Кого ще подкрепи ДПС: да разчетем знаците

Кого ще подкрепи ДПС: отговорът на този въпрос може да се окаже решаващ при избора на нов президент. При това няма нужда името на подкрепяния да бъде изрично посочено. Отговорът може да бъде изчислен и по други признаци, пише Ясен Бояджиев за Deutsche Welle.

Казват, че големият отсъстващ в президентската надпревара бил все още неназованият (а може би и неопределен) кандидат на ГЕРБ. Забравете. Както и да се казва този кандидат (дори и в последния момент днешният премиер да реши да смени работата си), резултатът едва ли ще се различава съществено. В изборното уравнение има друга, засега (поне публично) неизвестна величина, чието влияние при определянето на новия български държавен глава може да се окаже решаващо: кого ще подкрепи ДПС.

И да гласуват, и да не гласуват...

Отдавна се спори дали в България президентът може или не може да бъде избран без подкрепа от партията на Ахмед Доган. Сигурно е обаче, че 300-400 хиляди (а при нужда и повече) гласа могат сериозно да наклонят везната в едната или другата посока. Толкова са гласовете, които контролира ДПС (най-вече чрез системно сплашване). И според обстоятелствата, тези хора могат да бъдат накарани да гласуват по определен начин. Или пък да се въздържат.

Ето как изглежда грубата сметка при днешните обстоятелства. Горният изборен “таван“, до който ГЕРБ стига напоследък самостоятелно, възлиза на около 1 милион гласа. За избирането на сегашния президент преди 5 години на втори тур бяха необходими над 1,6 милиона. Като имате предвид, разбира се, и другите възможни варианти за преливане на гласове, сами преценете какво би било значението на 400 хиляди подадени или неподадени гласа на евентуален втори тур през тази година.

"Който отговаря най-много на националния интерес"

Та, кого ще подкрепи ДПС? Ако слушате изказванията на новия лидер на Движението (стремящ се да усвои енигматичния стил на своя почетен председател), няма да разберете нищо. „ДПС внимателно ще анализира платформите на кандидатите за президент и ще спомогне да бъде избран този, който отговаря най-много на националния интерес“, каза той при откриването на новия сезон в парламента.

„Националният интерес“ пък, по думите му, е нещо такова: „стабилност и единство на нацията“, „ценностно хомогенно мнозинство в парламента, стабилно правителство, стабилна президентска институция, национално отговорно партньорство между тях с ясни национални приоритети“. А бъдещият държавен глава трябва да е „демократ“ и президент „на всички българи“. Въобще, критериите, по които „ще анализира“ ДПС, са толкова общовалидни, че дават основание да се „спомогне“ за избирането на почти всеки от основните кандидати.

От друга страна, ако очаквате да се ориентирате по някакви публични политически знаци от типа на междупартийни оферти, искания за подкрепа, обещания или преговори, ще останете излъгани. И да се случи нещо подобно, то ще е само за парлама и няма да означава нищо съществено. Впрочем, напълно възможно е и никой да не назове поименно „спомогнатия“ кандидат - нито преди, нито след изборите.

Но понеже във и около властта виреят и много други интереси освен „националните“, някакви знаци и ориентири все пак могат да се открият. Трябва просто по-внимателно да се проследят и анализират някои събития и сделки на политико-икономическия пазар.

По следите на парите

Ето малко примери, които за повече яснота може да се подредят в няколко основни групи. Първата е най-видима, но и най-безобидна - пряка бюджетна подкрепа за общини. Миналия месец бяха раздадени малко над 27 милиона на 43 общини. 14,5 милиона от тях - за над 30 общини, управлявани от ДПС. За отбелязване е, че (сигурно случайно) сред тях не е община Джебел, чийто кмет напусна ДПС в посока ДОСТ.

