Самопризнанията на една сексманиачка

Източник: cosmopolitan.bg

Откакто се помня, обичам да скитам по клубовете с приятелки. Там нещата стават лесно – питиета, приказки, запознанства... остава да си набележиш "жертва" и да си го/я отведеш вкъщи. С малки изключения си тръгвам с мъже, защото тях без никакви усилия ги вкарваш в леглото. Даже се е случвало да ударя джакпота и да се прибера с повече от един. Те са лесна мишена (а казват, че жените сме били лесни?!) и в кварталния супермаркет, и по улиците, и във фитнеса. Смешното е, че аз дори не тренирам, просто уикенда се закотвям в барчето, пия кафе и ако някой ми хване окото, го заговарям и от дума на дума... му предлагам да дойде да си вземе душ у нас. Дневните свалки имат едно предимство – спестяват ти кошмара на следващата сутрин да видиш онова, което предната вечер си смятала за Аполон 2. Плюс това имаш време да си харесаш още някой до края на деня, често ми се е случвало. Даже имаше един период, в който бях стигнала дотам, че един мъж за днес беше абсолютният ми минимум. Чувствах се непълноценна след ден без секс и имах чувството, че ако продължи така още седмица, ще умра. Странно е как едно такова нещо може да диктува целия ти живот. Същото е като дрогата – толкова увличащо и хубаво в началото... и съсипващо психически от един момент нататък.

КОРЕНИТЕ НА РАЗЮЗДАНОСТТА
Много пъти съм се чудила защо ми се случва всичко това и защо не мога да бъда моногамна като жените около мен. В тинейджърските години си мислех, че просто съм по-свободолюбива, пет пари не давам за т. нар. морал и ще си правя, каквото си искам. Бунтът срещу системата, кой ли не е минал през това. Когато продължих по същия начин в университета обаче, си дадох сметка, че всъщност не си правя, каквото си искам. Изпитвах нужда от това – все едно да си имаш ритуал всяка вечер да разпускаш с по едно малко и цял ден да чакаш точно този момент: когато се озовавах в ръцете на поредния мъж, забравях за всичко останало, все едно се пренасях в друг свят, в някаква моя си приказка, където аз съм фаталната жена-съблазнителка на всички времена. Затова и не държах той да ми разказва нещо конкретно за себе си и направо побеснявах, когато упорито ме разпитваха за лични неща, искаха обещание за следваща среща и т. н. Всеки път предварително обяснявах, че не търся сериозни отношения, а да се прекараме добре, но имаше мъже, които явно бяха глухи. И твърдяха, че съм ги използвала и че имало нещо сбъркано в мен. Дали беше така?! Тогава прочетох някъде, че някои хора проявяват склонност към саморазрушително поведение, без да си дават сметка за това, и то се изразява в алкохолизъм, наркомания и изобщо зависимости от всякакъв вид. Е, при мен явно беше в потребността да си легна с някого. Нали се сещате за вица за алкохолика, който пиел от сутринта, за да забрави, че го е срам от това... че пие. Вече изпитвах нужда нонстоп да съблазнявам, да трупам бройки и да търся нови усещания. След всеки следващ, с който си лягах обаче, еуфорията ме държеше все по-кратко време и веднага след нея изведнъж изпадах в дупка, от която можеше да ме измъкне само ново завоевание. Но така или иначе депресията не ми беше непознато състояние – предвид факта, че бях дете на разведени родители, отгледано от работеща майка, която вечно няма време за него. Никога не беше до мен, когато имах нужда от нея, никога не намираше начин да ми покаже, че ме обича. Мисля си, че с всички тези мъже се опитвах и се надявах да си набавя точно това усещане – че някой ме обича. Но бях уцелила грешния път. Вече мога да кажа, че с цената на горчивия си опит открих онова, което отдавна е известно на теория – сексът невинаги е равен на любов.

