Какъв ще е следващият президент – русофил или западняк

Автор: Лъчезар Лисицов



Русофил или евроатлантик ще е следващият президент. Това със сигурност ще е един от много коментираните въпроси в кампанията за вота наесен.

Спорът за геополитическата ориентация на България през последните години възкръсна по две главни причини. Едната е усложнената международна обстановка след окупацията на Крим от Русия и евросанкциите срещу държавата на Путин. А втората е необичайно твърдата и критична позиция на президента Росен Плевнелиев. Тя стана основа за развихряне на русофилските страсти от всички възможни страни – медии, социални мрежи, партии.

Въпреки че България е вече дългогодишен член на НАТО и Европейския съюз, ориентацията на страната продължава да е под въпрос заради географското ни положение, зависимостите и вечните интереси на Руската федерация у нас. От държавата на Путин са признавали, че имат България за свой троянски кон в Европейския съюз.

С каква геополитическа визия е президентът е от съществено значение, тъй като едно от конституционните му задължения е да представлява държавата в международните отношения.

Русофил или прозападен ще е следващият президент е нещо, което вече може да се прогнозира предвид кандидатите, които са вече обявени и които вероятно ще бъдат издигнати оттук нататък.

Най-голямата опозиционна партия БСП вече излъчи своята номинация – вече бившият военен генерал Румен Радев, на когото се дават сериозни шансове да победи. Той наскоро държа реч пред русофилския събор в Копринка, каза, че санкциите срещу Русия трябва да паднат, а като командир на Военновъздушните сили влезе в конфликт с министъра на отбраната заради настояване за спешен ремонт на руските изтребители. Макар да твърди, че е проевропейски кандидат и натовец, колебанията му са очевидни. А и у нас хората, действащи в интерес на Русия, не си признават това (с изключение на политиците от „Атака”). Да не говорим, че БСП е откровено проруска партия.

Основният фаворит на президентските избори е ГЕРБ. Макар че те още не са излъчили кандидат, с голяма сигурност се смята, че това ще е софийският кмет Йорданка Фандъкова.
Макар и от уж проевропейска партия, Фандъкова всъщност е откровен русофил. През 2013 г. тя дори е била предложена за съпредседател на неправителствената организация Руско-българския обществен форум.

Йорданка Фандъкова е една от най-преданите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и всъщност се очаква да изпълнява неговата воля, ако тя стане държавен глава. Вероятността Фандъкова да се еманципира поне по отношение на външната политика (какъвто е случаят с Плевнелиев), не е голяма.

Самият Борисов е с „флуидна” геополитическа ориентация. Когато говори с Путин, той е русофил, а когато е на среща с Меркел – е европеец. В България обаче премиерът не веднъж е откровеничил, че санкциите срещу Русия трябва да паднат. (Спорна теза от ценностна и цивилизационна гледна точка, особено на фона на факта, че България и Хърватия са на последно място от потърпевшите в Европейския съюз от тези санкции – загубите ни клонят към нулата). Бойко Борисов като класически популист се опитва да удовлетвори обществените настроения, а според социолозите много българи са русофили.

Премиерът обаче и на практика показа, че няма проблем с диктаторските режими предвид последните му разговори с Путин (по телефона) и с Ердоган. Борисов дори стимулира брутално нарушаването на закона и изпрати политическия имигрант Абдуллах Бююк в ръцете на Ердоган, въпреки две решения на българския съд.

Премиерът е също сред спряганите кандидати на ГЕРБ за президент. Борисов отрича на няколко пъти, но отмятането е негова запазена марка, така че вероятността да се кандидатира не е малка. Неслучайно той до последно си оставя опция, заявявайки, че номинацията на ГЕРБ ще бъде обявена в последния възможен момент – чак на 2 октомври.

Борисов се нуждае да бъде във властта още дълго, тъй като се страхува, че може да стане обект на нападение, твърдят депутати. С държавна охрана още пет или десет години като президент, той ще може да се пенсионира спокойно, докато премиерският пост е доста по-несигурен.

Президентът при това има имунитет от съдебно преследване, докато премиерът не разполага с такъв. Последното скандално интервю на Цветан Василев пред KTBfiles.com може да катализира страховете на Борисов и да го накара да се впусне в битката за „Дондуков” 2. А социолозите го определят като абсолютен фаворит да спечели изборите.

Третият скрит фаворит на тези избори е кандидатът на националистите Красимир Каракачанов и вицето му от (проруската партия) „Атака” Явор Нотев. Каракачанов е считан също за скрит русофил. Той неведнъж е настоявал за падане на санкциите срещу Русия. А Явор Нотев преди дни прочете негово обръщение към русофилите на събора в Копринка.

Другият сериозен играч на изборите – Ивайло Калфин от АБВ, също е в лагера на поддръжниците на Русия. Лидерът на партията му Георги Първанов е сред най-преданите на Кремъл. Като държавен глава Първанов стимулира порочните енергийни проекти, наречени от него „Голям шлем”.

Към момента единственият явно проевропейски кандидат е Трайчо Трайков от Реформаторския блок, който обаче няма реални шансове да стигне дори до балотаж. Вероятността да спечели изборите клони към нулата.

Изводът е, че вероятността следващият президент да е удобен на Кремъл не е за пренебрегване. Можем да добавим и с голяма сигурност, че държавният глава ще е далеч от твърдите прозападни позиции на Росен Плевнелиев.