Алфа рисърч: Цецка Цачева 29,3 %, Румен Радев - 21,4 %, Красимир Каракачанов - 8,7 %

С около 7% в сравнение с месец септември се увеличават желаещите да отидат до урните. Трудно е да се каже дали тази мобилизация се дължи на задължителното гласуване, или на политическата конкуренция, но към момента може да се прогнозира избирателна активност около 61% от живущите в България, или малко над 3,5 млн. души.

Това показва изследване на Алфа Рисърч, проведено в периода 08 – 13 октомври 2016г. сред 1025 пълнолетни граждани от цялата страна. Проучването е направено със собствени средства.



С най-висока мобилизация за момента се открояват привържениците на левите партии – БСП, АБВ, Движение 21. Колебание и респективно, електорален резерв, е налице сред симпатизантите на ГЕРБ, РБ и Патриотичния фронт.

Бъдещият президент на България ще бъде излъчен на балотаж, с голяма вероятност – между кандидата на ГЕРБ г-жа Цецка Цачева и на подкрепения от БСП Румен Радев. Сред твърдо решилите да гласуват Цачева стартира с електорална преднина пред Радев от 7.9%  (29.3% срещу 21.4%).

На трета позиция се очертава Кр.Каракачанов – 8.7% от гласуващите, следван от И.Калфин – 6.8%. Непосредствено до тях се нарежда група от трима кандидат-президенти – Т.Трайков (5%), Т.Дончева (4.5%), В.Марешки (3.3%). Традиционният участник в избори Ж.Ганчев и излезлият от НФСБ В.Енчев събират малко над 1%. С под 1% лична подкрепа тръгва бившият премиер П.Орешарски.

Освен оспорваният балотаж, предстоящите избори имат още един силен залог – бъдещата управленска формула, което стана особено ясно през последните няколко дни.

Предвид липсата на ясно парламентарно мнозинство и хипотезата за предсрочни избори, подкрепата, която ще получи всеки кандидат на първия тур на изборите, ще бъде индикатор за действителната електорална тежест на партиите и съответно – за мястото им в бъдеща политическа конфигурация.

Към началото на кампанията, когато още не е напълно ясен ефектът от задължителното гласуване, опцията "не подкрепям никого" събира почти 11% от решилите да участват във вота. Делът й не е достатъчен, за да предизвика значим ефект върху резултата от първи тур, но и не означава, че трябва да се подценява заблуждаващият й ефект върху избирателите. Колкото повече хора изберат да гласуват срещу всички, толкова по-висок процент автоматично ще получат водещите кандидати. Профилът на ориентиралите се към "не подкрепям никого" избиратели до голяма степен повтаря този на традиционно негласуващите – най-млади, учащи, жители на големите градски центрове.

Проучването сочи, че най-голямо влияние върху стартовите позиции на кандидатите оказва електоралната тежест на партиите, които ги издигат.

Относително най-силен мажоритарен ефект имат кандидатите на малките партии - И.Калфин и Т.Дончева. Те  удвояват резултата на собствените си политически сили, но засега достигат около 5% -6%, които кампанията може да увеличи. Двете формации в дясно се движат стриктно в рамките на собствените си избиратели. Ц.Цачева привлича 75% от симпатизантите на ГЕРБ, но не и от други партии. Сътресенията в РБ и проблемните им електорални позиции ограничават началната подкрепа за Т.Трайков.

За разлика от ситуацията в дясно, в ляво-националистическия спектър е налице много голям обмен на избиратели. Около две трети от гласовете на БСП отиват за Р.Радев, но останалите – към И.Калфин, Т.Дончева, К.Каракачанов. Аналогична е ситуацията при "патриотите", чиито симпатизанти се разделят между подкрепа за собствения си кандидат и за други кандидати от този спектър.

Точно тази взаимната приемливост на кандидатите и същевременно - близост на избирателите от ляво-националистическия спектър - създава предпоставки за драматичен втори тур.

На него Ц. Цачева би привлякла допълнително основно симпатизанти от РБ, докато мнозинството от подкрепящите И.Калфин, К.Каракачанов, Т.Дончева и другите по-слаби кандидати, биха дали гласа си по-скоро за Р.Радев. Остава открит въпросът за гласовете на ДПС, 80% от чиито симпатизанти заявяват, че към момента не са решили за кого да гласуват или "не подкрепят никого".