ЖАЖДАТА ЗА ЛЮБОВ
Всъщност си бях напълно нормално дете – нито по-палава, нито по-агресивна, нито по-затворена. Имах си приятели, имах си и гаджета – първото беше във втори клас и бързо ме отегчи. След него все се повтаряше една и съща история: хлътвах до безумие в някое момче, преследвах го, свалях го и само след няколко дни или седмици ми омръзваше. Зарязвах го и се прехвърлях върху следващата си "голяма любов". Бях влюбена в самата идея, че съм влюбена, и гонех великата тръпка и романтика – искаше ми се и на живо да е точно като в книгите и филмите.
Естествено, с първите ми гаджета всичко беше супер невинно. Първата целувка с език ми беше в 6-и клас, играехме на "Осмеляваш ли се или истината" в едно междучасие. Той беше съученик и освен че беше много сладък, се хвалеше, че има богат опит в това. Пъхна езика си в устата ми, после го размърда насам-натам. Не бях впечатлена. Виж, краят на основното училище беше супер време. Уменията ми да се целувам се подобриха малко – все пак всичките ми гаджета бяха неопитни точно колкото мен, но пък игрите еволюираха. Освен на "Осмеляваш ли се или истината", играехме и на бутилка, а през междучасията си правехме състезание по целувки – двойката, която издържаше най-дълго, без да си поеме въздух, печелеше страшна слава. Беше много готино, целият клас се събираше и ни насърчаваше. Естествено, играехме и на покер със събличане – как иначе да демонстрираш на всички новия си сутиен-трепач и част от доказателствата отдолу, че вече си жена, както си въобразявахме тогава. През уикендите ходехме на един язовир и си правехме нудистки плаж. Аз бях с различно гадже всяка седмица и дори веднъж бях опитала френска любов, но все още не правех истински секс. Пък и защо да го правя? Момчетата, с които излизах, бяха малки и не знаеха как да ме целунат и докоснат, за да ме възбудят. Беше ми интересно, но не и неземно приятно. По-скоро изпитвах наслада от това, че когато зарежа поредния обект, той вече е хлътнал достатъчно, за да ми върви по петите и да хленчи седмици наред. Обожавах да ги карам да се влюбват в мен.

И ЖАЖДАТА ЗА СЕКС
На 14 и половина излязох за първи път с по-голямо момче. Той беше на 19, първа година студент, висок, красив и с убийствена усмивка. Но онова, което ме очарова, беше тялото му. Всичките ми гаджета дотогава бяха с неоформени, детски тела, а той тренираше футбол и неговото беше мускул до мускул. С него изгубих девствеността си. Хареса ми, макар че болеше доста. Но след няколко дни остана само удоволствието и не можех да му се наситя. Тогава разбрах, че той спи и с още едно момиче. Плаках няколко дни и реших повече да не се влюбвам. Зарязах го и за две седмици напук преспах с още трима. Беше супер! Сравнявах ги откъм техника и тържествувах как мога да ги въртя на малкия си пръст. Не можете да си представите какво усещане за власт е това! Да виждаш как ти вървят по свирката куп мъже! Тръпката ми действаше като наркотик, всички ми казваха, че цъфтя, и исках още и още от нея. А тя се получаваше само с ново завоевание... Нямах нищо против, това напълно ме устройваше, защото адски ми се живееше, харесваше ми да ме обожават и не оставаше време за чувства. След това се покривах веднага, за да не рискувам да се влюбя и всичко да е за моя сметка. Е, така беше за тяхна. На мен ми беше хубаво. Истината е, че сексът е като храната – апетитът идва с яденето. Виждаш, че преяждаш, но така ти се услажда, че си казваш: "Добре де, само още ей тази хапка там." Пък и – ако продължим с кулинарната метафора – такова разнообразно апетитно меню има навсякъде, как да не го дегустираш, докато ти се самопредлага, а след определено количество години няма и да те погледне?!
В университета успях да се класирам за общежитие и тогава вече купонът течеше нонстоп! Златни години! Пълна самостоятелност и свобода, никакви задължения освен изпити. Винаги съм била отличничка, така че следването въобще не ме притесняваше – когато се налагаше, сядах, учех и вземах изпитите с високи оценки (майка ми беше доволна, в крайна сметка от студентския ми живот тя виждаше само книжката). През останалото време стаята ми беше точка на непрестанен купон – имаше алкохол, нямаше върнати от вратата. Всяка вечер в разгара на партито си набелязвах обекта, с който искам да съм. Освен това за 4-те години се "сприятелих" и с много от съседите си в блока. Беше супер удобно да имам варианти под ръка, като резерва един вид. Вярно, че понякога се питах докога ще продължавам по този начин. Три пъти пробвах да завържа сериозни връзки, даже с двама от тях практически поживях пробно. Но всичко продължаваше максимум два месеца, а аз така и не можах да се науча да бъда вярна – достатъчно беше някоя готина личност да ме докосне, или да кръстосаме погледи и вече си представях как си лягаме. Какво да направя, като толкова обичам секса? Но то пък кой не го обича? Аз просто давам пълна воля на либидото си. Накрая се примирих, че явно не ставам за "класическа", моногамна връзка. "Голяма работа, не може всички да влизаме в общия калъп", си казвах тогава. Но не си давах сметка, че пропускам един много съществен момент – че това ще е до време.

