Днес честваме Светите праведните богоотци, черпят над 10 хубави имена

Православната църква чества днес Св. праведни богоотци Йоаким и Анна. Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните. Те са родителите на Дева Мария.
Света Анна е сочена от традицията за майка на Дева Мария и баба на Иисус Христос. Тя е потомка на известен род – Аароновия. Култът към светицата се разпространява широко през VI век, когато в Константинопол е построена първата черква, носеща нейното име, обяснява Уикипедия.

Тя е смятана за покровител на полуостровите Квебек и Бретан, както и на родилките иминьорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците. Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина.

Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене).

В Македония разказват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го „завъртат към пролет“, а на св. Вартоломей (11 юни) – „го завъртат към зимата“. На други места вярват, че обратното завъртане към зима става на Еньовден, 24 юни, когато св. Иван намята кожуха и се стяга за зима.

Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна.

Източноправославната църква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет отРимокатолическата църква едва през ХIII век, като Анна е официално канонизирана през 1854 г.
Българската православна църква отбелязва зачатието на Света Анна на 9 декември, а нейната смърт – на 25 юли.

Ритуали:
Жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите през деня.

Някои стопани въвеждат в къщата прасе, защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви.

Насаждат се кокошки за пръв път, за да се излюпят всички яйца.
Вярва се, че всички магии, изказани в тази нощ, са успешни. Най-подходящото място за тях са гробищата.

Магьосници, преобразени като мушици, обикалят къщите и причиняват беди. Ако някой убие мушица над свещта, вярва се, че е била магьосница.

Магьосници отнемат от нивите чуждото плодородие, от овцете и кравите – млякото. За да се предпазят, жените мажат виметата на животните със смес от въглен, чесън и мазнина. Градините и нивите се пръскат с пепел и просо против магии.

Девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазат.

Вярва се, че в тази нощ магьосниците свалят и „издояват“ луната, превърната в шарена крава.
Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор – пушекът гони злите демони надалеч.

Забрани:
Млади жени и бременни не трябва да работят на този ден, за да раждат по-лесно.

Майките не бива да работят, за да не се разболеят децата.

Не се боядисват дрехи. Според поверието на този ден започват родилните мъки на Богородица и затова тя си е боядисала дрехите в черно.

Забранява се работа с вълна, за да се раждат живи агънца, за да не окуцяват домашните животни, за да не нападат вълци стадата и овчарите.

На места денят се смята за лош и опасен. Света Анна е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания.

Гадания и предсказания:
Следи се какъв ще е полазът, какъв късмет носи първият гост в къщата.

Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни.

Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.

Моми гадаят как и кога ще се омъжат. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.

Ако кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад.

За имен ден черпят: Анна, Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Яна, Вилиана