, така и знанията в тази област. Така през 1900 г. той заминава във Франция и започва работа във фабриката на Сави Жеан-Жеан. Там работи една година. След завръщането му в България започва ходенето по мъките - производството е непознато, трудно е да получи кредити от банките, хората не познават и не са свикнали с какаото и шоколада. Наистина има известен внос, но консумацията им се смята за прекален лукс. Пречките постепенно се преодоляват и в София започва строежът на малка работилница за захарни изделия. Тя е оборудвана с австрийски машини, доведен е от Франция майстор, който обучава десетината наети работници. Вносните шоколади са с високо качество, с изящна опаковка и поставят високи изисквания към родното производство. Пеев обаче бързо израства като професионалист - зачестяват пътуванията му в Европа, където изучава новите технологии, оборудване и рецепти. Довежда и майстори-специалисти. Пеев работи наравно с останалите. През 1922 г. Велизар Пеев закупува в Своге място със стара сграда за захарни изделия, която преоборудва. Построява и водна електроцентрала, осигуряваща електричество както за предприятието, така и за целия район около гарата. През 1924 г. фирмата на Велизар Пеев се преобразува в акционерно дружеството, в което влизат синовете и дъщерите му. Започва да разширява и дейността в София - сградата на тогавашната улица "Ломско шосе" № 14 е четириетажна, производството се модернизира и разнообразява. На пазара вече се налагат с високото си качество и българските захарни и шоколадови изделия. Следващата стъпка е рекламата - нашумелият по онова време певец Алберто Пинкас - един от бащите на родната естрада, запява: Целувка ще получиш ти от мене за един само шоколад. Аз те обичам, мили, без съмнен'е, но обичам също шоколад. Добре подготвената кампания е свързана и с откриването на представителни магазини в София на площада срещу двореца, на ул. "Екзарх Йосиф" срещу страничния вход на Централните хали откъм трамвайната линия. Следва решаващ ход - през 30-те години се пускат малки шоколадчета със серия от картинки, представящи националните флагове. Наградата за събралия цялата серия е килограм шоколад, но това не е лесно: най-рядката - флагът на Канада, е в малък тираж. Децата като луди купуват шоколадчетата, разменят картинките и неусетно научават знамената. По това време се засилва и конкуренцията - фабрики за шоколад и захарни изделия откриват Аврам Чальовски и синовете му Манол и Евстати, Стефан и Антон Ст. Балъкчиеви, Георги и Наум Гиондови, Арон Р. Бераха и братята му Емил и Нисим, но "Пеев" си е Пеев! Предприятието преуспява - бащата е помислил за всичко и е дал необходимото образование на децата си. В ръководството постепенно навлиза второто поколение Пееви. Главен директор става единият син - Велизар Велизаров Пеев. Той е инженер и отговаря за обновяването на технологиите, занимава се и с търговската дейност. Другият син - юристът Боян В. Пеев, поема административната част, а бащата Велизар Пеев е председател на акционерното дружество. Велизар Велизаров по семейна традиция учи в Пловдив - във френския колеж, а по-късно завършва машинно инженерство. Той проектира, построява и ръководи фабриките със спомагателно производство. Негова е идеята за производство на карбамид - там се оползотворява електрическата енергия, която е в излишък нощно време. Следват съпътстващите фабрики - за нишесте и гликоза, за ацетон, масла и катран. Стремежът е всички остатъци от основното производство да се използват до край. Предприятието укрепва - към 1929 г. работниците са около 250 а производството - на стойност около 40 млн. лв. Увеличава се и износът на шоколадови изделия. Естествено идват и наградите от международните панаири в Берн, Париж, Виена... На празненството за 25-годишнината на предприятието "Индустрия за шоколад и захарни изделия В. Пеев" АД основателят й - 67-годишният Велизар Пеев, не присъства, защото е болен. Не прозвучават думите, които обича да повтаря непрекъснато на децата си: "Борех се с много трудности, а особено с вкуса на консуматора и превратното разбиране, че шоколадът не е храна, Графика на трите трасета по които алпийците ще карат в Кицбюел, а лукс. Най-после дойдоха и желаните резултати." През 1938 г. Велизар Пеев почива и ръководството преминава в ръцете на вече доказалия се Велизар Велизаров Пеев. По-късно той е избран и за председател на Съюза на индустриалците, председател на Института за стопанска рационализация, подпредседател на Върховната стопанска камара (1947 г.) Той е роден през 1921 г. Завършва машинно инженерство в Дрезден - градът е известен с производството на машини за шоколадови и захарни изделия. Веднага след завръщането си започва работа като технически ръководител, но идва национализацията и е принуден да работи като шофьор и строител. Властта го преследва като бивш фабрикант. А предприятието на Пееви започва да произвежда марципан.
Димитър Ведър
Йосиф Чальовски, Димитрина Георгиева, Димитър Димитров, Гергана Миланава, Петър Драгиев, Мануела Драгиева водят дълги съдебни битки с настоящето предприятие Победа АД и ги губят. Решението на ВКС е окончателно и е от 30.03. 2009 година. Срещу тях има изпълнителен лист за 2 млн. лв. Те ще се разделят с 6/8 идеални части от първия партерен етаж на аристократичната сграда на площад „Свобода”. Първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е 982 355 лв. Търгът е насрочен за 11 февруари. Частният съдебен изпълнител Станимира Николова обяви на търг и друга апетитна сграда на известния бургаски род, която се намира непосредствено до хотел България.
Това не са единствените дела на наследниците на Чалювски. „Болкън петролеум” ООД преди 5 години завежда иск срещу тях, а обект на заседанията са ремонта на сградата на площад „Свобода”, който не е изплатен. Фирмата е съборила старата мазилка, измазване и възстановила е фасадните елементи, свалила е старите керемиди на покрива и подменила изгнилите гредореди, направила е и изолация.
Наследниците са загубили и дело за собственост върху сградите в завода на трета инстанция, въпреки че го печелят две година по-рано в Бургаския окръжен съд.