Във втората група, която е с далеч по-голям материален интерес, попадат сделки и събития, свързани с активите, придобити някога с парите на вложителите във фалираната КТБ. Същността на схемата е следната. За да компенсира вложителите, държавата взе от данъкоплатците няколко милиарда. Тези милиарди биха могли да се върнат, ако активите бъдат осребрени на реалната им стойност. Вместо това обаче те се разпродават на безценица. Разликата отива (под формата на предприятия, фирми, недвижими имоти или многомилионни комисионни) у онези, които фалираха банката. Към тази група може да бъде причислена сделката за БТК, по която държавата изглежда ще получи далеч по-малка компенсация от даденото навремето от КТБ финансиране. Тук трябва да се следи и в каква посока ще се развие корпоративната битка за „Дунарит“, в която са намесени държавни институции и съдът. Както и съдбата на т.нар. „нова печатница на Пеевски“ в съседство до софийското летище, обявена по молба на синдиците на КТБ за продан за няколко милиона лева. При положение, че собственикът ѝ дължи на банката десетки пъти повече.

В третата група сделки и събития влизат придобивания по линия на приватизацията. Любопитно е например как и в чия полза една никому неизвестна старозагорска фирма за уеб дизайн с 3 лева начален капитал и 1000 лева активи, притежавана от двама младежи и една девойка, успя да купи за 8,5 милиона (оказвайки се, сигурно случайно, единствен участник в търга) един от най-ценните държавни имоти в София - Дипломатическия клуб „Бояна“. При това в драстично нарушение на закона, тъй като въпросният имот е част от дружество („Адис“ ЕООД), включено от парламента в забранителния списък за приватизация. По линия на придобиванията ще трябва да се проследи и как ще се развие „дребният“ спор около водещите се засега като държавни вълнолом и яхтено пристанище в близост до морското имение на почетния лидер на ДПС.

Следващата група знакови събития е на прословутия фронт на обществените поръчки. Прославената „Водстрой“, известна с това, че открай време не е на Пеевски и че за няколко години има обществени поръчки за над 800 милиона лева (въпреки че според някои представлява „два продънени самосвала“ и „е една пощенска кутия за кражби“), тези дни получи поредния транш (за 28,5 милиона) по абонамента си за поръчките на Национална компания „Железопътна инфраструктура”. На този фронт прави впечатление и още една поръчка на същата тази Национална компания. Малка, силно закъсала (с милионни задължения към държавата и необслужвани банкови кредити) провинциална фирма, без опит в тази сфера, кой знае как печели търг за модернизация на жп линията София-Елин Пелин срещу 120 милиона лева европейски пари. Като същевременно успява да си осигури и нов голям кредит (29 милиона) от държавната Българска банка за развитие.

И накрая (но не по важност) като ориентир може да се ползват и някои знаци в областта на правораздаването и върховенството на закона. Например как се разпределят и движат съдебните спорове между търговската верига на Пеевски „Техномаркет“ (също част от „наследството“ на КТБ) и дружеството "Глориент инвестмънт България" - веригата не само не плаща наем за ползваните от нея обекти на дружеството, но и се опитва да ги отнеме чрез съда. Полезно ще е да се наблюдава и дали прокуратурата ще се задвижи по твърденията на бившия собственик на КТБ Цветан Василев в последното му интервю.

Цената ще се качва

Разбира се, възможно е някои от изредените сюжети да нямат нищо общо помежду си и да са без пряко отношение към предстоящите избори. Но едва ли, защото напоследък най-големите далавери в България са силно централизирани.

От друга страна в „сметката“ вероятно влизат или тепърва ще влизат много други сделки и събития. Още повече, че (както казва лидерът му) „ДПС разглежда предстоящите президентски избори не като изолирано политическо събитие, а като част от процеса на преформатиране на политическата конфигурация“ и „начало на ново управление в страната“.

P.S. Докато завършвах този текст, чух какво още бил казал лидерът на ДПС пред поддръжници някъде в страната: че Движението имало готовност и за самостоятелно участие в президентските избори, "ако основните политическите сили продължават да неглижират процеса“; че Ахмед Доган „би бил един добър кандидат-президент, но в ДПС има доста хора, които покриват критериите за потенциални кандидат-президенти"; и че до момента никоя партия не е потърсила ДПС за преговори, а Движението няма да даде подкрепата си на друг кандидат, щом не е поискана.

Смятам, че това изявление не налага да се променя каквото и да било в горния текст. Това за самостоятелното участие в изборите е само за пред поддръжниците - няма да участват, а почетният им председател никога не би се подложил на подобно унижение. Това за „неглижирането на процеса“ и за непоисканата подкрепа пък не е нищо повече от опит да се качи цената.