ДНЕШНАТА РАВНОСМЕТКА
Тренирали ли сте някога някакъв спорт? В началото всичко започва на шега и с много, ама много любов. Харесва ти и му се отдаваш напълно, чакаш с нетърпение поредната тренировка, усещаш как постепенно ставаш все по-добра и се радваш и гордееш със себе си, адреналинът ти е на max. После обаче всичко се изкривява. Вече си поставяш за цел да можеш още и още, изнервяш се, когато не се представиш добре, дразниш се, че не си най-добрата, че на мястото на чистия ентусиазъм се е настанила просто спортната тръпка и – още по-лошо! – задължението. Един вид, не че много ти се тренира, но ако пропуснеш ден, ще се самоизядеш, че нямаш воля за пет стотинки и че излизаш от форма. Горе-долу това се случи и с моя "спорт". След края на студентството и златния безгрижен век на общежитието дойде монотонността на работата, грижите и по-тесния социален кръг. Животът ми е пълен с барове и интернет сайтове, попадам на какви ли не хора. Лошото е, че това ежедневие вече не ми носи онова удоволствие, което получавах преди. Всяка вечер, преди да заспя (вече ходя само на чужди терени и си тръгвам след това), си представям какво ли би било да се будя до един и същи човек месеци и години наред и стомахът ми се свива, като си давам сметка, че никога не съм си давала труда да опозная някой от хората, с които съм си лягала. Свикнала съм да живея така и се ужасявам, че ще дойде ден, в който няма да мога да се прибирам с някого вкъщи. Едва сега започвам да се питам дали онова, което дълги години смятах за самостоятелност, всъщност не е било самота. През цялото това време, с всички тези хора, с които сме споделяли по някоя и друга мисъл, преди да се разделим, ние сме си оставали чужди. И аз съм била и ще си остана сама. Какво ще стане, когато вече никой няма да ме иска? Дали някога ще мога да бъда само с един човек? Кога ще раждам деца? Способна ли съм да се влюбя изобщо?

ЗНАЦИ ЗА ТРЕВОГА
Ето няколко въпроса, на които трябва да си отговориш... отрицателно. Ако не успееш, може би е най-добре да си поговориш по темата с психолог.

1. Пазиш ли в тайна сексуалните и романтичните си изживявания от най-близките си хора? Има ли нещо в тях, от което се срамуваш?
2. Попадала ли си в ситуации, когато си правила секс "по стечение на обстоятелствата" – на места и с хора, които принципно не биха те привлекли?
3. Ровиш ли за романтични и еротични кадри и филми в интернет?
4. Смяташ ли, че въпросните романтични и еротични сценарии пречат на връзките ти и ти създават фалшиви представи, които доста се различават от действителността?
5. Случва ли ти се често да искаш да си тръгнеш веднага след секс? Изпитвала ли си разкаяние, срам или вина?
6. Отлагаш ли нонстоп момента с леглото с всеки нов мъж, докато "ножът опре до кокала"? Страхуваш ли се, че не си достатъчно сексапилна?
7. Дали не прекъсваш дадена връзка и не започваш нова, само за да откриеш, че си попаднала на същия сюжет?
8. Може ли да се каже, че си романтично и еротично ненаситна – тоест, порциите от двете изживявания вечно ти се виждат адски сладки, но твърде недостатъчни?
9. Горещите ти фантазии включват ли воайорство, ексхибиционизъм, проституция, неприлични телефонни разговори и т. н., а еротичните ти занимания – елемент на риск, някаква форма на принуда или насилие?
10. Правиш ли генерални компромиси с принципите си в името на отношенията си с мъжете? Чувстваш ли се отчаяна, разочарована и отчуждена в личния си живот?