Казармата няма да се връща, реши парламентът
Законопроектът на Патриотичния фронт не срещна одобрението на мнозинството в Народното събрание
14 Септември 2016, Сряда, 11:48 ч.
Автор: Лъчезар Лисицов, снимки: АвторътСамо 28 депутати гласуваха "за" законопроекта на ПФ
Парламентът отхвърли законопроекта на Патриотичния фронт за връщане на задължителната наборна военна служба.
От националистическата формация настояха за възстановяване на казармата с оглед на влошаващата среда за сигурност. Идеолог на промените бе лидерът на ВМРО и кандидат за президент Красимир Каракачанов.
Той днес отново се опита да убеди депутатите в тезата си, като от трибуната бе подкрепен от колегите си в ПФ Димитър Байрактаров и Милен Михов. Аргументите на националистите обаче не успяха да склонят дори БСП да гласуват в тяхна полза.
Законопроектът бе отхвърлен, след като бе подкрепен от само 28 народни представители. 15 бяха „против” и 70 „въздържал се”.
Борис Станимиров от Реформаторския блок заяви по време на дебата, че има логика във връщането на наборната служба, но и че не е сега моментът.
Ангел Найденов от БСП категорично отхвърли идеите на Красимир Каракачанов, включително и за алтернативна военна служба. Каракачанов настояваше за връщане и на строителни войски, в които да работят неграмотните войници.
След отхвърлянето на законопроекта лидерът на ВМРО заяви на брифинг в парламента, че ще продължи да внася законопроекта си през шест месеца, докато „ му дойде времето” да бъде приет. Каракачанов изрази убеждението си, че наборната служба е необходима на България, тъй като новите поколения при мобилизация ще бъдат неподготвени и ще се превърнат в „пушечно месо” при евентуална военна ситуация.
В категории:
Политика
Левски е шампион след 17 години чакане: 27-ата титла се върна на Герена
Правителство до дни? Прогресивна България няма да бави мандата
Фалит на авиокомпания в САЩ: Скъпото гориво удря евтините полети
Село, изгоряло до последната къща, оживя във възстановка на Априлското въстание
Трагедия в Петрич: Прокурор заспа и автомобилът му падна в дере, жена загина
Бандити превзеха танкер край Йемен, плавателният съд поел към Сомалия
Иван Гайков: Пред Община Приморско се откриват сериозни възможности за развитие
Китай се опълчи на САЩ: Няма да спазваме санкциите за иранския петрол
Тръмп изтегля 5000 американски войници от Германия след остър спор с Мерц
Плувец мина 55 км сред 5500 крокодила и счупи световен рекорд
Китът Тими вече е на свобода след спасителна акция край Германия
Крис и Юлиян от „Молец“ се готвят за турне с „Параклис“
По покана на българския държавен глава на посещение у нас са президентите на Италия, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Словения, Унгария, Германия и Финландия. Двудневната среща на държавните ръководители на парламентарните републики в ЕС е посветена на бъдещето на обединена Европа и на региона на Балканите, както и на предизвикателствата, пред които сме изправени днес – миграционната криза, борбата с тероризма, Европа след проведения референдум във Великобритания за напускане на Европейския съюз.
Пред участниците в неформалния форум на най-високо равнище президентът Плевнелиев подчерта, че днес повече от всякога европейските държави се нуждаят от единство и всеки лидер е длъжен да допринесе за неговото постигане. „Днес не е време за национален егоизъм. Нито една от кризите не е по силите на националната държава. За всеки един от проблемите, единствено у стойчивото решение е постигането на общоевропейско решение“, категоричен беше българският президент.
Росен Плевнелиев посочи, че в ЕС протичат паралелно единадесет кризи, а най-опасна от всички е моралната криза, която се изразява в оспорване на европейските ценности и липса на солидарност и единство за постигане на устойчиви решения. „Днес Европа се сблъсква с повече проблеми от когато и да било в годините след Втората световна война и за съжаление в този решителен момент Европейският съюз изглежда слаб и разделен“, подчерта държавният глава.
„Нашата основна цел днес е да не позволим на Европа да изпадне в криза на ценности, криза на липса на солидарност и единство. Без значение дали говорим за миграция или за сигурност, трябва да стоим рамо до рамо. Всеки член на нашето семейство трябва да допринесе за това. Не можем да си позволим да пренебрегнем нито една държава членка. Днес никоя държава в ЕС не е периферия“, категоричен беше президентът, който отново се обяви за стартирането на нови проекти за интеграция, които да укрепят единството в ЕС.
Държавният глава посочи, че европейските граждани днес приемат за даденост мира, отворените пазари и граници, но са притеснени от миграцията, тероризма, безработицата, бюрокрацията и все по-ниската представителност и легитимност на политическите елити и от загубата на национална идентичност. Миграционната криза води до ново разделение в ЕС, а зависимостта „от пазачите на портите на Европа, като Турция, Египет, Либия и други, става все по-голяма“ и предизвиква възход на европейските популистки и евроскептични партии, което ограничава възможностите за постигането на общи решения, предупреди Росен Плевнелиев.
Пред лидерите от групата „Арайолуш“ Росен Плевнелиев определи като опасно преминаването на границата на популизма от все повече европейски политици, както и залитането на много граждани по аурата на силни лидери, подценявайки най-важното - институциите и закона.
„Днес в Европа има много проблеми и много работа за вършене. Какво трябва да се направи? Трябва да се избягва всякаква по-нататъшна ескалация от всички. Трябва да се вземе една криза и да се реши бързо и устойчиво, а по останалите да се постигне прогрес. От изключително значение за преодоляването на кризите е да бъдем единни. Единството на държавите в Европейския съюз е ключът към постигането на мир и стабилност в Европа“, каза още българският държавен глава.
„За да погледне напред, Европа има нужда от визионери, но за да върви напред, Европа има нужда от силни институции. Всеки от нас трябва да допринесе за възстановяване на доверието в европейските институции. Брюксел не е удобно извинение за национални провали. Вместо всички да се оправдават с Брюксел, да подкрепят Брюксел“, апелира още президентът Росен Плевнелиев в приветствието си към участниците в срещата.
На 15 септември в Националния исторически музей в София държавните глави на страните от „Арайолуш“ ще дискутират историческата трансформация на Балканите от поле на интереси на Великите сили към интегрална част от Обединена Европа.
След всяка черна лимузина пътува и по един бял микробус с асистенти и допълнителни гардове.
Телевизията първоначално ще е онлайн, а отдогодина ще е ефирна, кабелна и сателитна телевизия. В програмата са включени експресни новини, публицистика, забавни и развлекателни предавания, сериали и филми, и разбира се пряки включвания от горещите точки. Стартът щеще да е през май, но при регистрацията му в СЕМ председателя Георги Лозанов подаде оставка.