Тъжна вест: Напусна ни Юлия Огнянова от великата "бургаска четворка"

Почина винаги свободната в изкуството си Юлия Огнянова. Режисьорът, последната от легендарната „бургаска четворка“, в която влизаха още Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов, е починала в четвъртък на 93 години, съобщава в. "Площад Славейков".

Проф. Огнянова е преживяла години, в които е имало резки обрати в притежанието на славата, властта и парите у нас. Родена е през 1923 г. в царство; 20-годишна е била осъдена на смърт, лежала е в затвора и е подлагана на мъчения – факт, който не „закача на ревера си“; оцеляла е при тоталитарната власт и досега наблюдаваше строителите на днешната демокрация.

„Изкуството се е родило у човека от само себе си – каза Юлия Огнянова в интервю през 2005 г. – Духовността постепенно става негова потребност. Но днес ние, хората, ѝ разгонихме фамилията на тази духовност“.

Юлия Огнянова е родена на 22 февруари 1923 г. във Варна. Завършва театрознание в ГИТИЗ в Москва през 1953 г. Получава режисьорско звание през 1959 г. Същата година дебютира с постановката на „Всяка есенна вечер” от Ив. Пейчев в Драматичен театър – Бургас. Била е и съветник в Комитета за наука, изкуство и култура, преподава театрална критика във ВИТИЗ (1953-1957).

Била е драматург и режисьор в ДТ „Адриана Будевска” в Бургас (1957-1960), режисьор в театрите „Трудов фронт”, „199”, Драматичен театър – Пловдив, а от 1978 г. е на свободна практика. Поставяла е на сцените в Ямбол, Смолян, Хасково, в частния „Ла Страда”. В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др., преподавала е в Италия и Франция.

Дълги години (от 1981 г.) води клас по режисура за куклен театър във ВИТИЗ. Режисира и куклени постановки и на постановки в Телевизионния театър. Носител на международни и национални отличия, сред които почетните „Аскеер” (1999) и „Икар” (2009) за цялостно творчество.

Юлия Огнянова вдъхновява поколение от хора с позиция в театъра. За нея няма едно и също решение на сцена – вариантите са безкрайно много, измежду тях трябва да избереш най-добрия. Преди да бъде направен един спектакъл, трябва да се реши какво е „явлението“, което ще бъде представено, „абсурдът“, върху който ще се разисква. В крайна сметка спектакълът трябва да гръмне като шампанско. А Юлия Огнянова извежда своите възпитаници стъпка по стъпка към този гърмеж.

Силната любов между нея и учениците ѝ през годините, сред които са Теди Москов, Александър Морфов, Мая Новоселска, Кръстю Лафазанов, Нина Димитрова, се основава на откровеността.
Огнянова не им изнася лекции как се прави театър, а ги подтиква чрез упражнения сами да развият сетивата за него, да разбират езика на различните изкуства, от чието взаимодействие се храни театърът…